Европа.История

MARKET

Доктор Адам Смит (1723-90) бил крайно разсеян професор. Веднъж сварил чай от хляб и масло и го обявил за много лош. Той се превърнал в една от забележителностите на Единбург, където се лутал по улиците в транс, полугол и през цялото време потрепвал от тика си, спорейки разгорещено със себе си със странен престорен глас, докато се движел с неподражаема “като на червей” походка. Веднъж влязъл направо в една дъбилна яма, продължавайки да си говори. Тъй като действително не било възможно да се ожени, той живеел с майка си. Приятно е да си помислиш, че този очарователно хаотичен образ е трябвало да се захване с прилагането на интелектуалния ред в делата от ежедневния живот1.

Заедно със своя приятел Дейвид Хюм, Смит бил една от звездите на Шотландското просвещение в една епоха, когато английският академичен живот дремел. Той бил в близки отношения с Джонсън, Волтер, Франклин, Куесне, Бърк. Когато възрастният професор бил приет от министрите на краля, всички станали на крака. “Всички ние стоим, мистър Смит, казал Уилям Пит, защото всички ние сме ваши ученици.”

Кариерата на Смит започнала на 28-годишна възраст с Катедрата по морална философия в Глазгоу, където публикувал своята Theory of Moral Sentiments (1759). Това било изследване за произхода на одобрението и неодобрението. Той влязъл в царството на икономическата наука, като се запитал за изводите от човешката алчност и как личният интерес може да помогне за общото добро. 900-те страници на The Wealth of Nations (1776) в основата си били разширено есе в преследване на този въпрос. То разбило протекционист-ката философия на меркантилизма, която държала първенството в икономическата мисъл в продължение на 200 години. Размишленията на Смит го накарали да постулира съществуването на “общество”, в чиито механизми участват всички хора, и да формулира законите на “пазара”. Той очертал механизмите на производството, на конкуренцията, на търсенето и предлагането и на цените. Обърнал специално внимание на организацията на труда. Това е показано в прочутото му описание на фабрика за карфици. Рационалните задачи и специализираните умения позволявали на работната сила да произвежда по 48 000 карфици на ден, докато всеки от работниците сам можел да произведе индивидуално две-три. Той наблегнал и на саморегулиращата се природа на пазара, която, ако не й се пречи, ще роди социална хармония. Определил два основни пазарни закона - Закон за натрупването и Закон за населението. “Търсенето на хора, написал доста шокиращо Смит, по необходимост регулира производството на хора.” Неговият лозунг бил: “Оставете пазара на мира.”2

От тогава насам науката икономикс изследва проблемите, повдигнати от Смит. Пътеката води от Рикардо, Малтус и Маркс през Хобсън, Бастиа и Маршал до Веблен, Шум-петер и Кейнс. В ръцете на Смит това било клон от умозрителната философия; а нейните най-големи практици разбрали колко неустойчиви са техните заключения. В популярното съзнание обаче икономиксът има по-големи претенции. Той се е придвижил в бездната, оставена от упадъка на религията и на моралния консенсус; и все повече се възприема като главно занимание на обществената политика, панацея за социалните заболявания, източник дори за личното задоволство. От технически предмет, обясняващ човешкото общество по начина, по който медицината обяснява човешкото тяло, той заплашва да се превърне в крайна цел, поставяйки задачи, мотиви, инициативи. Смит, моралистът, би бил ужасйн.

ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ

619

Франсоа-Мари Аруе (1694-1778), който приел литературния псевдоним Волтер в периода, когато бил затворен в Бастилията, бил поет, драматург, романист, историк, философ, памфлетист, кореспондент на крале и преди всичко човек с войнствено острумие. Роден и образован в Париж, той прекарал по-голямата част от дългия си живот в различни видове изгнание. Неговите книги, печатари и издатели постоян-нобили осъждани. Той се въртял на ръба на политическата и социалната почтеност и по-късно се установил, символично, на най-далечната френска граница във ферне, край Женева. Напуснал Париж, когато изпаднал в немилост на 32-годишна възраст, и освен трите неспокойни години като кралски историограф във Версай през 1744-7, не се завърнал до 84-годишна възраст. Прекарал шест плодотворни години в Англия, три - в гостоприемния двор на Станислав Лешчински в Люневил и три - в Прусия с възхитения от него Фридрих Велики. Бил прогонен от Швейцария заради коментари по отношение на Калвин. Във ферне, 1760-78, където приемал постоянна навалица от посетители, “ханджията на Европа” бил поздравяван като “Le Roi Voltaire”; и “le seigneur du village” приложил своите теории на практика: пресушил блатото, управлявал образцова ферма, построил църква, театър, копринена фабрика и наблюдателни съоръжения. “Убежището на четиридесет диваци бе превърнато в богато малко градче от 1200 полезни човека”, отбелязал с гордост той.

Публикуваните творби на Волтер, които изпълват над 100 тома, са адресирани към целите за толерантност в религията, мир и свобода в политиката, предприемчивост в икономиката, интелектуално лидерство в изкуствата. Lettres anglaises (1734), които разказват с възхищение за всичко, от квакерите, Парламента и комерсиалния дух до Бейкън, Лок и Шекспир, дават нова храна за размисъл на конвенционалните католически кръгове на Континента. Siècle de Louis XIV (1751) дал на французите богат, но критичен поглед към тяхното скорошно минало, философската новела Candide ou l’optimisme (1759) била написана в отговор на Русо. Тя разказва историята на пламенния млад Кандид и на неговия просветен възпитател Pangloss, чието мото е “всичко е за добро в най-добрия от всички възможни светове”. Те тръгват по света от замъка Thunder-ten-tronckn само за да се срещнат с всяка позната форма на беди: война, клане, болести, арест, мъчение, предателство, земетресение, корабокрушение, инквизиция и робство. Накрая стигат до заключението, че след като злините са затрупали света, всичко, което човек може да направи, е да сложи в ред собствените си дела. Заключителните думи на Кандид са: “il fault cultiver notre jardin” (ние трябва да обработваме собствената си градина). Traité sur la tolérance (1763), вдъхновен от ужасяващото дело Калас в Тулуза, където един баща капвинист бил натрошен на колело заради предполагаемо противопоставяне на покръстването на сина му в католицизма, бил един сърцераздирателен вик. Dictionnaire philosophique portatif (1764), джобен съперник на голямата Encyclopédie, е tour de force на иронията и сатирата. Освен това има и множество трагедии, голяма колекция от полемични памфлети и някъде около 15 000 писма. Волтер, умрял в Париж, след като видял коронясания си бюст на сцената на последната му пиеса. “Те ще дойдат в същия брой, за да видят моята екзекуция”, казал той. И все още пишел поезия:

Nous naissons, nous vivons, bergère,

Nous mourons sans savoir comment;

620