ROMA

най-величествената мярка, оформена някога от човешки устни”. Той вероятно е съчинил собствената си епитафия, видяна от Петрарка в Позуоли:

MANTUA ME GENUIT: CALABRI RAPUERE: TENET NUNC PARTHENOPE. CECINI PASCUA, RURA, DUCES.

(Мантуа ме роди; Калабрия ме въодушеви; Неапол сега ме държи. Аз пях за пастири, поля и господари.)11

К. Хораций фраций - Хораций (65—8 г. пр. Хр.), приятел и съвременик на Виргилий, бил автор на “Оди” и “Сатири”, “Еподи” и “Послания”. Учил в Атина, командвал легион и се бил при Филипп, преди да се оттегли в своята ферма в Сабине под защитата на своя патрон Мецений. Той бил нежна, толерантна душа. Неговото послание до Писий, известно още като “Ars Poetica”, събуждало възхищението на по-късните поети. Неговите Сатири били насочени към човешката глупост, а не към злото. Неговите Оди греят с прозрачна яснота и с curiosa félicitas, “чудотворното блаженство на израза”:

DULCE ET DECORUM EST PRO PATRIA MORI.

(Сладко и достойно е да умреш за нечия страна.)

PARTURIENT MONTES, NASCETUR RIDICULUS MUS.

(Планините ще родят и ще се роди една глупава мишка.)

ATQUE INTER SILVAS ACADEMI QUAERERE VERUM.

(И търсете истината в горичките на Академе.)

EXEGI MONUMENTUM AERE PERENNIUS… NON OMNIS MORIAR.

(Аз създадох монумент по-траен от бронза… Не ще умра напълно.)12

Хораций е най-имитираният и най-превежданият от поетите.

П. Овидий Назон - Овидий (43 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.), бил водеща фигура в римското общество, преди император Август да го заточи на брега на Черно море. Самият той казва, че причините за неговото заточение били “едно стихотворение и една заблуда”. Стихотворението несъмнено е било “Ars amatoria”, “Изкуството налю-бовта”; заблудата вероятно е свързана с дъщерята на императора Юлия, която също била заточена. “Metamorphoses”, или “Трансформации”, на Овидий, които прерабог- ; ват над двеста гръцки и римски митове и легенди, били оценени като най-силната книга в древност. Тя била любимо четиво не само за римляните, но и за толкова различ- ] ни хора като Чосър, Монтен и Гьоте. Вдъхновила е цяла поредица от талантливи творби от Петрарка до Пикасо. Si vis amari, написал Овидий, ата (Ако искаш да бъдеш обичан, ти също трябва да обичаш.)13

Сребърната епоха на латинската литература, която продължава от смъртта на Август може би до средата на II век, съдържа по-малко гиганти. Освен Тацит и Светоний тук блести талантът на стоическия философ Сенека II, на двамата Плинии, на поета Лукан, на ретора Квинтилиан, на романиста Петроний и, над всички, на сатирика Д. Юний Ювенал - Ювенап (около 47-130). Difficile est saturam non scribere, пише Ювенал (трудно e pp не пишеш сатира).

ДРЕВЕН РИМ

201

Премереното насилие в римския живот било пословично. Кланетата при чуждестранните войни се повтаряли в гражданските конфликти. Крилатата фраза на Ливий Vae victisl (Тежко на победените!) не е била безсъдьржателен лозунг. През 88 г. пр. Хр., когато тъй наречените “Вечери на Ефес” видели може би 100 000 римляни, изклани за една вечер по заповед на цар Митридат, Сула, водач на аристократичните “първенци”, нападнал Рим и заточил съперниците си - последователите на Марий. Главата на трибуна П. Сулпиций Руфий била изложена във форума. Градският претор, подготвяйки се да изпълни жертвоприношение пред храма на Конкорд, бил пожертван. През 87 г. пр. Хр., когато Рим отворил портите си пред Марий, дошъл редът на първенците да бъдат изклани. Легионите от роби на Марий и неговата Далматинска гвардия поваляли всеки сенатор, когото генералът не поздравил. Сред жертвите му били имената на много важни личности - Гн. Октавий, властващият консул, М. Крас, М. Антоний, Л. Цезар, всичките бивши консули. През 86 г. след внезапната смърт на Марий, приятелят на генерала, К. Серторий, събрал екзекуторите под претекст, че ще им разпредели заплатите, а после ги изклал en masse, достигайки бройката 4000 души. През 82 г., когато Първенците най-накрая триумфирали, те също изклапи своите пленници: ‘тракането на оръжията и стенанията на умиращите се чуваха ясно в храма на Бело-на, където Сула ръководеше събранието на Сената”14.

После, за да се избегнат подобни сцени, процедурата на лишаване от права била формализирана. Фракциите победителки поставяли във Форума списък с имена, за да призоват лидерите на победените фракции да се изправят на процес или да рискуват конфискация на имуществото си. Хората от списъка, които се самоубивали навреме, обикновено прерязвайки вените си в топла вана, можели да спасят семействата си от гибел. Онези, които не го направели, намирали имената си в нов списък, издълбан в мрамор, в който се обявявало, че трябва да бъдат лишени от живот, а имотът на техния род подлежи на конфискация. През 43 г. например наказанието на втория триумвират причинило смъртта на поне 300 сенатори и 2000 конници. Сред тях бил и Цицерон, чиито глава и ръце, отсечени от трупа, били изложени върху трибуната на форума. Масите следвали примера на управляващата класа в Рим. [Ш01]

‘Римската революция” не е термин, използван в древността. Но той е бил възприет широко от историците, които смятат преминаването от Републиката към Принципата за продукт на дълбоки социални трансформации. С други думи, това не е толкова установено историческо събитие, а по-скоро предмет на модерна социологическа те-оретизация. “Периодът на насилствено прехвърляне на властта и собствеността, пише главният му тълкувател, и Принципатът на Август трябва да се възприемат като консолидация на революционните процеси.”15 Главната жертва в този сценарий била старата римска аристокрация. Главният революционер бил наследникът на Цезар, младият Октавиан - “безчувствен и развит терорист”, гангстер, “хамелеон”, който веднъж се представял като жаден за кръв отмъстител, а друг път - като сдържан мирот-ворец. Получените в резултат на това промени включвали унищожението на установената управляваща класа, издигането на нови социални елементи, доминация в Рим на амбициозни италиански чужденци и с тяхна подкрепа появата на монархия de facto. Ключът към римската политика лежи в патронажа на съперничещите си управници -особено Цезар, Помпей, Марк Антоний и Октавиан. Ключът към разбирането на най-

202

Загрузка...