Европа.История

DYNAMO

ята “Метафизика на нравите”, не трябва да има място там”. Но по-обичайно било предположението на Дьо Местр, че войната е “обичайно състояние за човешките видове”. Трактатът “За войната” (1832), написан от пруския генерал Карл фон Клаузевиц (1780-1831), бил една от най-ярките и най-влиятелните книги на столетието. “Войната, написал той, е продължение на политиката с други средства”.

Регистрирайки прогресивния марш на модернизацията, е лесно да се създаде впечатлението, че пътят е бил гладък и посоката - очевидна. Но подобно впечатление би било лъжливо. Територията често била враждебна, пречките - огромни, злополуките - непрестанни. До всеки предприемач имало аристократ, който не искал железопътната линия да прекосява земята му; до всяка машина имало останал без работа занаятчия, който искал да я разбие; до всяка нова фабрика - изоставени села; до всяко блестящо кметство - бордеи. От всеки десет деца, родени в Европа на гордостта и прогреса, три-четири умирали. Икономическият растеж не се изкачвал по стабилна крива, насочена нагоре: новият капитализъм бил непостоянен. Енергичните бумове се редували с внезапни кризи; първото мирно десетилетие след 1815 г. станало свидетел на продължителна рецесия в цяла Европа. По-късни периоди на рецесия последвали след 1848 г. и след 1871 г. Всички периоди съдържали кратки цикли на напредък и оттегляне. Надниците и цените се задвижвали от пристъпи и шокове. В миналото икономическите кризи били причинявани от обясними неща като чумата или глада Сега се смятало, че те се причиняват от необясними неща като свръхпроизводство-то, пазарните условия или монетарния провал. Средните материални условия определено се подобрявали; но за отделните семейства те често донасяли непознато богатство или отчайваща крайна бедност. В материално отношение европейското общество било подобре; в психологическо отношение европейците били сериозно обезпокоени.

Въпреки това светът, създал европейската модернизация, бил невероятно богат за главните си облагодетелствани от средната класа - богат в материално отношение, богат в своето разнообразие, богат в своята култура и стил, богат с новите изживявания. През 80-те години на XIX век един университетски професор в Шотландия можел да спечели 600 лири годишно, десет пъти повече от горната граница за работническата класа и еквивалента на цената на къща с шест спални. През 1890-1 г. седемнадесетте официално признати националности в Австро-Унгария си поделяли 215 регистрирани курорти с минерални бани и 1801 вестника и периодични издания. “La Belle Époque” било времето, когато хората излизали да танцуват валс, вечеряли в Кафе Роял, купували си картини от импресионистите, живеели в лукса на арт нуово. “Един френски политик като Едуар Ерио, кмет на Лион, можел да говори отличен немски и да бъде блестящ опонент на Вагнер и Кант”. През 1895 г. Хенри Джеймз, американският романист, който живеел в Европа, се сдобил с електрическо осветление; през 1896 г. карал велосипед; през 1897 г. пишел на пишеща машина. И това било през периода, когато Британската кралска комисия обявила “Голямата депресия”. Реалната стойност на парите нараствала, докато цените спадали плавно. Бедните поне можели да ядат евтина храна. Само земевладелската аристокрация недоволствала, ужасена от свиването на своето състояние. Нямало голяма война в продължение на повече от четиридесет години. “Изглеждаше така, сякаш светът щеше да продължи вечно”9.

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

789

Демографският растеж бил един от най-сигурните индикатори за европейския динамизъм. По груби изчисления населението нараснало от около 150 милиона през 1800 г. до над 400 милиона до 1914 г. Степента на ускорение на нарастването била повече от два пъти по-голяма, отколкото през предишните три века. (Виж Приложение III, стр. 1300.) Изводите били напомнени на европейците от самото начало. През 1816 г. английският икономист Томас Малтус (1766-1834) публикувал последното издание на своето угнетително “Есе за принципа на населението”. Той предсказал, че докато производството на храни може да нараства в аритметична прогресия, растежът на населението може да нараства в геометрична прогресия. Ако е бил прав, европейците са щели да започнат да измират от глад още след няколко десетилетия. Действително някои си мислят, че Ирландския картофен глад от 40-те години на XIX век бил предупреждение за общото бедствие, [famine]

Британските острови, с ограничени ресурси на обработваема земя и стремително увеличаващо се население, изглеждали особено уязвими. Не там обаче се случило главното бедствие. Такива гладове, каквито наистина се появили, както в случая с Ирландия, поразили най-изостаналите селски райони в Европа, в Галиция и по Волга, а не пренаселените европейски градове. Връхната точка дошла, когато от Северна Америка започнали да се внасят големи количества зърно. Но няколко европейски страни, като Украйна и франция, получили големи излишъци и цените на храните през 1870-1900 г. падали навсякъде. За много кратко време цялостното положение станало критично.

Динамиката на европейската демография започнала да се разбира много подобре в течението на века. Швеция била изключение и провела общо преброяване на населението по-рано от другите страни, през 1686 r.; но сега всяко европейско правителство започнало редовни серии: франция и Великобритания - от 1801 г., Германският митнически съюз - от 1818 r., Австро-Унгария - от 1857 r., Италия - от 1861 г., Русия - от 1897 г. В края на века във всички страни имало подробни статистики. (В Източна Европа те били далеч подобри от онези, които били съставени през XX век.)

Цялостното нарастване на европейското население се дължало на естествен прираст. Годишното ниво на раждаемостта било най-високо в началото на века, когато нивата на смъртността също били високи; но в началото на XX век те все още били високи, до 40 на 1000 в много страни. С помощта на медицинския прогрес нивата на смъртността паднали наполовина - от около 40 на 20 на 1000. С любопитното изключение на франция, плодовитостта и репродуктивният ентусиазъм били много по-високи отпреди. Нарастването на градовете било драматично: до 1914 г. Европа имала повече от дузина мегаполиса с повече от милион население. Лондон, Париж, Берлин, Виена, Санкт Петербург и Истанбул достигнали до това положение още по-рано; Глазгоу, Манчестър, Лийдс, Ливърпул, Бирмингам, Рурската област, Хамбург и Москва ги последвали. Друго множество от градове, от Мадрид до Одеса, преминал границата от половин милион. Броят на селското население останал доста статичен в развитите страни, макар че пропорционално намалял. Във Великобритания през 1900 г. то представлявало едва 8%, в Германия се задържало на 40%, като паднало от 75% за 30 години. В неразвитите страни то представлявало до 80%, както в Русия, и това съотношение нараствало тревожно. През последния четвърт век Европа изгубила 25

790