Европа.История

NOMEN

РОДЪТ и фамилията осигурявали основата за римската система на личните имена.! Всички мъже патриции имали по три имена. Ргаепотеп, или собственото име, обикновено се избирало от кратък списък от дванадесет имена, най-често изписвани в! съкратена форма:

С (G) = Gaius, Gn = Gnaeus, D = Decimus, FI = Flavius, L = Lucius, M = Marcus,] N = Numerius, P = Publius, Q = Quintus, R = Rufus, S = Sextus, T = Titus

Nomen показвали рода на мъжа, cognomen - неговата фамилия. Следователно “С. Julius! Caesar” означава Гай от gens, или рода на Юлиите, и domus, или фамилията Цезар.

Всички мъже, принадлежащи съм един и същ патрициански род, имали еднакви потеп, докато всички техни мъжки роднини по бащина линия споделяли както потеп, така и cognomen. Поради това по всяко време е имало по няколко Юлий Цезар, като всеки от, тях се е различавал по ргаепотеп. Бащата на прочутия военачалник се казвал JI. Юлий Цезар. Когато няколко членове от една и съща фамилия имали по три общи имена, те били различавани по допълнителни епитети:

П. Корнелий Сципион, трибун 396-395 г. пр. Хр.

П. Корнелий Сципион Барбатус (Брадата), диктатор 306

П. Корнелий Сципион Асина (Магарицата), консул 221

П. Корнелий Сципион, консул 218, баща на Африкански

П. Корнелий Сципион Африканус Майор (Старият Африканец 236-184), генерал, 1 консул 205,194, победител над Ханибал.

Л. Корнелий Сципион Азиатикус (Азиатецът); брат на Африкански

П. Корнелий Сципион Африканус Минор (Младият Африканец); син на

Африканус Майор

П. Корнелий Сципион Емилианус Африканус Минор Нумантинус (Нументинеца ’

184-129 г. пр. Хр.); осиновен син на Африканус Минор, разрушител на Картаген

П. Корнелий Сципион Насика (Носът”), консул 191

П. Корнелий Сципион Коркулум (Малкото сърце), понтифекс максимус 150

Плебеите като Г Марий или М. Антоний не притежавали потеп.

Жените пък получавали само по едно име - или женското потеп на рода за патри-‘ цианките, или женското cognomen на фамилията за плебейките. Следователно всичките дъщери на Юлий се наричали Юлия, а на Ливий - Ливия. Сестрите не се различавали по имената. И двете дъщери на Марк Антоний се наричали Антония. Едната станала майка на Германик, а другата - баба на Нерон. Всичките дъщери на Марий се наричали Мария. Това е знак за по-ниското положение на римските жени, на това, че на тях им е била отказва-‘ на пълна индивидуал на идентичност1.

Както показва римската практика, множеството имена се изисквали само от гражданите с независим законов статус. Поради това през по-голямата част от европейската ис-

ДРЕВЕН РИМ

191

тория повечето хора се оправяли с много по-малко. Те имали само собствено или “християнско име” заедно с бащиното или с описателно прилагателно. Всички европейски езици имали своите съответствия за “Малък Джон, син на Голям Том”. Освен собственото име жените често използвали термин, обозначаващ това чия съпруга или дъщеря са те. В славянския свят това приело формата на наставките -ова или -овна. Maria Stefanova (полски) означава “Съпругата на Стефан Мария”; Елена Борисовна (руски) - Елена, дъщеря на Борис. Много известни хора или чужденци получавали имена, посочващи родното им място.

През Средновековието феодалните благородници трябвало да се свържат с феодалното владение или поземлената собственост, която узаконявала техния ранг. В резултат от това те приели базирани върху топоними презимена, използвайки или представки като von или й, или наставки като -ski. Следователно френският принц Шарл де Лоран в Германия ще бъде известен като Karl von Lotharingen, а в Полша - като Karol Lotarinski. Вездесъщите Бейкър, Каргьр, Милър и Смит принадлежат към най-голямата група, която възприела обичая да бъдат фиксирани и фамилните имена. По-късно държавните правителства превърнали обичая в законово изискване, включвайки индивидите в мрежата от преброявания, събиране на данъци и военна повинност2.

Келтите от Шотландия и полските евреи били две древни общности, които дълго време избягвали фамилните имена. И двете общности се радвали на автономност, оцелявайки в продължение на векове с традиционните именни форми, използвайки или бащини имена (като еврейското Авраам Бен Исак, т. е. Авраам, син на Исак) или лични епитети. Известният планински бандит, когото английско говорещите от низините наричали Роб Рой Макгрегьр (около 1660-1732 г.), бил известен сред своите като Роб Руад (Червеният Робърт) от Инвърснейд. Както келтските, така и еврейските имена станали жертва на държавната бюрокрация в края HaXVIII век. След поражението на Джейкъбит шотландските планинци били регистрирани по имената на клановете, които преди използвали рядко, и поради това се появили хиляди Макгрегьр, Макдоналдс и Макпиъдс. След поделянето на Полша полските евреи в Русия обикновено вземали имената на родните си градове или на благородните си работодатели. В Прусия и Австрия държавните чиновници им раздали немски фамилии. От 1795 до 1806 г. еврейската общност се осланяла на милостта на Е. Т. А. Хофман, тогава главен пруски администратор на града, който раздавал фамилните имена както си поиска. Щастливците се отървали с Апфелбаум, Химелфарб или Фьогелзанг: онези с по-малко късмет - с Фишбайн, Хозендуфт или Катценеленбоген3.

ване” на военните лидери, ратифицирането на законите и решенията за война или мир, Те гласували чрез пускане на глинени плочки в една от двете кошници и един по един излизали от загражденията на своите центурии. Изисквало се процедурите им да завършват в рамките на един ден.

Жизненоважна роля в тези събрания играели т. нар. “патрони”. В едно йерархично и силно разделено общество за богатите патриции било естествено и, разбира се, много важно да манипулират дейността на по-низшите класи и по този начин да влияят върху решенията на обществените институции. Така всеки patronus поддържал свита от зависими clientes. Патронът очаквал от своите последователи да поддържат неговата политика и предпочетените от него кандидати. Клиентите очаквали парични

192