Европа.История

RENATIO

В Унгария, след Обединението от Ужгород (1646), се появило подобно униатско вероизповедание. В този случай православните рутенци от Подкарпатския регион решили да търсят обединение с Рим по начина, възприет от съседна Украйна. (Тяхното I решение предизвиквало спорове между римокатолическите и униатските рутенци в САЩ чак до 20-те години на XX век.)

Из цяла Европа религиозната пламенност въздействала върху прогреса на из- ; куствата. По-строгите форми на протестантството оспорвали самото благоприличие на артистичната дейност. Пластичните изкуства често били канализирани в светски-1 те теми, тъй като религиозните теми станали подозрителни. В някои страни, като Холандия или Шотландия, музиката била редуцирана до пеене на химни и ритмични I псалми. В Англия, точно обратно, Томас Тапис (около 1505-85) и други сложили на- ; чалото на чудесната традиция на англиканската катедрална музика. В католическите страни всички клонове на изкуствата били подложени на изискванията за пищно ] и театрално представяне на славата и мощта на Църквата. Тенденцията е известна като “барок”. В музиката тя се свързва с имената на Ян Петерсон Свеелинк ! (1562-1621), Хайнрих Шулц (1585-1672) и преди всичко на Джовани Палестрина (1526—94), главен капелмайстор в “Св. Петър”, чиито деветдесет и четири запазени меси разкриват огромно многообразие и изобретателност. Клаудио Монтеверди (1567-1643), j пионер на монодията, като противопоставяне на полифонията, преоткривател на дисонанса и проповедник на италианската “Нова музика”, заема специално място в еволюцията на европейската светска музика. Той бил наеман преди всичко във Венеция, ■ както винаги контрапункт на изкуствата от Рим. Бароковата живопис била доминирана от Микеланджело Караваджо (1573-1610), помилван убиец; от фламандеца Пол Рубенс (1577-1640) и от испанеца Диего Веласкес (1599-1660). В архитектурата вездесъщите барокови църкви често били моделирани по образеца на йезуитската църква Gesû (1575) в Рим.

Религиозната пламенност излязла на преден план във войните от XVI и XVII век. Страстите и омразата, запазени някога за кампаниите против исляма, сега се разгорели в конфликти между християните. Страховете на протестантите от католическо господство излезли на повърхността във войните на Шмалкалдикската лига в Германия, 1531-48, които завършили с Мира от Аугсбург; във френските религиозни войни, 1562-98; в Шведската гражданска война, 1598-1604; в Трийсетгодишната война, 1618-48. Страховете на католиците от протестантско господство вдъхновили много епизоди като Поклонението на милостта (1536) в Англия, ирландската съпротива срещу Монжу и Кромуел, полската съпротива срещу шведите през 1655-60. На изток, продължителните кампании между руснаци и поляци - 1561-5,1578-82,1610-19,16324 1654-67 - приели всички особености на Свещена война между католицизма и православието. Религиозният фанатизъм се насаждал за вдъхновяване на армиите. През XVI век непобедимите испанци били обучени да вярват, че се бият за единствената истинна вяра. През XVII век псалмопевците войници на Густав Адолф или на Оливър Кромуел били обучавани точно в същото.

френските религиозни войни били сензационно нехристиянски. Преследването на хугенотите започнало с chambre ardente при Анри II. Но внезапната смърт на краля през 1559 г. и тази на херцога на Анжу провокирали продължителна несигурност за наследяването на трона. [Nostradamus] Това на свой ред подпалило амбициите на ка-

Ш J

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

521

толическата фракция, водена от Гиз, и на Бурбонско-хугенотската фракция, водена от наварските рицари. Един напразен опит за религиозно помирение на Разговора в Паси (1561) бил обграден от две жестоки провокации - една на протестантите в Амбоаз през 1560 г. и втора на католиците във Васи през 1562 г. След това враждуващите фракции се хванали яростно за гушите, подстрекавани от интригите на кралицата майка Катерина де Медичи. Клането във Вартоломеевата нощ било най-голямото от цяла серия подобни събития. Яростни схватки, напомнящи за по-ранните войни с Англия, довели до малко битки, но до много възможности за стремителни авантюристи като протестанта барон Д’Артес или католика Блейз де Монтлюк. Осем войни за тридесет години били обсипани с нарушени примирия и непочтени убийства. През 80-те години на XVI век силата на Свещената лига на Гиз, възнамеряваща да потисне толерантността и да обуздае хомосексуалния крал, била такава, че той наредил убийствата на херцога и кардинала Дьо Гиз (1588). (Техният баща, Франсоадьо Гиз, прочут генерал, бил убит край Орлеан през 1563 г.) В отговор на това на 1 август 1589 г. при Сен Клод самият крал бил убит от разярения монах Жак Клемент. Така Анри от Навара останал единствен претендент за трона. Когато католическото духовенство отказало да помаже един паднал еретик, той цинично решил да се покръсти отново; бил коронясан в Шартр през 1594 г. и влязъл триумфално в Париж. Paris vaut bien une messe (Париж си струва една Меса), обобщава моралният тон. Произлезлият от това Едикт от Нант (1598) не бил по-добър. След като цял живот се борил в името на религиозната свобода, сега Анри IV се заел да ограничи толерантността към хугенотите до аристократичните фамилии, до две църкви за един район и до 120 назовани крепости. Силните страхове и подозрения останали.

При упоритостта на религиозния плурализъм в Британия, франция, Нидерландия и Полша-Литва е погрешно да се гледа на Европа от този период в рамките на едно просто разделение между протестантски Север и католически Юг. Ирландците, белгийците и поляците, освен всички останали, имат всички права да настояват, че Северът не е бил еднородно протестантски. Както православните християни, така и мюсюлманите имат основателна причина да възразят срещу класифицирането на Юга като еднородно католически. Протестантско-католическото разделение било важна черта в Централна Европа и особено в Германия. Но то не може да бъде приложено с никаква точност към континента като цяло. Опитите на Маркс или Вебер да го свържат с последвалите разделения, базирани върху социални или икономически критерии, изглеждат прекалено германоцентрични. Със същото основание човек може да попита защо протестантският Бог толкова успешно е надарил своите последователи със залежи на въглища.

Едно е ясно. Безсмисленото проливане на кръв в името на религията неизбежно събудило реакцията на интелигентните хора. Религиозните войни предложили плодородна почва за крехките семена на разума и науката.

Научната революция, която най-общо се е състояла между средата на XVI и средата на XVII век, била наречена “най-важното събитие в европейската история след възхода на християнството”18. Тя следвала естествения прогрес на ренесансовия хуманизъм и до известна степен била подпомогната от протестантските становища. Нейната силна страна е в астрономията и в онези науки като математиката, оптиката

522