Европа.История

LUMEN

силвания, което довело до директно противопоставяне на Портата срещу Хабсбургите. Кьопрюлюс видели във войната средство за отклоняване на интригите и недоволството в армията, особено в корпуса на еничарите, срещу които предприели драстични дисциплинарни мерки. През 1672 г. те атакували полската провинция Подолия, превземайки крепостта Камиенец на Днестър, докато били спрени при Хочим отхет-мана на Короната Ян Собиески. През 1681-2 r., в Унгария, те взели страната на бунтовниците, водени от граф Тьоколи, и след като обявили Унгария за отомански васал, напреднали по Дунав към Виена.

Обсадата на Виена продължила два месеца, от юли до септември 1683 г. Тя видяла как лошо снабдената с провизии австрийска столица била обсадена от силна армия от 200 000 души, екипирани с голям обсаден обоз от тежка артилерия. В един критичен момент, когато германските принцове концентрирали вниманието си върху посегателствата на Луи XIV на Рейн, императорът изпитвал голямо затруднение да реагира на опасността откъм Дунав. И най-ефикасната помощ дошла от Полша, където Собиески, вече крал, отрекъл се от предишния си съюз с франция, видял в Турската война и в австрийските субсидии решение на вътрешните си проблеми. След като поел командата на подкреплението в началото на септември, той се помолил в църквата на хълмовете Каленберг във Виенската гора. После, рано следобед на 12 заповядал атака: неговите крилати хусари връхлетели надолу по хълма и препуснали право към центъра на отоманския лагер. В пет и половина той галопирал пред вражеските редици сред сцени на паника, объркване и клане. На следващата вечер намерил време да напише на жена си кралица Мария-Луиза, от шатрата на Великия везир:

Единствената утеха на сърцето и душата ми, моя хубава, най-обичана Маришенка!

Нашият Господ и Бог, Благословен за всички времена, дари нечувана победа и слава на нашата нация. Всичките оръдия, целият лагер, неописуеми трофеи паднаха в наши ръце… Само барутът и амунициите ще стигнат за милион мъже… Везирът отлетя толкова бързо, че му остана време да избяга само с един кон… [Лагерът е] обширен като градовете Варшава или Лвов в техните стени… Аз владея всички шатри и коли, et mille autres galanteries fort jolies et fort riches, mais fort riches… Te изоставиха своите еничари в рововете, които ние подложихме под меч през нощта… Оставиха след себе си маса невинни австрийски хора, особено жени; но те изклаха колкото можаха… Везирът имаше великолепно красив щраус… но и него беше убил… Имаше бани; имаше градини и фонтани; зайци и котки, и папагал, който все летеше и не можахме да го хванем…27

Когато Собиески изпратил зеленото знаме на Пророка на папата, той прибавил коментара на Карл V след Мюлберг: “Veni, vidi, Deus Vicit” (Дойдох, видях, Бог победи).

Отоманското отстъпление, започнало в онзи ден край Виена, продължило на етапи през следващите 200 години. В краткосрочен план то вдъхновило лидерите на Свещената лига, организирана от папата, да настъпят надолу по Дунав в земите, които не били оспорвани от времената на кръстоносците. Чрез Мира от Карловац (1699) Унгария била върната на Австрия, Подолия - на Полша, Азов - на Москва, а Морея -на Венеция*. В дългосрочен план то заклещило отоманските европейски провинции

* Морея - старото име на Пелопонес - Б. пр.

ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ

655