PESTIS
наречен Снупс, който носел писма от император Максимилиан с молба да му бъде позволено да изследва Об. Тъй като връзката на Иван с Хабсбургите вече не била удобна, Снупс получил отказ.
Колкото до Адмирала на Океана, новините за неговите подвизи били донесени в Москва със закъснение от четвърт век от групата на Максим Гърка. Максим Гъркът (Михаил Триволис, около 1470-1560) принадлежал към замиращия византийски свят, чиито части все още оформяли един културен регион. Той бил роден в Арта в Епир под отоманска власт, откъдето неговото семейство се преместило във венецианския Корфу. През 1493 г. бил във Флоренция, където учил с платонистите и слушал с одобрение проповедите на Савонарола. След още учение във Венеция и Мирандола, където специализирал тълкуване на гръцки текстове, той дал обет на Доминиканския орден в манастира на Савонарола “Сан Марко”. По-късно като монах Максим, в продължение на едно десетилетие, той работил като преводач в манастира Ватопеди на Атон, в едно панправославно и гръко-славянско обкръжение, където разколът между православната и католическата традиция не се прилагал. После бил поканен в Москва да организира царската колекция от гръцки и византийски ръкописи, които московските учени не били обучени да дешифрират. Той скоро се сблъскал с твърдоли-нейната фракция на Московската църква, която го обвинила в магьосничество, шпионаж и уважение към патриарха на Константинопол. Но оцелял след дългото си зат-ворничество, срещнал се с Иван IV в затвора и се радвал на неговото покровителство. Той бил “един от последните от своя вид“58.
Съчиненията на Максим, които се появили през 50-те години на XVI век, споменават за “голям остров, наречен Куба”59. Няма съмнение, че дотогава той със сигурност е знаел за достигането на Колумб до Карибските острови. Но хронологията на неговата кариера е важна. Тъй като Максим прекарал три десетилетия, затворен в московска тъмница, е разумно да се предположи, че е донесъл информацията със себе си, когато за пръв път пътувал до Москва през 1518 г., двадесет и пет години след първото пътешествие на Колумб.
Едно от чудесните исторически съвпадения е това, че модерна “Русия” и модерна “Америка” полетели към своите висини заедно в същата 1493 г. сл. Хр. Европейците научили за Новия свят, както те го възприемали, в същия момент, когато московците научили, че техният Стар свят все още не е достигнал до своя край.