Европа.История

LUMEN

Трите поделби на Полша-Литва дават най-добрия пример за мирна агресия, с който европейската история може да се похвали. Приключени на три етапа, през 1773, 1793 и 1795 г, те разделили владенията на една държава с размерите на Франция. Проведени били с гангстерски методи, при които неписаните заплахи за насилие лежали в основата на официалните споразумения и жертвите били принудени да опрощават собственото си осакатяване. Много съвременни наблюдатели, благодарение на това, че войната била избегната, били уговорени да приемат обясненията на разделителите. Много историци са приели възгледа, че поляците сами са си навлекли бедата. Трябваше да се появят един Бърк, един Мишле или един Макоули, за да нарекат престъплението престъпление.

Механизмът на поделбите почивал върху две прости съображения: първо, че от руската нашественическа армия се изисквало да потисне полското реформаторско движение; и второ, че руското настъпление в Републиката представлявало заплаха за другите съседи на Републиката, Прусия и Австрия. След изтощителния опит от Седемгодишната война особено Прусия не била в състояние да води друга война срещу Русия. Вместо това се стигнало до внушението, че пруските и австрийските интереси ще бъдат защитени най-добре, ако като цена за тяхното мълчаливо съгласие с руските действия в Полша получат териториални компенсации. И така, по общо споразумение между нейните съседи беззащитната Република трябвало да изтърпи потискането на своите реформатори от руската сила и да заплати за операцията с отстъпване на огромни територии. Нещо по-лошо, трябвало да слуша мълчаливо, докато нейните мъчители разказвали на света за своите щедри и миролюбиви намерения.

В първия етап върхът бил достигнат в края на 60-те години на XVIII век, когато вълненията в Полша-Литва вече не можели да бъдат сдържани. Предложението на краля за ограничена реформа предизвикало противопоставяне от всички страни. Прусаците бомбардирали полските митнически постове на Висла, като по този начин сложили край на всички приготовления за модерна фискапна система. Руснаците стимулирали кампания срещу измисленото малтретиране на религиозните малцинства в Полша и отвличали полските епископи, които протестирали. Конфедератите от Бар, водени от Казимир Пуласки (1747-79), започнали битка, противопоставяйки се както на краля, така и на руснаците. През 1769 г. австрийците използвали врявата, за да превземат тринадесет града в района на Шпишч. Санкт Петербург щял да бъде принуден да предприеме драстични мерки веднага щом турската война му позволяла това. Берлин видял своята възможност: Прусия нямало да се противопостави на руската интервенция, ако получела полската провинция Кралска Прусия. Австрия щяла да се съгласи, ако получела резен от Южна Полша: “Колкото повече плачела тя, пошегувал се Фридрих II за Мария Терезия, толкова повече вземала.” Русия щяла да вземе по-голямата част от “Бяла Рутения”.

Първият договор за Подялбата бил подписан в Санкт Петербург на 5 август

1772 г. Юридическите тънкости били спазени докрай. Атмосферата била изпълнена с почит към “златната свобода” на Полша. После жертвата била убедена да насочи ножа. Кралят представил пред Сейма предложение в полза на Подялбата. Единственият член, който се възпротивил, Тадеуш Рейтан, който легнал на прага на Камарата при влизането на краля, по-късно бил обявен за луд. Трите договора за отстъпване между Републиката и всяка от поделящите сили били завършени на 7/18 септември

1773 г. Единственият владетел, който протестирал, бил кралят на Испания. “Аз ядох

ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ

675