Европа.История

MATRIMONIO

игизмунд де зорзи и жена му, аристократи от Рагуза през XV век, имали два-

надесет деца - шест момчета и шест момичета. По реда на тяхното раждане, около

1427—49 г., децата били Йоханес, Франциск, Векия, Юний, Маргарита, Мария, Ма-риний, Антоний, Елизабет, Алойс, Артулина и Клара.

Три момчета и едно от момичетата не се оженили. Но дори и така намирането на подходящи брачни партньори за другите осем трябва да е заемало почти цялото време на родителите в продължение поне на две десетилетия. Маргарита (№5) била първата, която се сгодила през 1453 г., последвана скоро от Мария (№6, 1455) и от най-голямата дъщеря, Векия (1455). Най-големият син Йоханес не се оженил до 1459 г., когато трябва да е бил на 32 години. През следващата година той бил последван от сестра си, Елизабет (№9), която била с около 16 години по-малка от него. Франциск (№2) изчакал до 1465 г., когато бил на около 36 години, докато 1471 г. станала свидетел на годежите на Артулина (№11) и Юний (№4) на около 38 години.

Моделът на женитбите в това отделно семейство не бил необичаен. Той съвпада не само с браковете на другите аристократични семейства в Рагуза, но и с изследванията от ренесансова Италия. Той съответства на онова, което историческите демографи наричат средиземноморски брачен модел (ММР), характеризиращ се с високи нива на безбрачие и с голямо различие във възрастта за женитба на синовете и дъщерите’.

Рагуза била град-република, издържаща се от корабоплаването в Адриатическо море и сухоземна търговия на Балканите2. (Тя дала името си на английската дума “argosy”*) Нейното население от 20 000 души било доминирано от няколко аристократични рода, които се женели помежду си и които владеели всички общински постове. Подробен pacta matrimonialia бил подписван между бащата на булката и бъдещия зет. Зестрите били фиксирани средно на около 2600 hyperi (866 златни дуката). Стандартната глоба за липса на напредък в рамките на договорения период от годежа до сватбата и консумацията била 1000 златни дуката. Средната възраст по време на годежа, обикновено две-три години преди сватбата, била 18 години за момичетата и 33,2 години за мъжете. Както показва примерът на Зорзи, братята обикновено трябвало да изчакат, докато сестрите им бъдат обезпечени.

Основните фактори в “брачната култура” на Рагуза били икономически, биологични, математически и обичайни. Хората се въздържали от брак, докато не били в състояние да издържат семейство и докато не можели да очакват дял от бащиното си наследство, което да прибавят към зестрата на жена си. Много чакали толкова дълго, че изобщо не се оженили. Жените встъпвали в брак много по-рано, но не само за да увеличат възможно най-много детеродните си способности. Те трябвало да се състезават за малката група от неподатливи младоженци. Семействата предпочитали техните зетьове, които обикновено ставали и бизнес партньори, да бъдат зрели и от рано да поемат отговорност за “честта” на техните дъщери.

Разклоненията на брачната стратегия в историята са толкова сложни, че макроте-оретизирането по темата се е оказало по-малко задоволително от емпиричните местни из-

* Голям търговски кораб; флотилия от търговски кораби - Б. пр.

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

465

следвания. Теорията, която разделя цяла Европа на две обикновени зони - на късни женитби “европейски (тъй наречен) брачен модел” и на ранни женитби “източноевропейски брачен модел”3, е много по-неубедителна от микроанализите на браковете в средновековна Флоренция4 или на ренесансова Рагуза. [ZADRUGA]

Рагуза запазила своята независимост до 1805 г., когато била окупирана от французите. След един век Хабсбургско управление, през 1918 г. тя била присъединена, като Дубровник, към Югославия, а през 1992 г. - към Република Хърватия. Средновековният град, в който живели Зорзи, на два пъти бил опустошаван - от земетресението през 1667 г. и от сръбските морски бомбардировки от 1991-2 г. Сред многото ренесансови сгради в Стари Град, които получиха директни удари, беше дворецът Спонза, подслонил градските архиви и брачните регистри5.

тично си търсел булка и го очаквал без илюзии. Подготовката била завършена. Градовете в Тракия и по Черноморското крайбрежие били опустошени, за да им бъде попречено да помогнат, флот от триреми и транспортни баржи се събрал в Галиполи.

В най-тясната точка на Босфора, на Румели Хисар, бил построен замък. 26-футово (7,9 м) бронзово оръдие, изстрелващо камък от 12 центнера (609 килограма) всеки, било специално отлято от султанския инженер и довлечено от Адрианопол от 60 вола. Вътре в града се събирали оръжия и пари, за да се плати на войските. Рововете пред стените били издълбани, за да станат още по-дълбоки, а големият ров до Влахернска-та порта бил наводнен. Своевременно били пратени посолствата във Венеция, във Ватикана, във франция и в Арагон. Пристигнала група от 700 мъже под ръководството на Джовани Джустиниани Лонджо, генуезки капитан, на когото била поверена отбраната на крепостните стени. В деня, в който се показали първите турски отряди, процесия от мигриращи щъркели полетяла над Протока. Градските врати били затворени. Голяма желязна верига била опъната през входа към Златния рог. Само 7000 защитници се хванали за оръжията срещу яростната атака на 80 000.

Напредъкът на обсадата най-напред дал кураж на защитниците, въпреки че набиването на кол на християнски пленници, така че да се виждат от стените, било с цел да се всее паника. На 12 април една морска атака срещу преградата от греди се провалила. Голямото оръдие, което стреляло веднъж на всеки седем минути от изгрев до залез, ден след ден, превърнало големи секции от външната стена в чакъл. Но дупките били запълвани нощем с дървени огради. На 20 април имперската транспор-тна флотилия си пробила път и влязла в пристанището.

Но тогава, с един сполучлив ход, султанът наредил неговият флот от галери да бъде извлечен на суша зад Пера и в Златния рог. Градът изгубил своето пристанище. Оттогава нататък защитниците имали само три възможности: победа, смърт или приемане на исляма. На 27 април в “Св. София” била отслужена една вселенска служба за гърците и италианците, за православните и католиците. “В този момент имаше съюз в Църквата на Константинопол”35.

Решителната атака започнала около един и половина сутринта във вторник, 29 май, петдесет и третия ден от обсадата. Най-напред тръгнал нередовният башибозук, после - анадолците, после - еничарите:

30. Европа

466