Европа.История

m

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

395

Tgraefscap ende dat jonghe kynt Daer wonder of ghesciede sint.

(Така свършило графството на младия мъж [който] бил чудото на историята.)45

Алейда ван Хенегувен била леля и настойничка на младия флорис V. Като регент на Холандия по време на непълнолетието на графа, тя била една от няколкото властни жени, които държали юздите на държавата Нидерландия. Една от тях, най-известната, била нейната съседка, изключителната графиня Маргарет от Фландрия. Известна като Зварте Грийт, или Черната Мег, графиня Маргарет (поч. 1280) била замесена във всички щастия и нещастия, които човек може да си представи. Тя била по-малката дъщеря на граф Бапдуин IX, водача на Четвъртия кръстоносен поход, който оглавил Латинската империя на изток. Като своята сестра Йоанна тя била родена в Константинопол, откъдето била доведена у дома след смъртта на баща й и заедно с нея, превърната в пионка на политиката на Инокентий III. Като дете наблюдавала как омъжват сестра й за Фернандо от Португалия, племенник на краля на франция, докато самата тя още като дете била дадена за невеста на Бухард д’Авесне, лорд на Хайнаулт. След битката при Бувен, която изпратила фернандо в тъмниците на Лувъ-ра, тя видяла как сестра й се омъжва повторно за Томас от Савоя, докато самата тя, по настояване на папата, се развела и се омъжила повторно за френския рицар Ги де Дампиер. До 1244 г., когато наследила Йоанна като графиня на Хайнаулт и Фландрия, Черната Мег била майка на петима синове от два брака и вече била една от главните оцелели по своето време. Не успяла да попречи на двамата си най-големи синове да се бият за нейното наследство и била задължена да приеме прословутото решение на св. Луи, който дарил Хайнаулт на Жан д’Авесне, а Фландрия - на Ги де Дампиер. Тя надживяла всички.

Фландрия, която била разкъсана от съперничеството между Брюж и Гент, въпреки това била най-богатата награда в нидерландската политика. В миналото графовете на Фландрия балансирали между империята и Франция и приемали феодални владения от двете страни, създавайки групи от територии, известни като Кгооп-Viaanderen и Rijks-Vlaanderen. След Бувен обаче френското влияние нараснало силно и щяло да доведе да пълномащабна френска окупация. През 1265 г. борбата между папата и императора бързо достигала до своя зенит. След смъртта на Фридрих II Папството блокирало каузата на Хохенщауфените и междуцарствието в империята, което инцидентът с граф Уилям оставил неразрешено, затъвало във все по-дълбоки усложнения. 1257 г. донесла двойни избори: една среща на имперските курфюрсти довела до решение в полза на Ричард, граф на Корнуел, по-младия брат на Хенри III Английски, а втората среща взела решение в полза на Апфонсо, крал на Кастиля. Противоположно на Алфонсо, който останал у дома си в Толедо, граф Ричард наистина продължил до коронацията си като крал на римляните. Но нито един от двамата съперничещи си кандидати не успял да упражни никаква власт над Германия като цяло.

Ричард от Корнуел (1209-72) бил един от най-богатите хора на своето време, а освен това имал и много добри връзки48. Собствеността върху корнуелските калаени мини струвала колкото едно второ графство, докато управлението на Монетния двор на реформираната английска монетна система му носело баснословни приходи. Чрез

396