Европа.История

IV

отво

Раждането на Европа, около 330-800 г. сл. Хр.

В повечето съвременни опити за описване на късната Римска империя съществува усещане за надвиснала съдба, фактът за упадъка и сгромолясването на Империята се знае предварително буквално от всеки и е направо невъзможно да се пресъздадат перспективите на онези дълги векове, когато евентуалният изход е бил пълна загадка. Волтер отхвърля историята на късната империя като “абсурдна”; Гибън твърди, че е описал “триумфа на варваризма и религията”.

Но все пак съвременниците едва ли споделят възгледите на Просвещението. Напълно вярно, те са съзнавали добре, че изживяват трудни времена. Нищо не е по-показателно за епохата от меланхоличните размишления на късния римски философ Боеций (около 480-525). “Най-нещастната форма на нещастието, пише той в своята “Утешения на философията”, е някога да си бил щастлив.” От друга страна, ако те са наблюдавали упадъка на Империята, не е задължително да са предвиждали и сгромолясването й. За много християни краят на Империята бил синоним на Второто пришествие на Христос, на самия Страшен съд. Но Съдният ден бил отлаган толкова често, че престанал да играе роля в практическите съображения. Нещо повече, съмнително е дали варварите, чиито нахлувания били най-очевидният симптом за слабостта на Империята, са имали някакво намерение да я унищожават. Напротив, те искали да споделят печалбите й. Шокиращото оплячкосване на Рим през 410 г. сл. Хр. се извършило, защото императорът отказал да засели готите на Аларих в Империята. От съвременна гледна точка истинските чудеса, за които трябва да се размишлява, са дьлговечността на Римската империя и нарастващата взаимозависимост между бившия римски и бившия варварски свят. В дългосрочен план именно тази взаимовръзка рахада цялото, наречено ‘християнски свят”, основата на европейската цивилизация.

След смъртта на Константин разделянето на “познатия свят” на две прости части, римска и варварска, най-общо останало. Отново обединената Римска империя от едната страна на границата се държала твърдо; неспокойните маси от народи от другата страна, все още на племенен етап на развитие, обработвали горските сечища или бродели из равнината. Достатъчно разбираемо е, че повечето римляни виждали това разделение от гледище на черното и бялото. За тях Империята била ‘цивилизована” - тоест подчинена на едно подредено управление; варварите по определение били “нецивилизовани”. Макар че идеята за ‘благородния дивак* определено е съществувала - както когато плененият британски вожд Каракгак бил прекаран

236