Европа.История

PENINSULA

Як реве ревучий. Отдето се чува гръмогласният рев

Як понесе з Украши На развълнуваната река,

У синее море Когато тя носи към далечното

Кров ворожу… отод1 я синьо море

I лани I гори - Кръвта на нашите потисници,

Все покину I полину Тогава аз ще си отида от планините и

До самого бога. полята завинаги,

Молитися… а до того За да застана пред Всемогъщия Бог

Я не знаю бога. И да намеря мир в молитва.

Поховайте та вставайте, До това време е моя съдба

Кайдани порете Да не знам нищо за Бога.

1 вражою злою кров’ю Първо ми изкопайте гроб. После се

Волю окротте. надигнете

I мене в сш’1 великш, Да захвърлите веригите си

В сшЧ вольнш, новш, И да благословите свободата си

Не забудьте пом’янути В потока от зла вража кръв!

Незлим тихим словом. Накрая в това голямо семейство,

Младо и свободно.

Не забравяйте да ме поменете

с тиха, добра дума1.

Обаче тъй като равнината винаги е била поле за действие на силни политици, на украинците рядко им е било позволявано да контролират съдбата си. През XX век те са били потискани многократно. Кратко просъществувалата им република, която през 1918-1920 се превръща в бойно поле за руските червени и бели, е била смазана от победилата Червена армия. Украинците стават жертва на едно от най-големите бедствия, предизвикани от човека в целия континент, и на огромен геноцид. Техните жертви през войните от 1918-1920 г., кампанията по колективизацията през 30-те години, ужасният глад от 1932-1933 и опустошенията на Втората световна война вероятно достигат 20 милиона души. [CHERNOBYLI 1HARVEST] Някои от тях, отчаяни от безсилието си пред руснаци, поляци и немци, и неспособни да достигнат до източника на своята угнетеност, се нахвърлят с отчаяна жестокост срещу своите съседи. IBUCZACZ] (POGROM) По брой тяхното население е близко до това на Англия или Франция и включва важни малцинства; но на украинците се отделя много малко място в историческите книги. В продължение на много години те бяха представяни на външния свят като “руснаци”, или “съветски хора”, когато трябваше да бъдат похвалени, и като “украинци” само когато направеха нещо лошо. ILETTLAND] Те не успяха да възстановят свободния си глас чак до 90-те години. Република Украйна най-накрая обяви своята независимост през декември 1991 г., изправяйки се пред едно несигурно бъдеще2.

най-накрая на изток. От тук следва, че през по-голямата част от последните 4 000 години да прекосиш планините откъм Равнината и да се спуснеш към Средиземно море, всъщност означава да предприемеш едно “културно изкачване”. По подобен начин в модерните времена да се движиш по Европейската равнина от запад на изток, се възприема от много хора като предприемане на “културно спускане”.

Тази концепция за КиКигдеШе, или “културен наклон”, беше безусловно приета

ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ

77

в идеологията на немския национализъм, която реагира срещу културната доминация на Запада и същевременно отправяше обвинения към Изтока. Тя може да се наблюдава в някои аспекти от отношението на французите към Белгия и Германия, в отношението на немците към славяните, в отношението на поляците към Русия и Украйна, в отношението на руснаците към народите от Централна Азия. Човешката природа винаги изкушава хората да си въобразяват, че те обитават културната висота, докато техните съседи обитават Стикс. На Британските острови например английското мнозинство е склонно да възприема, че всички културни наклони се спускат стремглаво надолу от хималайските върхове на Оксфорд или Хайд парк към “келтския ръб”, “шотландската трева”, “ирландските тресавища” и “мъглата на Ламанша”. Английската поговорка, че “земята на чернилките започва от Кале”, е много близка по дух до френските histoires belges или до полската поговорка “Na Rusi sie, musi” (в Русия човек трябва). Предразсъдъците, наследени в тяхната еластична културна география, несъмнено са били засилени от страховете за нестабилност на живота в Равнината.

Благодарение на конфигурацията при тези подходи един малък клон от Европейската равнина си е присвоил специална важност. Полето на Панония, сега в съвременна Унгария, е единственият голям интервал тревиста земя на юг от планинската верига. На север той е защитен от Карпатите и е свързан с юга чрез средната част на Дунав. Той има три естествени входа - един при Виена от запад, друг през Железните врати от изток и трети през Моравския пролом от север. Добре напоените й пасища са предлагали естествена спирка на номадите, придвижващи се от изток на запад, и удобен трамплин за много варварски племена, подготвящи се да нахлуят в Римската империя. Тя е била дом последователно на гепидите, хуните (от които получава името си Унгария), аварите, куманите, славяните и по-късно на маджарите. Маджарите я наричат Alfôld (Ниска земя) и понякога puszta (пуста), дума със славянски произход, означаваща “пустош”.

2. Планините. Централната отличителна черта на Полуострова може да се открие във величествените планински вериги, които се извиват в две елегантни дъги от Западните Алпи в Прованс до Карпатите в Трансилвания. Тази внушителна бариера оформя гръбнака на Полуострова, създавайки вододел, който отделя Северната равнина от Средиземноморските земи. Най-високите върхове в западните части - Монблан (4807 м) в Западните Алпи, Матерхорн (4478 м) или Гран Парадизо (4061 м) - са значително по-високи от тези в по-източните планински вериги - Триглав (2863 м) в Западните Алпи, Герлах (2655 м) в Татрите или Молдовяну (2543 м) м Румъния. Дори и така, с вечните снегове на линията на 3200 м надморска височина по южните склонове на Sonnenseite (слънчевата страна) и над 2500 м по северните склонове, високите хребети са непроходими почти навсякъде. Най-големият ледник в континентална Европа, Алеч, който се намира под Юнгфрау в Бернезе Оберланд, няма еквивалент на изток. Но всички високи проходи са затворени от снега през зимните месеци. В продължение на над 1200 мили във веригата има само три значителни пролома - Дунавският пролом в Бавария, проломът на Елба в Бохемия и Моравският пролом, който свързва Силезия с Унгария.

По очевидни причини народите във високите равнини странят от размириците в низините, считайки своя планински дом за убежище и крепост, който трябва да

78