Европа.История

AQUINCUM

КАКТО и съседният Карнунтиум, Акуинциум започнал живота си като легионерски лагер на Дунав при царуването на Тиберий. Той скоро привлякъл групи от canabae, или “случайни заселници”, и през II век сл. Хр. получил официален статус на mnitipium. Като вход към Империята откъм Панонската равнина, той разцъфтял силно, както като база на легионите, така и като търговски център. Неговият просперитет е отразен в двата му амфитеатъра-близнаци - военен и цивилен - и в стенописите, които украсявали по-богатите му къщи1.

Руините на Акуинциум се намират в покрайнините на съвременния град Будапеща. [BUDA]. Както и англичаните, унгарците нямат директен допир с Римския свят, тъй като са се преселили в сегашната си родина след падането на Империята. Но те се отнасят с голяма любов към своето “римско наследство”2, ibarbarosi

По-късно трябвало да започне отстъплението на Империята. А отстъплението довело до разпадане по краищата и до деморализация в центъра. През III век сл. Хр. бързата смяна на живели кратко императори вече сигнализирала за отслабването на монолита. Било постигнато частично възстановяване чрез разделянето на Империята на Изток и Запад. Но през IV век едно значимо преместване на ресурсите в полза на Изтока било придружено с решението за преместването на столицата от Рим във Византион. Това станало през 330 г. сл. Хр. Рим достигнал края си като политически център. “Вечността” на неговото управление над Царството, Републиката и Империята продължила 1083 години.

Моторът на римската експанзия бил много помощен от онзи, който задвижвал растежа на гръцките градове-държави или в Македония. Въпреки че цялостните размери на империята на Александър за кратко може би надминават размерите на по-късния Римски свят, земната площ, която Рим заселва и мобилизира систематично, несъмнено е по-голяма. От самото си начало Рим прилага различни законови, демографски и аграрни инструменти, които осигуряват помощта на обединените територии, допринасящи за цялостните ресурси на римската военна машина. Според обстоятелствата на жителите върху завоюваните райони се гарантира статус или на пълно римско гражданство, или гражданство наполовина (civitas sine suffragio), или на римски съюзници. Във всеки от тези случаи тяхното задължение да допринасят с пари и войници било определяно точно. Верните войници били награждавани с щедри дарове от земя, която била проучвана и разделяна на равни парцели. Резултатът от това бил все по-разширяваща се територия, която се нуждаела от още повече войски, които да я защитават, и нарастваща армия, която се нуждаела от още повече земя за поддръжката си. Това милитаризирано общество, в което гражданството било синоним на военната служба, развило ненаситен апетит за земя. фондът от държав-наземя, ager publicus, бил задържан за награди на най-преданите държавни служители, особено на сенаторите.

В рамките на тази цялостна стратегия политическите комбинации можели да бъдат изключително гъвкави. Въвеждането на еднородна администрация не било непосредствен приоритет. Полуостровна Италия, която била обединена под римска власт

182