Европа.История

LUMEN

От цялото непривилегировано мнозинство от човечеството, [селяните] са най-непривилегированите.. Никоя социална класа няма по-дълга история на борба срещу тези условия… Досега научните периодични издания третираха селяните като периферно явление. Ние предлагаме това списание като издание, в което селячеството ще бъде централна тема…!

Франция, като Русия, привлича историците да изследват нейното многобройно селско население. Многотомната “Икономическа и социална история на Франция” вдъхнови второ поколение от екипа на Annales. Ключовият том бе написан от Ле Роа Ладури, чийто анализ комбинира тематичните фактори на територията, демографията и икономиката с хронологична периодизация, обхващаща повече от пет века. “Селският Ренесанс” от края на XV век, последвал по-ранното “Разрушение на Пълния свят” и предшествал “Травмата на Гражданските войни” и “Бездействието, реконструкцията и кризата” на екосистемата от XVII век, щял да надживее Революцията6.

Правени са многобройни изследвания върху бунтовете във френската провинция -“стачките против десятъка” през XVI век, бунтовете на Pitauts срещу солния данък в Гуйен (1548), Croquants и Nouveaux pieds в Лимузин-Перигор (1594, 1636-7)7, Gautiers и Nupieds в Нормандия (1594, 1693), “Загадката на селската Фронда” (1648-9) и многократните въстания в Прованс (1596-1715). Правени са опити да се свържат ритмите на селските вълнения във Франция с тези в Русия и дори в Китай8.

Историкът на въстанията в Прованс демонстрира, че селските бунтове били свързани с други форми на социални вълнения. Той предлага типологията на пет вида бунтове: ,

1. фракционни борби сред аристокрацията и буржоазията

2. борби между menu peuple и заможните

3. народни действия на селяните срещу една от политическите фракции

4. борби между различни селски групи за действие

5. обединена борба на цялата общност срещу външни фактори9.

Антропологическите изследвания са особено плодотворни. Те разкриват универсалните, стари от памтивека качества на селския живот. Сицилианските жетвари пеят така, както са пели селяните от векове от Гелуей до Галиция:

Лети, лети, остър сърп,

Цялата равнина е пълна,

Цялата е пълна със стока За радост на господарите [2 пъти]

Колко сладък е добрият живот!

Ttitrutrb, Thtruttb,

Прасето беше четири скуди [2 пъти]

Богат и беден, всички ние сме рогоносци10.

ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ

603

ли Шеридън (1751-1816); във франция - от Пиер Огюстен Бомарше (1732-99); в Италия - от Карло Голдони (1707-93).

Поезията била особено податлива на строгия стил и форма. В английския език тя била доминирана от триадата Джон Милтьн (1608-74), Джон Драйдън (1631-1700) и Александър Поуп (1688-1744). Интелектуалните беседи на Поуп, написани в героическите куплети на “Есе за критицизма” ( 1711) и “Есе за човека” (1733), са безкрайно изразителни за настроенията и интересите на неговото поколение:

Истинската лекота в писането идва от изкуството, не от шанса,

Както се движат най-леко онези, които са се научили да танцуват.

Ако не е достатьчно, никоя грубост не обижда,

Звукът трябва да прилича на ехо на чувството.

Цялата природа освен изкуството, непозната за Теб;

Всеки шанс, посока, която ти не можеш да видиш;

Всеки дисонанс, хармония неразбрана;

Всяко частично зло, универсално добро.

И въпреки гордостта, въпреки погрешния смисъл,

Една истина е ясна, Каквото е, е правилно2.

По-късно лирическата поезия се наложила отново, за да възстанови баланса -в шотландските поеми на Робърт Бърнс (1759-96), в немския език чрез Кристиян фон Клайст (1715-59), Ф. Г. Клопщок (1724-1803) и младия Гьоте, а във френски - чрез Жан Роше (1745-94) и Андре Шение (1762-94). Прозата, макар и силно зависима от неху-дожествените жанрове, станала свидетел на израстването на истинската белетристика. Тук пионерите се появили в Англия. Освен “Робинзон Крузо”, водещите заглавия били Пътешествията на Гъливър” (1726) от Джонатан Суифт, “Памела” (1740) от Се-мюел Ричардсън, “Том Джоунс” (1749) от Хенри фийлдинг и “Тристрам Шенди” (1767) отЛоурънс Стърн. Във франция Волтер и Русо, наред с другите си таланти, били завършени романисти (виж по-долу).

Въпреки че френските, английските и немските автори имали надмощие, читателската публика в никакъв случай не се ограничавала до техните страни. Почти всички образовани хора в Европа по онова време четели на френски; а местните преводи на важни заглавия били широко разпространени. В Полша например, която направила много големи грешки и затънала в културна изостаналост, каталогът на преводите на полски включвал “Robinson Krusoe” (1769), “Manon Lesko” (1769), “Kandyd” (1780) GAver”(1784), “AwanturyAmelii”, (1788), “Historia Tom-Dzona” (1793). Някои полски автори, като Ян Потоцки (1761-1825), ориенталист, пишели на френски както за местната, така и за международната читателска публика.

Европейските музиканти, от Й. С. Бах (1685-1750) до В. А. Моцарт (1756-91) и Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), укрепили основите на класическия репертоар. Те работели във всеки от главните клонове: инструментален, камерен, оркестров и хоров; и развили стил, който, макар и често объркван с предшестващия го барок, бил белязан с много характерна ритмична енергия, която му дава тази трайна привлекателност, на която се радва и досега, [sonata] Те съхранили баланса между свещеното и

604