Европа.История

STRASSBURG

HA 24 април 1792 r. до френската армия в Страсбург достигнала новината, че е обявена война на Първата коалиция. През тази нощ, по време на гуляя в къщата на кмета на Страсбург, един капитан от инженерния корпус от Юра, Клод-Жозеф Роже де Лил (1760-1836), импровизирал думите и музиката на “Le Chant de Guerre pour l’Armeé du Rhin” (Бойната песен за армията на Рейн). Предизвикателните й строфи скоро щели да се пеят навсякъде, където революционната кауза била в опасност:

Allons, enfants de la Patrie!

Le jour de glorie est arrivé.

Contre nous de la tyrannie L’étendard sanglant est levé, [bis]

Entendez-vous dans les campagnes Mugir ces féroces soldats?

Ils viennent jusque dans nos bras

Égorger nos fils et nos compagnes

Aux armes, Citoyens! Formez vos bataillons!

Marchons, marchons!

Ou’un sang impur abreuve nos sillons.

(Напред, деца на Отечеството!/ Денят на славата дойде./ Кървавият флаг на тиранията е вдигнат срещу нас./ [Повторение] Чувате ли онези свирепи войници да реват в полята?/ Те идват право в нашата прегръдка/ Да избиват нашите синове и дъщери./ На оръжие, граждани! Стройте се в батальони!/ Хайде, да маршируваме!/ Да напоим нашите бразди с мръсна кръв.)

За да може да се пее в Страсбург, песента трябвало да бъде преведена на немски като Strassburgerlied. През лятото, като La Strasbourgeoise, тя достигнала до Миди. Вечерта на 22 юни един студент по медицина от Монпелие, Франсоа Мирор, я изпял на банкет в Марсилия. Песента се оказала толкова съблазнителна, че придружила един батальон доброволци от Марсилия по целия път до Париж. Когато влезли в столицата на 30 юли, пеейки своята песен, тя незабавно била наречена “Химнът на марсилците” или просто La Marseillaise. Няма съмнения за следващата й кариера. Но съществува известно съмнение дали батальонът на доброволците от Миди действително е можел да говори френски1.

La Marseillaise ускорила стъпката на революционните армии, докато те марширували през Европа. Тя била преведена и изпята на много езици, от италиански до полски. Била приета официално с декрет на Конвента от 26 месидор III (14 юли 1795) и така сложила началото на националните химни, противопоставяйки ги на кралските (като “Боже, пази Краля”). La Marseillaise, казвал Наполеон, била най-великият генерал на Републиката.

Колкото до Роже де Лил, той бил арестуван през 1793 г. за симпатии към роялистите; оцелял и умрял в бедност. Неговият паметник се издига в Лон ле Саунер.

ш

КОНТИНЕНТ В СМУТ

731

якобинците. На 20 април 1792 г. лошо подготвените френски войски получили заповед да прекосят границата и да нахлуят в Австрийска Нидерландия. Резултатът от риска на Луи нямал нищо общо с онова, на което се надявали неговите подстрекатели. Не се стигнало до незабавен военен сблъсък. Спасителните сили на кралицата се организирали бавно. фракцията на Брисо не спечелила никакво трайно предимство, тъй като през лятото била победена от якобинците. Европа постепенно изгубила всяка надежда за мирно уреждане на въпроса. Самият крал загубил всякакво доверие: неговото детрониране вече било задвижено преди първата голяма битка при Валми през септември.

Само Русия не се поколебала. Императрица Екатерина била заета със своята турска война, която не свършила до договора от Яш през януари 1792 г. Но след това тя незабавно обърнала поглед на запад. Нейният принос към антиреволюционния кръстоносен поход щял да бъде насочен срещу Полската конституция, ‘която тя не можела да приеме и за минута”:

Полската конституция в никакъв случай не била якобинска. Но през пролетта на 1791 г. Екатерина не искала да избира много между революционна Полша и революционна Франция… [Тя] усетила революционното подводно течение в Полша… и съкрушила Революцията там, където можела да I достигне най-лесно35.

Свиквайки фалшива конфедерация от предателски настроени полски аристократи в Санкт Петербург и притискайки краля на Прусия да изостави полските си симпатии, за да не пострада, тя наредила на руската армия да настъпи в същото време, когато Луи XVI наредил на френската армия да направи същото. Така революционните войни започнали едновременно на изток и на запад. Щели да минат двадесет години преди инициаторите, франция и Русия, да се срещнат за решителното изпитание на силите.

Руско-полската война от 1792-3 г. била съставна част от революционната панорама. Тя до голяма степен определила баланса на силите, които по-късно щели да очакват Наполеон на изток. Изходът не бил предрешен. Командвана от племенника на краля Йозеф Понятовски и от ветерана от американските войни Тадеуш Костюшко, основател на академията “Уест Пойнт”, неопитната полска армия се проявила добре. Майсторска победа била постигната при Зиеленце в Подолия на 18 юни 1792 г., един месец след като руските сили навлезли в Полска Украйна. Полската позиция продължавала да изглежда удържима, докато не била заобиколена от прусаците в тил. Накрая проблемът бил решен по-скоро от капитулацията на краля, отколкото със силата на оръжието. Присъединявайки се към подкрепяната от Русия Конфедерация от Тарговица, за да прекрати проливането на кръв, Станислав Август приел условията за Втората подялба, подписани в Санкт Петербург на 4 януари 1793 г., и се захванал да ги прилага на практика. Шест месеца по-късно последният Сейм в историята на Републиката се събрал в Гродно в Литва под сянката на руските оръжия. Представителите на аристокрацията, заплашени с отчуждаване на имотите им, придали законова форма на унижението на своята страна. Конституцията от трети май, обругана надлежно, била анулирана. Русия анексирала огромна територия, с размерите на половин франция. Прусия взела Данциг (който скоро се разбунтувал). гтои]

732