Европа.История

GESANG

ПАРАФРАЗАТА на Мартин Лутер на Псалм 46 - “Бог е нашето убежище и сила” -за пръв път била превърната в музика в Gesangbuch на Й. Клуг през 1529 г. Тя по казва, че “славеят от Витенберг” бил поет и композитор, както и църковен реформатор и теолог. Това се оказва може би един от най-великите химни в християнския репертоар:

Ein’ feste Burg ist unser Gott, Нашият Бог все още е силна крепост, ein gute Wehr und Waffen. Верен щит и оръжие;

Er hilft uns frei aus aller Not, Той ще ни помогне да се прочистим от всичко зло

die uns jetzt hat betroffen. Което сега ни е обзело.

Der alt böse Feind Древният княз на Ада

mit Ernst er’s jetzt meint, Се е надигнал c разрушителна цел;

gross Macht und viel List, Здрава ризница от хитрост и сила

sein grausam Rüstung ist Той носи в този час;

auf Erd ist nich seins gleichen1. Ha земята не е неговият другар2.

Лутер, като монах, бил запознат с църковната музика. Той имал добър теноров глас и искал всички хора да споделят неговата радост от пеенето в църквата. Музикалното участие щяло да се превърне в литургическо съответствие на неговата теологическа доктрина за единение на всички вярващи. Той отдавал голямо значение на създаването на музика от паството. Неговата Formula Missae (1523) реформирала латинската Меса, осигурявайки база за по-къс-ната шведска литургия. Geystliche Gesangk Buchlein (1524), публикувана от неговия ученик Й. Валтер, представлявала антология от полифонични хорови постановки. През 1525 г. той донесъл във Витенберг първата в света музикална преса. Неговата Deutsche Messe und Ordnung Gottesdienst (1526) прибавила към Месата форма на простонародно пеене. Тя завършва с версия на хусисткия химн “Jesus Christus, unser Heiland”. Enchiridion на Хайнрих Вуфт (също 1526) представлява първият сборник с химни за паството. Пет години след Конференцията във Вормс последователите на Лутер били напълно оборудвани музикално.

Лютеранската музикална традиция имала важни последици. Тя изисквала всяка енория да издържа свой псалт, органист, хорова школа и своя група от обучени певци и инструменталисти. В резултат на това изиграла важна роля в превръщането на Германия в най-образо-ваната в музикално отношение нация в Европа - най-богатия ресурс за светска музика в Европа. Геният на Й. С. Бах не би могъл да намери по-плодородна почва от лютеранството.

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

503

Съществува хипотеза, която твърди, че немският език и неговата ритмика лежат в основата на немското музикално превъзходство. Това може да е вярно или да не е. Но през 1525 г. Лутер казва, че “текстът и нотите заедно с акцента, мелодията и изпълнението трябва да израснат от истинския матерен език и неговите отражения”. Изискването на Лутер за употреба на простонароден език засяга дълбоко немското образование. Съществува директна връзка между химните и месите на Лутер, Валтер, Рау и Хайнрих Шулц (1585-1672) и по-късните глории на Бах, Хайдн, Моцарт, Бетовен, Шуберт и Брамс3.

Да се възхвалява изолирано лютеранската музика, несъмнено е в лоша услуга на католическата музика и на плодотворните взаимодействия между различните християнски традиции. Но само трябва да се сравни стерилната музика на калвинизма, чиято забрана върху “папската полифония” редуцира Женевския псалтир (1562) до сборник от метрични уни-сони, за да се види блаженството на лютеранската композиция.

В много отношения Англиканската църква споделя музикалността на Лутер, развивайки чудесна традиция, създадена от Телис, Гибънс и Бърд. В своята изумителна простота “Канон” на Телис, композиран от един монах от манастира Уолтхъм, който станал джентълмен на Чапъл Роял, е англиканският еквивалент на Ein’ feste Burg и е в осем осми от край до край.

TALUS’S CANON 8 8 8 8 (LM)