Европа.История

RENATIO

на флорентинския Давид (1504), художник на Сикстинската капела и архитект на купола на “Св. Петър” - се обърнал за утеха към молитвената поезия:

Giunto è già ‘I corso della vita mia, con tempestoso mar per fragil barca, ai commun porto, ov’a render si varca conto e ragion d’ogni’ opra trista e pia.

Onde I’affettuosa fantasia, ehe I’arte me fece idol’ e monarca, conosco or ben, com’era d’error carca, e quel c’a mal suo gardo ogn’uom desia.

Gli amorosi pensier, già vani e lieti, ehe fien’or, s’a due morti m’awicino?

D’una so ‘I certo, e I’ altra mi minaccia.

Né pinger né scolpir fia più che quieti l’anima volta a quell’ Amor divino c’aperse, a prender noi, ‘n croce le braccia.

(Краят на моя живот дойде,/ с крехък кораб през бурните моря,/ до общото пристанище, където някой вика/ да даде отчет за всички наши зли и набожни дела./ Отдето празната фантазия,/ която направи Изкуството мой идол и монарх,/ сега аз знам, че тя е била товар от заблуди,/ и виждам какво желае всеки човек в своя вреда./ Онези мисли за любов, някога светла и весела,/ какво за тях, ако сега две смърти преградят пътя ми?/ Знам със сигурност една, докато другата потиска./ Нито рисуването, нито скулптурата носят истински покой;/ душата ми се обръща към тази любов божествена/ която, за да ни прегърне, разтваря ръцете си на кръста.)

Образованието играело главна роля в ренесансовото мислене. Хуманистите знаели, че създаването на Новия човек започвало от учениците и студентите. Изобилствали образователните трактати и експерименти - от Виторино да фелтре до “Инструкция към един княз” на Еразъм. Техният идеал, докато запазвал същността на християнските напътствия, щял да развие духовните и физически таланти на младежта. С тази цел гимнастиката се преподавала наред с гръцкия и латинския. Академията на Виторино в Мантуа често се възприема като първото училище от нов тип. По-късен пример за това е новооснованото училище “Св. Павел” (1512) в Лондон.

Ренесансовата музика се характеризирала с появата на светска хорова музика наред с полифоничните постановки на Месата. Най-големите майстори, Жоскин де Пре (около 1445-1521) и Клемен Жанекин (около 1485-1558), чиято работа била ценена много както в Италия, така и във франция, рисували панорами в звук. Произведения като Les Oiseaux, Les Cris de Paris или La Bataille de Marignan на Жанекин изобилстват от радост и енергия. Изкуството на мадригала се разпространило широко, практикувано от международна школа изпълнители на лютня.

Учебниците по ренесансово изкуство имат склонност да разделят предмета на три периода. Ранният ренесанс на “новаторството” от XV век е следван от Високия ренесанс на “постигнатата хармония” в средата на XVI век и от имитаторския мани-еризъм след това. Великите новаторски фигури са Паоло Учело (1397-1475), завоева-

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

497

тел на перспективата, Андреа Мантена (1431-1506), майстор на реалистичното действие, и Сандро Ботичели (1446-1510), вълшебният смесител на пейзаж и човешка фигура. Тримата всепризнати върховни гиганти са Леонардо, Рафаел Санти (1483-1520) и могъщият Микеланджело. Имитаторите, разбира се, били легион. Но имитацията е форма на ласкателство; а отношението към човешкото лице и тяло, към пейзажа и светлината било преобразено. Мадоните на Рафаел са един свят, отделен от средновековните икони.

Но трябва да устоим на прекалено спретнатите класификации. Първо, защото новаторството е продължило. Нищо не може да бъде по-новаторско от използването на формата и на цвета от смелите платна на Антонио Апегри (Кораджо, 1489-1534), от венецианците Тициано Верчели (Тициан, 1477-1576) и Джакопо Робусти (Тинторето, 1518-94), или от Кретан Доменико Теотокопули (Ел Греко, около 1541-1614), който си проправил път през Венеция към Толедо. Германската школа, оформила се около Албрехт Дюрер (1471-1528), Лукас Кранах от Нюрнберг (1472-1533), пейзажиста Албрехт Алтдорфер от Регенсбург (1480-1538) и портретиста Ханс Холбайн от Аугсбург (1497-1543), имала контакти с Юга, но не била нищо друго освен производна. И накрая трябва да се вземат предвид и силните и оригинални художници, които били свързани по-близко с продължаващите средновековни традиции. Сред тях са необикновеният резбар на олтари Вайт Стос или Вит Ствошч (около 1447-1533), който работил в Германия и Полша, тайнственият Майстор от Грюневалд (около 1460-1528), фантастичният холандец Йеронимус Бош (поч. 1516) с неговите видения за Ада или фламандският художник в “селския жанр” Петер Брьогел Старши (около 1525-69).

Ренесансовата архитектура обикновено се характеризира по реакциите й срещу готическия стил. флорентинският “класически стил”, най-ранният пример за който е Катедралата Пази (1430), имал много почитатели. Класическите вили на Андреа Па-ладио (1518-80) се превърнали в мания за европейските благородници. Неговата фино илюстрирана Quattro Libri della Architectura (1570), публикувана във Венеция, била закупена от всички уважавани библиотеки. Когато барутът превърнал замъците в отживелица, строителните фондове започнали да се харчат за великолепни дворци, особено в аристократическите резиденции на Лоара; за паметници, изразяващи общинската гордост в бюргерските къщи и по сводестите площади в Германия и Холандия; и за общинските сгради в италиански стил от Амстердам до Аугсбург, Лайпциг и За-мошч.

Ренесансовата литература се характеризира с взрив на простонародните езици, които отново видели света по всички възможни начини. Експерименталната работа на хуманистите дала възможност през XVI век да се създадат напълно разцъфнали национални литератури. Действително/ притежанието на популярна литературна традиция на народен език щяло да се превърне в един от ключовите атрибути на модерната национална идентичност. Тази традиция била установена във френския език от поетите на Pléiade, в португалския - от Луис де Камоенс (1524-80), в испанския -от Мигел Сервантес (1547-1616), в холандския - от Анна Бийнс (около 1494-1575) и Йоост ван ден Вондел (род. 1587), в полския - от Ян Кохановски (1530-84), в английския - от елизабетинските поети и драматурзи Спенсър, Марлоу и Шекспир. В италиански, където традицията била по-стара и посилна, тя била консолидирана от Лудовико Ариосто (1474-1533) и Торквато Тасо (1544-95). [SINGULARIS]

32. Европа

Ê

498