Европа.История

WIENER WELT

МЕЖДУ 1848 и 1914 г. населението на Виена се увеличило повече от пет пъти, до около 2 милиона. Еврейского население на града нараснало тридесет и пет пъти, от 5000 до 175 ООО, нараствайки от 1% (1848) до около 9% (1914).

Евреите идвали във Виена, за да избягат от традиционния еврейски живот на изток, особено от Бохемия и Галиция, и за да получат модерно, светско образование. Поради тези причини броят на еврейските гимназии, университети и професии във Виена бил изключително висок. В пиковите години през 1881-6 г. те представлявали 33% от студентите. През 1914 г. те наброявали 26% от студентите по право и 41% от студентите по медицина. Достигнали до 43% (1910) от учителския персонал. До 1936 г. 62% от виенските адвокати били еврейски произход, а също и 47% от лекарите1.

Броят обаче бил само част от историята. Благодарение на специалното си положение като издигащи се професионалисти виенските евреи оформили опората на буржоазията. Те били видни покровители и активисти на образователната, културната и артистична благотворителност. Като предимно имигрантско малцинство, нетърпеливо да докаже своите качества, те се оказали гръбнакът на либералната политика и на социалистическото движение. Като хора, които в различна степен отхвърлили своята собствена култура, били особено податливи към всичко модерно и новаторско в света на културата. Техният опит бил прелюдия към по-кьсната вълна на еврейска емиграция към Америка. “Евреите от Виена били само една от главните сили в европейския авангард около 1900 г. Но именно евреите превърнали Виена в онова, което е — в царството на модерната култура”2.

Един подбор от имена може да илюстрира дълбочината и разнообразието на еврейския талант:

Музика: Малер, Шонберг, Корнголд, композитори; Гуидо Адлер, музиколог; С. Шулцер, ли-тургист; Ед Ханслик, критик; Й. Йоахим, цигулар. Философия: Т. Гомперец, JI. Витгенщайн и Wiener Kreis; Франк, Хан, Нойрат. Право: Й. Гласер, Й. Юнгер, юристи; Е. Щайнбах и Й. Офнер, социални законодатели; А. Лоефлер, С. Тюркел, криминолози. Медицина: Цукер-хандел, анатом; Шенк, ембриолог; Стайнох, психолог; Грубер, хигиенист; Ландщайнер, хе-матолог; фон Баш, патолог; Пик, фармаколог; Бенедикт, невропатолог; Карплус, невролог; Фройд и Адлер, психотерапевта; Касовиц, педиатър; Клайн, офталмолог; Мандел, хирург; Халбан, гинеколог; Нойбургер, медицински историк. Литература: А. Шницлер, Й. Рот, С. Цвайг, Р. Беер-Хофман, М. Херцфелд, писатели; М. Сцепе, М. Бенедикт, Т. Херцел, Ф. Аустерлиц, редактори и журналисти; К. Краус, критик. Политика: Н. Бирнбаум, еврейски автономист; Т. Херцел, ционист; Ойген Шварцбах, образователен реформатор; Жозефин фон Вертаймщайн, либерална хотелиерка.

Връзката на виенските евреи с юдаизма не била проста. Силна религиозна група, ръководена от решителния главен равин, Мориц Гюдеман (1835—1918), подкрепяла градските синагоги. Имало сефарадска и хасидистка конгрегации. Но много хора, възприемани като евреи, се смятали по-скоро за “бивши евреи”. Малер бил един от големия контингент, който се покръстил в католицизма. Фройд бил един от онези, които отхвърляли всяка рели-

856