HELLAS
издигат като образец за съвършенство”. Можем да видим как друг се потопява в радостта от разкопките “на всяко антично място в гръцкия свят… където практически всеки предмет, който намериш, ще бъде красив”. А трети твърди, че “духът на древна Гърция… има толкова оживена универсална природа, че самите скали и гори, самите потоци и пустош изобилстват с нея”. Може би съвременните хора са запалени от носталгия по времето, когато светът е бил млад, или са движени от неуместното желание да докажат уникалността на древна Гърция. Или може би, дивейки се на оцелелите шедьоври, те забравят за слабите неща, които не са оцелели. Било е “либерално образование дори да се разхождаш по улиците на този чуден град, пише един историк от Атина, да почетеш гробниците му, да преплаваш Средиземно море с неговия флот”3.
Несъмнено онзи, който ги търси, може да открие и негативни аспекти. Онези благородни гърци, от които толкова се възхищаваме, въпреки всичко са били заобиколени от “унизителни суеверия, неестествени пороци, човешки жертвоприношения и робство“4. Много коментатори сравняват нравствената сила от ранния период с жестокостта и упадъка на по-късните векове. Все пак фактите си остават. Когато цивилизацията на древна Гърция за пръв път попада в полезрението на хората, връзките й с по-старите светове на Египет и Месопотамия са били слаби, [black athena] [cadmus] [epic] Ho в разстояние от триста-четиристотин години тя създава изумителни постижения в почти всички области на човешката дейност. Европейската история не познава такъв изблик на жизнена енергия до епохата на Ренесанса. Защото Гърция очевидно не се е развила бавно и методично. Тя е пламнала.
Политическата история на древна Гърция обхваща период повече от хиляда години и преминава през няколко отделни етапа. Първоначалната предисторическа епоха, която се вглежда в двата центъра-близнаци - на минойската и на микенската цивилизации, - свършва през XII век пр. Хр. В по-късните си етапи тя съвпада до голяма степен с тъй наречената “Героична епоха”, която достига своята кулминация по време на Троянската война и която по-късната гръцка литература населява с легендарните имена на Херкулес, Аякс, Ахил и Агамемнон. Троя е била построена от азиатската страна на Егейско море, което, особено в Йония, е поддържало главните гръцки заселни-чески центрове в продължение на векове. Традиционната дата за падането на Троя е 1184 г. пр. Хр. Разкопките показват, че историческата основа на легендите е по-сил-на, отколкото се предполагаше някога.
Следва една продължителна “Тъмна епоха”, за която историческите и дори археологическите данни са оскъдни.
“Златната ера” на гръцките градове-държави продължава от осми до четвърти век, като и самата тя преминава през няколко отделни периода. Архаичният период достига до историческите записи за първата Олимпиада, чиято традиционна дата през 776 г. пр. Хр. бе приета като произволна начална точка на гръцката хронология. Централният период на най-великата гръцка слава започва през V век и завършва през 338 г. пр. Хр., когато гърците били принудени да се предадат на македонците. След това, през периода на зависимост, гръцките градове се трудели под чуждо управление, първо на македонците, а после на римляните. [ECO] [nomismaj
ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
121
ЕСО
ЕКОЛОГИЧНОТО опустошение привлякло вниманието на гръцките управници още в началото на VI век пр. Хр. Солон, Законодателят, предложил култивирането на стръмните склонове да бъде забранено, за да се предотврати ерозията на почвата; а Пизистрат проявил щедрост към фермерите, които засаждали маслинови дръвчета, за да противодействат на обезлесяването и прекаленото разширяване на пасищата. Двеста години по-юьсно Платон забелязал щетите, нанесени върху земята на Атика:
Онова, което е останало сега, сравнено с онова, което е съществувало тогава, е като скелета на болен човек, всичката мазнина и мека земя са погубени… Има няколко планини, в които сега няма нищо друго освен храна за пчели, но до неотдавна там е имало дървета… и безгранични пасища. Нещо повече, те са били обогатени от ежегодните дъждове, пускани от Зевс, които не са били изгубени за тях, както сега… [осигурявали са]… изобилни запаси от изворна вода и потоци, поради което гробниците са останали дори и досега, на местата, където някога са бликали фонтани1.
От екологическа гледна точка “възприемането на земеделието е било най-фундаментална-та промяна в човешката история”. То е познато като “Първия преход”, тъй като е създало първата форма на изкуствена околна среда - култивираната околност. В този процес Европа е била по-късен придатък към основното развитие на земеделието в Югозападна Азия, движейки се паралелно с Китай и Средна Америка. Но тя е понесла всички последствия -постоянен излишък от храни и следователно потенциал за демографски растеж; подредено, йерархично общество; нарастване на социалната принуда както в труда, така и по време на война; появата на градове, организирана търговия и писмена култура - и екологични бедствия.
И най-вече се породили определени начини на мислене за връзката на човечеството с природата. Юдейско-християнската традиция, на която било съдено да триумфира в Европа, произхожда от епохата на “Първия преход”. Тя набляга на човешкото превъзходство над останалата част от Мирозданието:
Плодете се, размножавайте се и напълнете земята. Ще се страхуват от вас и ще треперят от вас всички земни животни и всички птици; те с всичко, що пълзи по земята, и с всички морски риби са предадени в ръцете ви.
Всичко живо, що се движи, ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както дадох зелената трева. (Битие 9)
А ти си го направил само малко по-долен от ангелите [Човека], И със слава и чест си го увенчал.
Поставил си го господар над делата на ръцете си; Всичко си подчинил под нозете му… (Псалми 8)
Небесата са небеса на Господа; А земята Той даде на човешките чада. (Псалми 115)2
122