Европа.История

TEMPUS

Джовани да донди (1318-89), професор по астрономия в Падуа, в никакъв случай не бил първият часовникар. Данте споменава часовник в своя Paradiso; а съществуват и документи за часовници в лондонската църква “Св. Павел” през 1286 г. и в Милано през 1309 г. Но трактатът на Донди II Tractus Astarii (1364) ни дава най-ранното подробно описание на механизма на часовника. Той представя астрономически часовник със седем циферблата, регулиран чрез котва от зъбно колело и ос. (Той вдъхновил няколко съвременни копия, едно от които е изложено в Научния музей, Кенсингтън, а друго - в Института Смит във Вашингтон.) 1 (Виж Приложение III, стр. 1256.)

Първоначалното изобретяване на часовниковия механизъм обикновено се приписва на китаеца, живял през VHI век, Лианг Лин-сон. Но практическите приложения не били въведени в Европа до края на XIII век. Първите часовници просто удряли камбаната си на всеки час. Машини от този тип, направени през 1386 r., все още работят в катедралата в Солзбъри. По-късните модели имали циферблати, показващи не само часовете на деня, но също така и фазите на луната, движението на планетите, дори календара с дните на светците и религиозните празници. Най-фините екземпляри били изработени в Милано (1335), Страсбург (1354), Лунд (1380), Руан (1389), Велс (1392) и Прага (1462). Механичните часовници постепенно изместили по-ранните типове часовници като сенчестите, слънчевите, пясъчните и водните часовници. Особено атрактивни били за северните страни, където слънчевата светлина била ненадеждна. Те били вграждани във всички големи катедрали, на градските площади и порти и над всички манастири.

Двадесет и четири часовият часовник, с часове с фиксирана продължителност, революционизирал ежедневните навици за пестене на времето. Повечето хора живеели с променливия ритъм на изгрева и залеза. Там, където системите на часовете били познати, те варирали по дължина от сезон до сезон и от страна до страна. Дневните “светски часове” се различавали от “бденията” на нощта и от “каноническите часове” на Църквата, разделени на утринна молитва, възхвала, прима, терца, секста, нона, вечерня и късна вечерня. Обикновеният народ възприел идеята за фиксиран дневен ред, регулиран от изравнени часове от средновековните монаси. Това осигурило нужната прелюдия към no-кьсните норми на градския живот и към изкуствената дисциплина на индустриализирания социален живот. Нютоновата физика санкционирала идеята, че цялата вселена е един огромен “небесен часовник”; тя била възприета и от най-големите модерни умове, включително Айнщайн и Пруст, за да покаже колко неестествено в действителност е механичното възприемане на времето2. {COMBRAYI |е = тс1]

Важните етапи в развитието на часовниковия механизъм били минитюризацията, която сложила началото на домашните часовници през XV век и на личните часовници през XVI; махалото (1657), което повишило значително надеждността; морският хронометър (1761), който разрешил стария проблем за измерване на географската дължина в морето; и механизмът без ключ (1823), който довел до популярните джобни и ръчни часовници. Последният, атомният, часовник, който е точен до една секунда На 3000 години, бил конструиран в Британската национална физическа лаборатория през 1955 г.

През вековете часовнИкарството се развило от Високоспециализиран занаят до индустрия за масово производство. Ранните центрове били основани в Нюрнберг и Аугсбург,

452