Европа.История

ORIGO

ва над вашите жени, но те също имат определени права над вас. Дръжте се с тях добре, защото те са вашата опора… Аз завърших моята мисия и ви оставям водач във формата на Божията книга и примера на Неговия пратеник… Няма да пропаднете, ако следвате този водач.

Когато той паднал на земята, Бог проговорил:

В този ден аз усъвършенствах вашата религия за вас и завърших моята Услуга за вас, и избрах за вас като ваша религия - исляма12.

Обратно в Медина Ангелът на смъртта влязъл в покоите на Пророка и Пророкът казал: “0, Смърт, изпълни своите заповеди.“ Било, според християнския календар,

7 юни 632 г.

Пустинната земя на Арабия оформяла трамплина между континентите Африка и Азия. Тя винаги поддържала яростно независимостта си от заобикалящите я империи. На запад граничела с Египет и Абисиния, на север - с Месопотамия и Персия, а на изток - с Индия. Въпреки безводните си пустини и бедуинските си племена тя участвала във всички големи цивилизационни процеси в региона. Кааба в Мека отбелязва мястото, където Адам дошъл след изгонването му от Райската градина и където Авраам построил отново свещената гробница. Самата Мека била богата начална точка в маршрута на керваните, съединяваща Средиземноморието с Източна Африка и Индия. В началото на VII век тя поддържала близки връзки с Римската Империя и Египет, както и с противниковата Сасанидска Персийска империя. Тя била неочакван източник за една нова световна религия; но имала много предимства като база за пропагандата на исляма.

Ислямът, което означава “покорство”, бил универсална религия от самото си начало. Макар че винаги е оставал верен на арабския като свещен език на Корана, той се обръща към всички нации, към всички класи и към двата пола. Едно от основните му схващания е, че всички мюсюлмани са братя и сестри. Приживе Мохамед отхвърлял всички привилегии на управляващия елит, подчинението на жените и “кръвните закони” на семитските племена. Неговият повик към социално, икономическо и политическо равенство заплашвал устоите на традиционните общества. Неговото настояване за спазване на правата на потиснатите и на жените, както и за дълга за благотворителност и състрадание предвещавало освобождаване на масите. Тук имало революционно убеждение, чиято почти моментално събрана военна сила се извличала от ревностната набожност на вярващите. То проповядвало, че войниците са равни на своите генерали, поданиците - на своите владетели, жените - на своите съпрузи. “Подобре справедливост без религия, отколкото тирания на един набожен владетел.” Като християнството ислямът проповядвал идеали, които често надминавали практиките на неговите привърженици; но силата и чистотата на тези идеали е очевидна. “В името на Аллах, Всемилостивия, Състрадателния” той се разпространявал надлъж и нашир като необуздан огън през изсъхналите гори на wadi.

Казва се, че ислямът се обляга на пет стълба. Първият, признаването на вярата, се състои в рецитиране на формулата: “Là ilâha illâ llâh, Muhammadu ‘rasülu llâh” (Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е неговият Пратеник). Всеки, който изрече те-

РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА

273

зи думи пред свидетел, става мюсюлманин. Вторият, ритуалната молитва, изисква вярващият да се измие и да докосне земята с глава, обърната към Мека призори, по обяд, при залез-слънце и вечер. Третият, наречен Zakat, включва даване на милостиня на бедните. Четвъртият е постът. Всеки нормален и здрав възрастен мюсюлманин трябва да се въздържа от храна, пиене и полово общуване от зори до здрач през месеца на Рамадан. Петият, Hadj, задължава всеки мюсюлманин да направи поклонение в Мека поне веднъж в живота си. И над всичко верният мюсюлманин е задължен да уважава ученията на Корана, чиито 114 suras, или глави, представляват източник за закона, наръчник за науката и философията, колекция от митове и истории и учебник по етика.

Халифите, тоест “наследниците” на Пророка, бързо превърнали обединена Арабия в трамплин към една теократична световна империя. В своето време те командвали несравнима сила и несметни богатства, вдъхновявайки науката, литературата и изкуствата. Под управлението на Абу Бакр (632-4), Омар (634-44) и Осман (644-56) техните армии завладели Сирия, Палестина, Персия и Египет със светкавична бързина.

Бил построен флот, който да защитава Александрия, и арабите скоро се превърнали във водещата морска сила в Средиземно море. Под управлението на Али (656-61), братовчед и зет на Пророка, избухнали граждански и религиозни размирици. Но под управлението на Омаядската династия единството било възстановено. Муавия (661—

80) установил столицата си в Дамаск. Язид I (680-3) победил бунтовния син на Али -Хюсеин - началното събитие в историята на шиитската секта. Абд Ал Малик (685-705) потушил антихалифския бунт в Мека. Валид I (705-15) станал свидетел на зенита на Омаядската сила, преди продължителното им съперничество с династията Абазид да завърши с кървавата баня в Заб през 750 г. След това под управлението на Ал-Ман-сур “Победният” (754-75) династията на Абасидите започнала своето 500-годишно царуване. Известно време тяхната столица Багдад била центърът на света.

Преминаването на Йерусалим от християнски в мюсюлмански ръце било събитие с огромни последствия. Градът бил и е свещен за всичките три монотеистични религии. Но през вековете, след като римляните прогонили евреите, християните пазили Светите места за себе си:

В един февруарски ден в годината от Христа 638 халиф Омар влезе в Йерусалим, възседнал бяла камила. Той бе облечен в изпокъсани, мръсни одежди, а армията, която го следваше, беше груба и запусната; но нейната дисциплина беше съвършена. Към него приближи патриарх Софроний като главен магистрат на обсадения град. Омар подкара направо към мястото на Соломоновия храм, където неговият приятел Мохамед се бе възкачил към Небесата. Наблюдавайки го да стои там, патриархът си спомни думите на Христа и промърмори през сълзи: “Задръж отвращението от опустошението, предсказано от пророк Данаил”13.

След това Светият град щял да бъде управляван от ислямските власти. Патриархът станал заложник на съдбата. Християнските поклонници не можели да достигнат лесно целта си и все по-често избирали да посетят Рим вместо Йерусалим. Гравитационният център на християнството се преместил драматично на запад.

18. Европа

274