Европа.История

GATTOPARDO

време прозвънявала по някоя невероятна дума; любов, девственост, смърт. По време на то-I ва тананикане целият вид на стаята, украсена в рококо, сякаш се променил. Дори папага-I лите, разперили шарените си криле над копринените стени, изглеждали смутени. Дори Маг-I далена между двата прозореца сякаш се каела…

Сега всичко се върнало към обичайния си ред и безпорядък. Бендико, датското куче, I влязло, въртейки опашка, през вратата, от която слугите току-що излезли. Жените станали I бавно на крака, полюшващите се поли разкривали голите, митологични фигури, изрисува-I ни навсякъде върху млечните дълбини на плочките. Само Андромеда останала покрита с I расото на отец Пироне, все още потънала в допълнителна молитва…1

Дон Фабрицио Корбера, принц на Салина, изпълнявал древните семейни ритуали в своята I вила над Палермо. Сицилия преминавала през неспокойния интервал между несполучливо-I то въстание в Месина през април и акостирането на Гарибалди в Марсапа на 11 май. Прин-I цът, известен от своя герб като “Гепардът”, навлизал в здрача на Бурбонската монархия, на I феодалните привилегии и на своя.разстроен емоционален живот.

Историческите романи могат да бъдат класифицирани в много категории. Евтините ограб-I ват миналото, за да осигурят екзотичен фон за една несвързана измислица. Някои го из-I ползват като неутрална сцена, за да създадат впечатление за дискусия по вечни проблеми. I Малко могат да обогатят нечие разбиране както за историята, така и за хуманността. III ваИорагЩ (“Гепардът”), публикуван през 1958 г., бил посмъртна творба на Джузепе Томази I (1896-1957), херцог на Парма и принц на Лампедуза. Рядко се случва някой романист да I покаже такова разбиране, такава историческа чувствителност.

Май 1910 г. Трите млади дъщери на дон Фабрицио все още живеят във Вила Салина. Мощите от семейния параклис трябва да бъдат изхвърлени, тъй като са обявени за лъжливи от кардинал архиепископа. Случайно козината на Бендико, пазена дълго като постелка, е изхвърлена заедно с тях. Когато препарираният труп бе извлечен, стъклените очи я погледнаха със смирен упрек. Онова, което остана от Бендико, бе захвърлено в ъгъла на двора. По време на летенето й през прозореца неговата фигура се възстанови за миг; във въздуха там сякаш танцуваше четириного с дълги мустаци, а десният му преден крак се вдигаше за проклятие. После всичко намери мир в малката купчинка синкав прах. Poi шио 1го\д расе т ип тиссМеио (Ц роЬеге 1т<1аг.

832