Европа.История

DYNAMO

можела да доведе до локална война, ограничена до Австрия и Сърбия. Трето, ако Великите сили не покажели сдържаност, тя можела да подпали континентална война, за каквато настоящите дипломатически съюзи и генералните щабове имали планове. В този случай Германия и Австрия щели да бъдат изправени срещу Русия и франция, а Британия щяла да остане неутрална. Накрая, Боже опази, съществувала малка възможност Британия да се намеси директно и контролираната континентална война да се разшири в напълно неконтролиран глобален конфликт. Поради тази причина дипломатическите връзки между Лондон и Берлин били от по-голямо значение, отколкото онези между другите европейски столици. Виена била ключът към локалната война, Берлин - към континенталната, Лондон - към глобалния конфликт.

Всеки компетентен студент би могъл да изброи причините, поради които намесата на Британия предизвикала много специални усложнения. От стратегическа гледна точка британските владения били разпръснати по цялото земно кълбо и тяхната съдба щяла да засегне силно интересите на европейските държави. От политическа гледна точка Британската империя през 1914 г. все още била преценявана като най-великата световна сила и войната срещу Британия се възприемала като опит за постигане на световно превъзходство. От икономическа гледна точка Британия все още била столица на световните финанси. Макар че нейната техническа и индустриална сила вече не била еквивалентна на германската, тя все още можела да мобилизира колосални ресурси. От дипломатическа гледна точка надутите “лордове от Албион” никога не били познали поражение. Те били забележителни в своята неизказана самоувереност, в своето упорито чувство за справедливост и в своето вероломство.

Нещо по-важно, от чисто военна гледна точка Британия представлявала неясна карта, грабител, участник, чиито удари били напълно непредсказуеми. Благодарение на морското си превъзходство, Британските острови не можели да бъдат неутрализирани даже чрез най-решителните континентални кампании. В същото време Британия притежавала само онова, което кайзерът наричал “пренебрежително малка армия”*, която не можела да играе главна роля на Континента, докато не била увеличена постепенно чрез наборна система. Британското правителство се радвало на изключителен лукс в положение, където евентуално внезапно поражение не влизало в сметките и където една продължителна война щяла да види как британският военен капацитет нараства устойчиво в период от две-три години.

Тези факти имали ясни последствия. Ако континенталните кампании в ранните етапи вървели добре за франция и Русия, британското участие можело да наклони баланса към решителна победа. Ако нещата вървели добре за Централните сили обаче, Берлин и Виена не можели да разчитат на подобен благоприятен изход. Дори ако френските и руските армии били победени при първия сблъсък, Централните сили, като Наполеонова франция, все още щели да бъдат изправени срещу една непокорна и непревземаема Британия, която щяла да използва всички свои хитрини, за да създаде нови коалиции срещу тях. Ако началното сражение било неокончателно, Британия щяла да бъде в по-добро положение от всеки да изгради сравнително голяма сила в

* Коментарът на кайзера бил преведен погрешно и разпространен широко в Британия като “малка, подла армия” - оттам и името на британските експедиционни сили “старите подлеци” -Б.а.

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

893

по-късните фази. За разлика от Германия Британия нямала шанс да спечели една континентална кампания; но не можела да бъде победена лесно. Накратко, каквото и да станело, Британия притежавала капацитета да разруши перспективите за бърза “ограничена война”, за каквато мечтаели всички германски генерали.

По това време се говорело много за милитаризма. Полковник Хауз, американец, който посетил Берлин през 1914 r., бил шокиран от бомбастичните прояви. Във всички страни през 1914 г., за разлика от 1939 г., военният дух бил тясно свързан с кодекса на честта. Един немски наблюдател отбелязал горчиво: “Милитаризмът в Обединеното кралство се възприема [от британците] като от Бога, а милитаризмът в Германия сякаш е от дявола’’100. Техническите военни подробности също били включени в играта. Едната засягала контрола върху Ламанша. Британският и френският военноморски щабове предварително постигнали съгласие френският флот да бъде концентриран в Средиземно море, а Ламаншът да бъде патрулирай от Кралския флот. Това означавало, че евентуалният британски неутралитет по време на френско-гер-манската кампания в Белгия автоматично щял да даде на германските кораби свободен достъп до френския и британския бряг. Друга важна подробност засягала мобилизационните процедури. Германските планове предвиждали подготвителен етап, наречен “състояние на неизбежна война”, който да бъде последван от втори етап, в който пълната мобилизация трябвало да бъде завършена почти незабавно. В действителност една германска декларация за Kriegsbereitschaft била еквивалент на обявяването на обща мобилизация от другите страни.

Това били проблемите, към които германските дипломати, водени от своя канцлер, Бетман-Холвег, трябвало да обърнат мислите си преди да свалят картите.

Теобалд фон Бетман-Холвег (1856-1920) бил типичен пруски държавен служител. Учен, учтив и сериозен, той прекарал целия си живот във висшите ешелони на държавната бюрокрация. Произлизал от банкерско семейство от Франкфурт, което се преместило в Берлин и две поколения преди него получило благородническа титла. Те станали известни чрез дядото на Теобалд, Мориц Аугуст, професор по право, който се изявил в либералната опозиция срещу режима на Бисмарк. Самият Теобалд все още бил прекалено млад, за да се сражава във френско-пруската война, от която дядо му се отвращавал. Той бил изпратен заедно с брат си Макс в пансиона във Фюрстеншуле Пфорта, преди да продължи с изучаването на право в Страсбург и Лайпциг и да успее в изключително трудните изпити за държавна служба. Като primus omnium в училище и чрез докторската си степен по юриспруденция, преди да навърши тридесет години, Бетман бил съвършено подготвен за светкавично изкачване по стълбицата на бюрократичната кариера - Oberpräsidialrat в Потсдам, Regierungspräsident в Бомберг (Бидгошч), Oberpräsident, или “провициален губернатор”, на Марк Бранденбург, министър на вътрешните работи през 1905 г., вицеканцлер през 1907 г., имперски канцлер и премиер-министър на Прусия от 1909 г. От тогава до юли 1917 г. той носел отговорност за всички цивилни директиви в състояние на война, вътрешни и чуждестранни, на най-силната европейска държава101.

Бетман Холвег не бил типичен юнкер. Той наследил добро земеделско имение в Хохенфинов, източно от Берлин, но Rittergut бил купен от дядо му, а не вкоренен в семейната традиция. Той служил в местния полк, 15-и улански, но само една година,

1

894