Европа.История

SAMOS

амианските изделия, всекидневната “червена полирана керамика” на Римската им-

перия, вероятно са възникнали на остров Самос, но най-големите количества от нея

не са произведени там. От една важна фабрика в Аретий (Арезо), която била най-апивна в периода 30—40 г. сл. Хр., продукцията била превозвана до много големи грън-чарници в Галия. Известни са четиридесет и пет главни центрове; но най-големите от I век били разположени в Ла Грофесенкю (Авейрон) и Банасак (Ложер), от II век - в Ле Мартре де Вер и Лежу (Пю де Дом), а от III век - край Триер и Tabernae Rhenanae (Рейнзаберн) в Германия. Пълният географски обхват се простира от Испания и Северна Африка до Кол-чесгьр и Ъпчърч в Англия и до Вестерндорф на река Ин в Австрия1.

Керамологията търси триумфа на сръчността и педантичността сред останките от милионите открити от археолозите гърнета и купички; а самианските изделия предлагат най-голямото предизвикателство. След започването на изследванията през 1879 г. били идентифицирани над 160 пещи заедно с над 3 000 индивидуални грънчарски белези. Ханс Драген-дорф (1895) класифицира 55 стандартни форми на съдове (D1-D55). Други направиха каталог на стандартни декоративни мотиви, анализираха техническите аспекти, като например полирането, глината и състава на terra sigillata, или установиха цветовия спектър от характерното оранжево-розово в Банасак до тъмнооранжево-кафявото от Ле Мартре де Вер. Първите колекции в Британския музей и Musée Carnavalet проправиха път за много изследвания от Торонто до Любляна2.

Белезите на грънчарите са особено показателни. Често предшествани от буквата f (= fecit, направено от), ш (= тапи, от ръката на) или of (= officina, от фабриката на), те съживяват занаятчиите, които произвеждали най-разпространената стока в имперската търговия. Периодът на работа на 51 грънчари от Централна Галия вече е очертан точно. Кока-тий Иденалий и Рантон работили през царуването на Траян (98-117); Цинамий от Лежу работил около 150-90; Банус, Цазурий и Дивикстий се простират през царуването на пет императори - от Антоний Пий (138-61) до Албиний (193—7)3.

Крайният резултат е маса от информация, която е толкова прецизна, че датата и произходът на най-малкия фрагмент от самианските изделия могат да бъдат установени прецизно. За археолозите това представлява една изследователска помощ с неизмерима стойност. В Помпей бе намерен неотворен кош със самиански изделия от Галия. Подобни пратки са били изпращани във всеки град и селище в Империята.

ето си, тъй като вносът на ново робско население постепенно намалял с края на републиканските завоевания. [вРАйТАсиз]

Въпреки огромните контрасти в римското общество - между огромната власт «богатство на патрициите и съдбата на техните роби, между изобилието на много граждани и изостаналостта на пустинните племена и варварските заселници по периферията-те са принос към гъвкавия патернализъм на римската социална традиция, когато класовите конфликти са били сравнително малко и са избухвали сравнително рядко. Кръвните връзки са имали голяма тежест в Рим, където нараствали групите със сложни родствени връзки помежду си. Патрициите господствали над цялото общест-

188