Европа.История

PANTA

КОГАТО град Колония Корнелия Венерия Помпеиана бил погребан под пет метра вулканична пепел на 24 август 79 г. сл. Хр., всички форми на човешки живот били заличени - елегантната, светската и порочната. Но когато Помпей бил разкопан, основно от 1869 г. нататък, един аспект от бившия му живот, предаността му към Венера, бил скрит от официалните власти. Огромна колекция от предмети, които обиждали страха на XIX век от неприличното, били пазени в продължения на десетилетия в stanze proibiti, или “забранените секции” на Националния музей в Неапол1.

Половото общуване в Помпей, обратно, се практикувало без срам или лицемерие. Бордеите, или lupinari, били разположени във всички части на града и открито рекламира-1; ли своите менюта и тарифи. Най-евтините момичета, като Суксесия или Оптата, вземали, по 2 assi; Сперанца вземала 8, Атика 116. Пред бордеите имало бележки, които трябвало; да обезкуражат зяпачите. На една бележка пишело: “Това не е място за безделници… Махайте се.” Вътре имало картини, които да насърчават клиентите. Картините и скулптурите на сексуални предмети били нещо обикновено, дори в частните къщи. Стенописи, рисува-, щи “мистериите” на градските култове, имали полусвещен характер. Фалоси с гигантски, размери се излагали често. Те служели като свещници на петролните лампи, като централ-, но място в комичните рисунки, дори като чучури на чашите за пиене. Хумористичните дрън-кулки, показващи мъжки богове със свещена екипировка или бог Пан, възседнал разкрачена коза, били нещо обикновено.

Много от градските проститутки са известни по име или, като актрисите, по техните noms de scène: и от тук Панта (Всичко), Кулибония (Прекрасна безделница), Калитремия (Супер слабини), Лакса (Обширна), Ландикоза (Голям клитор) или Ексталиоза (Заден канал). Техните клиенти също са известни по име или по прякор. Един от тях бил Еноклионе (Доблестният пияница), друг - Скордопордоникос (Чесновата пръдня). Главният сутеньор в най-големия бордей в Помпей умрял малко преди изригването на вулкана. Неговият слуга надраскал некролог на вратата: “За всички, които скърбят. Африканий е мъртъв. Рустикус написа това.” Занаятът бил бисексуален и билингвистичен: момчетата под наем били достъпни за двата пола, а езикът на играта бил или гръцки, или латински. Основният речник включвал futuere, lingere, fellare; phallus, mentula, verpa; cunnus, или (форма) connos, и lupa.

Най-изразителни са графитите, древни моменти на триумф и нещастие, документирани за всички времена:

FILIUS SALAX QUOT MULIERUM DIFUTUISTI 2

AMPLIATE, ICARUS TE PEDICAT3

RESTITUTA PONE TUNICAM ROGO REDES PILOSA CO 4

DOLETE PUELLAE PEDI-… CUNNE SUPERBE VALE… AMPLIATUS TOTIES…

HOC QUOQUE FUTUTUI….5 IMPELLE LENTE 6 MESSIUS HIC NIHIL FUTUrT

ДРЕВЕН РИМ

213

енни кампании, бремето на поста и на изискванията на безпътното семейство. Бележките му “Към себе си”, известни като “Meditations”, са просмукани от възвишени чувства:

Какво странно различие остава за мъдрия и добрия човек, освен да бъде спокоен и доволен при всяко събитие от човешкия живот…? Да не обижда божествения Принцип, който обитава душата му, нито да разстройва спокойствието на ума си с разни фантастични цели… Да съблю-ра строго уважение към истината в думите и в справедливостта на действията си; и макар цялото човечество да заговорничи, опитвайки се да оспори неговата честност и скромност… той да не е обиден на тяхната недоверчивост, нито да се отклонява от пътеката, която води към истинския край на живота, на която всеки трябва да се стреми да пристигне с ясно съзнание, безстрашен и подготвен за своето разпускане, покорен на съдбата си без мърморене или неохота®.

Марк Аврелий имал чуден усет за това, кой е и къде е той:

Като император Антоний Рим е моят град и моята страна; но като човек аз съм гражданин на света… Азия и Европа са просто ъгли на глобуса, Великият Океан е просто капка вода, Връх Атос е пясъчно зрънце във вселената. Сегашният миг е само точка, сравнен с вечността. Всичка неща тук са преходни, предмет на промяна и разлагане; но всички неща произлизат от… единствената Разумна причина27.

До средата на III век Римската империя показвала всички външни симптоми на пагубна вътрешна болест. Политическият упадък бил очевиден поради липсата на решителност в центъра и безпорядъка по периферията. През 90-те години от 180 г. сл. Хр. нататък не по-малко от осемдесет живели кратко императори претендирали за багреницата по право или чрез узурпаторство. “Царуването на Галений, пише Гибон, произведе само деветнадесет претенденти за трона… Бързите и постоянни преходи от колибата към трона и от трона към гроба може би биха забавлявали един безразличен философ.”28 Армията командвала цивилните си господари безнаказано. Варварите се изливали през limes, често без никой да ги спре. Набезите на готите се превърнали в постоянни окупации. През 268 г. те плячкосали Атина. В Централна Галия се появила една откъсната империя под управлението на някой си Постумий, появила се и друга в Палмира. Трудността да се наложи култ към ненужните или преходни императори довела до повтарящи се преследвания на нарастващата християнска секта. От 250 г. до 265 г. в много региони вилняла чума: за известно време само в Рим умирали по 5000 души на ден. Чумата била последвана от глад. Започнало сурово увеличение на цените, придружено със сериозно понижаване на сеченето на монети. Марк Аврелий пуснал в обращение имперска сребърна монета със 75% чистота. По времето на Галений (управлявал 260-8), век по-късно, тя била с 95% примеси. Данъчните постъпления спаднали; имперските власти концентрирали ресурсите в граничните провинции; другаде много провинциални центрове западнали; амфитеатрите били разрушени, за да се осигурят камъни за крепостните стени.

Дори под властта на Диоклетиан (управлявал 284-305), чието двадесет и едно годишно управление било видяно като “основаването на нова империя”, всичко да-

214