Европа.История

REVOLUTIO

франция определено забавило политическата реформа. Обединението на Великобритания с Ирландия например, което се осъществило през 1801 г. като последствие от поражението на Тоун, било засенчено от отлагането на обещаното равноправие за католиците за още тридесет години. В същото време чувството за британска солидарност било засилено много от серията морски победи и от заплахата от френска инвазия, която действително се осъществила в един случай през 1798 г. в далечния край на Ирландия. Престижът на парламента бил засилен от великолепната борба между Пит Младши и неговия красноречив противник Чарлз Джеймз Фокс (1749-1806). През цялото време британската търговска, колониална и икономическа сила продължила да нараства. Списъкът на колониалните придобивки от Франция, Испания и Холандия ставал все по-дълъг. У дома Актът за общото заграждение (1801) ускорил сил-но темпото на социалната промяна. Каледонският канал (1803-22) бил построен въпреки войната. А през 1811 г. започнала първата атака на лудитите срещу машините в Нотингам. В същата година старият крал най-после бил обявен за непоправимо ненормален и бил наследен от сина си, принц-регента. Регентството, 1811-20 г., се оказало един от най-великолепните интервали за британската архитектура, меценатство и за висшето общество.

Скандинавия също избегнала Революцията, но не и свързаните с нея вълнения. Швеция на два пъти влизала във войни с Русия. През 1788-90 г., след морската победа при Свенскунд, тя се измъкнала невредима. През 1808-9 г. изгубила Финландия и в последвалата катастрофа - своя крал Густав IV Адолф (упр. 1792-1809). Конституцията от 1809 г. въвела ограничена монархия и един от бившите маршали на Наполеон Жан-Батист Бернадот (1763-1844), бил поканен да приеме трона като Карл XIV. Той влязъл в антифренската коалиция, участвал във войната за освобождаване на Германия и отделил Норвегия от Дания. [NORGE]

Дания, от друга страна, отчаяно се опитвала да поддържа политика на неутралитет, чрез която на два пъти си навлякла безмилостното отмъщение на Британия. Под управлението на великия реформатор К. Д. ф. Ревентлов (1748-1827) Датското просвещение постигнало много неща, включително освобождаване на крепостните, граждански права за евреите, свободна търговия и свободна преса. Но това не спасило страната от нейните съседи. През април 1801 г. датският флот бил потопен край Копенхаген в една битка, за която се смята, че Нелсън вдигнал далекогледа към сляпото си око и отказал да даде сигнал за прекратяване на огъня. През септември 1807г. градът бил обсаден от британците и принуден да капитулира. След това датчаните преминали изцяло на френска страна, за което били наказани надлежно от Бернадот и от Виенския конгрес.

Балканите останали извън сферата на директно френско влияние. Единственият регион, който бил задържан и администриран от французите, били тъй наречените Илирийски провинции - главно съвременна Словения и Хърватия. [Illyria] Но духът на революционните и националните идеи се усетил във всички ъгли. Гърция биласил-но засегната. През 1799 г. с руска помощ била създадена Септисуларната република [HEPTANESOS]; а когато по-голямата част от фриза на Партенона била отнесена от Атина, последвал внезапен изблик на национални чувства, [loot] В Сърбия двете въстания срещу отоманското владичество, през 1804-13 и 1815-17 г., също получили руска подкрепа. В румънските княжества руската окупация от 1806-12 г. и последвалото преда-

КОНТИНЕНТ В СМУТ

749