Европа.История

mwo

щ да се договарят колективно за заплатите и условията на труд и да стачкуват. Възприема се, че критичните начални дати са 1834 г. в Британия, 1864 г. - вш Франция, 1869 г, - в Германия. До 1900 г. в повечето европейски страни имало активни работнически движения. От самото начало профсъюзите възприели разнообразни структури и идеологии. Освен неидеологическите съюзи от британски тип имало и “хоризонтални * занаятчийски съюзи, които се развили от старите гилдии, “вертикални’ индустриални съюзи, анархосиндикални съюзи по френски или испански модел, либерални работнически асоциации, лацифистки “жълти* съюзи, противопоставящи се както на стачките, така и на войната, и цьрковно базирани християнски съюзи. В много страни, както в Белгия, няколко различни типа съюзи работели рамо до рамю. В Русия инициативата била поета от царската полиция, която решила да подкопае влиянието на различните нелегални организации, като образува свои официални съюзи. Този експеримент на “полицейски социализъм” стигнал до лош край на 5 януари 1905 г., когато една демонстрация, водена от отец Гапон, полицейски агент, била обстрелвана от полицията. “Кървавата неделя” сложила началото на революционния изблик през 1905 г,; а отец Галон бил убит. Руското профсьюзно движение се радвало едва на едно десетилетие независимо съществуване, преди да бъде забранено от болшевиките.

Образуването на кооперативи, които се стремели да защитят своите членове от злините на едрия бизнес, станало в три главни сектора - производството, потреблението и земеделието. През 1800 г. в Шотландия идеалистът Робърт Оуен (1771-1858) създал експерименталното текстилно селище Ню Ланарк Мил. То гарантирало работен ден с продължителност десет часа и половина и здравна застраховка, но не надживяло своя основател. През 1844 г. в Ланкашиър се появил първият кооператив на потребителите, Рочдейл Пайъниърс. Земеделските кооперативи, които се появили най-напред в Германия по инициатива на ф. В. Райфайзен (1818-88), щели да имат голямо бъдеще навсякъде, където селските производители били свободни да се организират, и особено в Източна Европа.

Социалистическите теории се развивали още от 1796 г., когато в Париж била организирана “Конспирацията на равните” от Франсоа-Ноел Бабьоф (1760-97). Като Бабьоф, който бил екзекутиран от Директорията, всички първи теоретици били френски утописти. Сред тях били Клод Анри де Рувроа, граф де Сен-Симон (1760-1825), Шарл Фурие (1772-1837), Етиен Кабе (1788-1856), Луи Огюст Бланки (1805-81), Луи Бланк (1811-82) и Пиер-Жозеф Прудон (1809-65). Сен-Симон, християнски социалист, който бил близък до Комт, се опитвал да мобилизира науката и технологията за създаване на идеално общество, управлявано от експерти. Неговата Nouveau Christianisme (1825) довела до основаването на секгантска Църква, образцови комуни и съдилища за безнравственост. Фурие и Кабе създали образцови кооперативни селища в САЩ. Théorie des Quatre Mouvments (1808) на фурие си представяла научно организираното общество, освободено от всякакво управление, което ще израсне през различни етапи на усъвършенстването по пътя към “Хармонията”. (Тя често се счита за един от източниците за идеите на Маркс за етапите на историята и изчезването на държавата.)

Бланки, известен като TEnfermé”, - “Затворникът” бил класически конспиратор, който прекарал общо 33 години в затвора за постоянно организиране на бунтовнически ядки както срещу монархията, така и срещу републиката. Неговото завладяване на Хотел Де Вил за два дни през 1839 г. било провал; но неговите последовате-

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

843

ли играли важна роля в Комуната от 1871 г. (Самият той пропуснал събитието, тъй като бил арестуван в деня преди избухването й.) Неговото мото било “Ni Dieu, ni maître” (Нито Бог, нито шеф). Луи Бланк, обратно, убеждавал за създаването на егапитаристки, контролирани от работниците и финансирани от държавата работилници, където работниците трябвало да допринасят според своите възможности и да получават заплата според нуждите си. Схемата, очертана в L’Organisation du Travail (1839), за кратко била приложена на практика по време на революцията от 1848 г., преди нейният автор да бъде прогонен в изгнание в Англия. В известен смисъл Прудон бил най-влиятелният от всички тях. Неговата атака срещу (излишната) частна собственост в Qu’est-ce que c’est la propriété? (1840) била сензационна, особено когато нейната най-прочута фраза: “Собствеността е кражба” била цитирана извън контекста. Неговата Philosophie de la Misère (1846) провокирала едно от най-енергичните възражения на Маркс в La Misère de la Philosophie, докато неговата Ideé générale de la Révolution (1851) описала бъдеща Европа, освободена от граници, централни правителства и държавни закони. Прудон бил основателят на модерния анархизъм, който скоро довел своите последователи до конфликт с основното течение на социализма; но неговата подкрепа за директни действия на работниците срещу държавата се превърнала в крайъгълен камък на френския синдикапизъм.

френските влияния били силни в мисленето на ранните немски социалисти. Фердинанд Лослауер (Ласал, 1825-64), силезийски евреин, който бил убит на романтичен дуел, след като основал първата Германска социалистическа партия, прекарал плодотворен период в Париж. Двамата неразделни изгнаници, Фридрих Енгелс (1820-95) и Карл Маркс (1818-83), които се срещнали в Париж, базирали много от своите аргументи върху изучаването на френската революция. Техният “Комунистически манифест” (1848) бил много навременен. “Призрак броди из Европа, твърдял той, призракът на комунизма. Нека управляващите класи да треперят… Пролетариите няма какво друго да губят освен веригите си… Пролетарии от всички страни, съединявайте се!” Маркс и Енгелс били странна двойка. Прогонени от Прусия заради тяхната радикална журналистика, те се установили в Англия. Енгелс скоро се утвърдил като проспериращ капиталист, управлявайки фабрика за памук в Манчестър. Маркс едва свързвал двата края в Лондон, издържайки се като частен учен с помощи от страна на Енгелс. Трудът на неговия живот, Das Kapital (“Капиталът”, 3 тома, 1867-94), бил плод на тридесетгодишно самотно изследване в читалнята на Британския музей. Той бил издържано упражнение по спекулативна социална философия, несвързана бъркотия от блестящи прозрения и надут педантизъм. Той заел много несъответстващи идеи, които били в обращение по онова време, и ги преподредил в оригиналната комбинация на “диапектическия материализъм”. Маркс се опитал да създаде същия тип универсална теория за човешкото общество, каквато Дарвин създал за естествената история; и се надявал да посвети първия том именно на Дарвин. Той заел темата за историята на материализма от фойербах, за класовата борба - от Сен-Симон, за диктатурата на пролетариата (която скоро отхвърлил) - от Бабьоф, трудовата теория за стойността - от Адам Смит, теорията за принадената стойност - от Брей и Томсън, принципа за диапектическия прогрес - от Хегел. Всички тези компоненти били събрани заедно в една месианска доктрина, за чиито психологически корени се смята, че лежат в юдаизма, който семейството му изоставило по време на неговото детство.

844