Европа.История

DYNAMO

гия. “Аз радостно и гордо признавам своя еврейски произход, написал той, макар че моето отношение към всяка религия е решително негативно”3.

Трябва също да се помни, че евреите не формирали нито единствената, нито най-голямата от имигрантските групи във Виена. В града пристигнали много повече славяни и унгарци, отколкото евреи, много от които се намирали на най-ниското стъпало от социалната стълбица. Замисляйки се за австрийския антисемитизъм в края на века, човек не може да пренебрегне общата ксенофобия, част от която бил той. Както си личи от най-известния виенски антисемит Адолф Хитлер, омразата към евреите била придружена от, и често обърквана с, презрение към славяните. Параноята по отношение на “еврейския болшевизъм” имала дълбоки корени във Виена.

Никой не трябва да забравя предразсъдъците на самите евреи. Евреите, приели западните ценности, били изкушени да гледат с презрение към евреите на изток: “Франкфурт-ският евреин презира берлинския евреин; берлинският евреин презира виенския евреин; а виенският евреин презира варшавските евреи”. Всички били склонни да презират евреите от Галиция, “най-низшите от всички”4.

Дори главният равин можел да изразява двусмислени чувства. Отговаряйки на една католическа дама, която го помолила да прочете нейния памфлет за антисемитизма, той отговорил с психоаналитична склонност, като освен другото казал, че “християнството се е озовало в незадоволителната роля на хермафродит”:

Християнинът коленичи пред образа на един евреин, кърши ръце пред образа на една еврейка, неговите апостоли, празници и псалми са еврейски. Повечето се освобождават от [това противоречие] чрез антисемитизма. Задължени да почитат един евреин като Бог, те изливат отмъщението си върху останалите евреи, третирайки ги като дяволи…

Може да кажете, скъпа госпожо, че арийците са освободили евреите. Не става дума за това. Арийците са освободили себе си от Средновековието. Това е едно от безшумните и постепенни влияния, които еврейската Библия е наложила на човечеството3.

Главният равин наблегнал: “Юдаизмът ме задължава на любов и уважение към всекиго”.

Тъжно-веселият климат на Виена смесил жлъчта с веселбата. Императорът трябвало да поддържа баланса. Когато открито антиеврейският политик Карл Люгер бил избран за кмет през 1897 г., Франц-Иосиф отказал да го утвърди. Омеквайки след два дни размишления, той приел назначението на Люгер, докато връчвал медал на главния равин Гюдер-ман.

Политическият и икономическият империализъм бил съпроводен от съзнателната културна мисия да се “европеизират” колониите по образа на страните майки. В това отношение християнските мисионери формирали важен елемент, въпреки че връзката им с политическите власти и с търговските компании рядко била директна. За разлика от своите предшественици, като испанските мисионери в Северна и Южна Америка, те често виждали своята задача доста широко, обхващайки медицината, светското образование, административните реформи и теологическите обновления.

Империалистическите сили се опитвали да експлоатират военния потенциал на

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

857

колониите. Въвеждането на колониални полкове в Европа било толкова странно, колкото по-ранното пристигане на европейските войници отвъд океана.

Докато картата на земното кълбо се запълвала бързо, европейските империалисти били задължени да фокусират своето внимание върху свиващия се обхват от мишени. Американците вече се освободили от колониална зависимост. По-голямата част от Азия била покорена на един по-ранен етап. До 80-те години на XIX век останали само Африка, Индокитай, Китай и тихоокеанските острови.

Трябва да се направят важни разграничения в различните типове създадени колонии. Британия поддържала най-голямата от всички империи с минимум военна сила. В Делхи имало по-малко британски бюрократи, а те управлявали индийско население от 400 милиона души, отколкото били австрийските бюрократи в Прага. Всичките огромни територии, заселени с британски имигранти, получили статус на самоуправляващ се доминион - Канада през 1867 г., Австралия през 1901 г., Нова Зеландия и Нюфаундленд през 1907 г., Южна Африка през 1910 г. франция, обратно, следвала политика на по-близка интеграция. Алжирският и Туниският департамент били част от метрополната администрация на Франция. Миграцията на французи в Северна Африка, особено от ЕпзаС’И Лотарингия, отнети от страната след Френскопруска-та война, била насърчавана официално. Тази централизирана традиция била по-близка до руската отколкото до британската. Тя причинила огромни проблеми, когато дошло време връзките да бъдат прерязани.

Африка, “Черният континент”, запазил много от географските си тайни до изненадващо късна дата. Европейските колонии по северното крайбрежие били създадени още от Античността. Но изворът на Нил, който напоявал земята на фараоните, не бил идентифициран точно до 1888 г. Мисионери изследователи като Дейвид Ливингс-тън все още можели да се изгубят в продължение на години през 70-те години на XIX век. Обратно на европейските представи, Африка не била лишена нито от организирано управление, нито от подредена религия; и огромното разнообразие от езици и култури опровергало идеята, че всички африканци са диваци от каменната ера. Обаче “боричкането за Африка” станало заради предположението, че земята и хората са там, за да бъдат завладени. Различието във военните технологии било такова, че дори най-развитите държави от Западна Африка не могли да окажат посилна съпротива от ацтеките и инките. Абисиния била единствената местна империя, която запазила своята независимост, може би защото останала вярна на коптското християнство.

Китай, който притежавал най-древната цивилизация на света, притежавал също и император, когото европейските правителства признавали. Официалната колонизация от африкански тип не била допусната; така че на преден план излезли вземането на земи под наем и търговските концесии. Действително стойността на китайското имперско управление била толкова голяма за европейците, че през 1901 г. то се превърнало в обект на обединен европейски протекторат. Този унизителен епизод осигурил стимула, който десет години по-късно довел до създаването на Национална република Китай и до началото на модерната китайска история, [boxer]

Съседката на Китай, Япония, била напълно затворена за външно влияние до 1855 г.; но тя възприела толкова добре същината на европейските средства, че за кратко време успяла да създаде своя собствена колониална империя, първо в Корея, а после и в Китайска Манджурия. Решителната японска победа над Русия във войната