Европа.История

HELLAS

Разкопките в Херсонес започнали през 1829 г. Те били засилени преди Първата световна война и подновени през 20-те години от съветската археологическа комисия. Царските археолози преди всичко търсели доказателства за покръстването на св. Владимир. През 1891 г. те издигнали голяма сводеста базилика, сега съборена, на погрешно място. Съветските археолози търсели останки от материалната култура на едно робовладелско общество3.

Владението на античните черноморски градове давало на новите им собственици сил-но чувство за историческа гордост. Военноморското пристанище Севастопол било построено до руините на Херсонес и назовано с подходящо гръцко име, означаващо “Град на славата”. Таврическият дворец в Санкт Петербург, построен в чест на завоевателя на Крим, княз Потьомкин, положил началото на руския “местен класически стил”. След нападението на британците и французите през 1854-56 г. и героичната руска отбрана кримското крайбрежие се превърнало в любим курорт и място, където били построени летните дворци на царедворците и шефовете на съветската комунистическа партия. Всички те оправдавали присъствието си там чрез съмнителната руска версия на историята, която започва със св. Владимир. През 1941-42 г., след втората героична обсада на Севастопол, Крим за кратко време бил окупиран от нацистите, чийто “Проект Готланд” щял да върне полуострова в ръцете на немските колонисти. През 1954 г., на тристагодишнината от друго съмнително събитие, съветското правителство в Москва подарило Крим на Украйна. Подаръкът трябвало да символизира неразривните връзки между Крим, Украйна и Русия. Вместо това след разпадането на СССР това има напълно обратен ефект. През август 1991 г. последният съветски генерален секретар бе заловен по време на почивка в своята вила във Форос, недалеч от Севастопол, когато неуспешният преврат в Москва доведе до края на Съветската ера4.

В настоящето огромното разнообразие на местното кримско население е изчезнало. Древните таврийци и тавроскити отдавна са асимилирани. Кримските готи защитавали вътрешната си крепост Мангуп до 1475 г. Татарите били масово депортирани от Сталин през 1942 г.5 Понтийските гърци оцелели до депортирането им през 1949 г. Шепа евреи, които избягали от нацистите, заминали за Израел през 80-те години. Руснаците и украинците останали като абсолютно мнозинство.

През 1992 г., когато семействата на бившите съветски военни от Севастопол започнаха да споделят каменистия плаж с туристите, получавайки тен под разрушените колони на Херсонес, те наблюдаваха с тревога завръщащите се татари, украинските претенции за Черноморския флот и руските изисквания за автономна Кримска република. Никое друго място не би могло да им напомни посилно за непостоянството на славата.

ите гръцки съответствия, както и финикийските колонии. Сидон и Тир се издигнали до най-забележителния си връх, когато Гърция била в краен упадък. или “Нов

Град” (Картигон, Картата, Картаген), бил основан в Северна Африка през 810 г. пр. Хр. вероятно от финикийските колонисти, водени от Пигмалион и неговата сестра Ди-дона. Съседният АГ/’д (Ютика) бил още по-стар. Когато старата финикия била прегазена, както и Мала Азия, от персийците, Картаген и Ютика били оставени както гръцките градове да процъфтяват сами.

ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

129