Европа.История

MEDIUM

Р1руим

Шежкият, железен, триреден плуг, или р1оуит, бил доста по-сложен инструмент от своя предшественик, простото дървено “рало”, или агштт. Екипиран с вертикален лемеж, хоризонтален палешник, наклонено ухо за обръщане на земята и обикновено с колела, той можел да изоре и най-твърдите почви. Но изисквал теглителна сила, каквато в древния свят се намирала рядко. Минали хиляда години от мига, когато Плиний го видял за пръв път в долината на По, и всеобщото му приемане в Европа от XI до XII век. През цялото това време основният проблем си оставал с какво може да се тегли той. В Ранното средновековие това най-обичайно ставало с волски впрягове. Земята се измервала във волски кожи и волски стада, тоест в единици от орна земя, която можела да бъде изорана от един волски впряг. Но воловете били ужасно бавни; а един пълен впряг от осем вола бил скъп както за купуване, така и за изхранване. Развъждали се само бързи, но по-малки и не толкова силни породи коне.

Били необходими пет условия преди окончателното въвеждане на железния плуг. Първо, трябвало да се отглеждат тежки работни коне - издънки от кавалерийския кон на Карл. На второ място идвал хамутът, споменат за пръв път през 800 г. сл. Хр., който позволявал на впрегатното животно да тегли максимален товар, без да се задуши. Третото условие била конската подкова, възприета през 900 г. Четвъртото било култивирането на овеса, главната храна за работния кон. Най-важното от всички било въвеждането на триполната система за ротация на посевите. Промяната от двуполен към триполен план подобрила силно добива и увеличила продуктивността на селското семейство поне с 50 процента. Тя позволила отглеждането на всичките четири зърнени култури и ефективно разпределяла тежкия труд на селянина между пролетната и есенната сеитба. Но тя изисквала и забележително нарастване на орния капацитет. (Виж Илюстрация 29.)

Поне до XII век всички елементи на северната земеделска революция били въведени от Франция до Полша. Историците може да са изменили някои от по-простите уравнения по предмета, като това на Мелцен “Рало + кръстосана оран = квадратни поля” или знаменитото уравнение на Марк Блох “Триреден плуг + колела = бразди = открити поля = колективно земеделие”. Но сега главните очертания са общоприети. Оформените като квадрати планински поля, които изискват кръстосана оран, често били изоставяни, докато дългите, с отворени бразди, поля се появили в твърдите, но плодородни земи в долините. Европейският пейзаж бил променен веднъж завинаги. Полята били украсени с познатия модел от хребет и бразда. Времето, спестено от оранта, можело да се използва за разширяване на орната земя. Горите били изсичани, блатата - пресушавани, полдерите - отмъквани от морето*. В долините се струпвали по-големи села и обработването на браздите било регулирано от нови форми на колективно управление. Влезли в действие селският съвет и икономиката на отделното имение. От всичко това европейците спечелили нарастващи запаси от още повече питателна храна, която съответно щяла да издържа по-голямо население до зората на Индустриалната революция1.

* Полдер (хол.) земя, която се намира под морското равнище, но чрез построяване на насип или дига се огражда от морето и става обработваема - Б. пр.

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

391

Карта 13. Ниските страни, 1265

вало с лодка, освен през зимата, когато плитките води замръзвали солидно и оформяли пътища през ледовете.

Делтата на Рейн била най-скорошната и най-мобилната от европейските земни форми. Създадена няколко хиляди години след последната ледникова епоха, тя била оформена от противоположните сили на три реки, течащи на север - Шелда (Еско), Маас (Мьоз) и Рийн (Рейн), - и от западните ветрове и морски течения. В резултат на това тя очевидно е била предмет на промяна и движение. Морският пясък оформил масивна бариера от дюни, високи до 70 м и широки по 4-5 км. Речните наноси зад

шш

392