Европа.История

REVOLUTIO

турците. Австрия при Йосиф II била заета с Нидерландия. През 1787 г. Станислав Август преценил, че е назрял моментът за началото на преговорите с императрица Екатерина. Ако тя позволяла на Републиката да събере модерна армия и финансови и административни структури, които да я подкрепят, кралят незабавно щял да подпише договор за съюз с Русия за съвместни операции срещу турците. Тогава Русия и Републиката можели да преследват своите цели в съгласие. През май кралят приел руската императрица на Днепър в кралския замък Канев. На тази, последна среща с бившата си любовница, той научил малко от Екатерина. Но постепенно се изяснило, че императрицата, която преговаряла и с Йосиф II, не е склонна да приеме неговите предложения. В действителност тя била решена да поддържа статуквото на всяка цена. Полските амбиции нямало да бъдат удовлетворени.

Полският парламент притиснал, без да се съобразява с вътрешните аспекти на кралския план. През октомври 1788 г. той се обявил за конфедерация и за подчинение на вота на мнозинството, като по този начин заобиколил liberum veto на своите русофилски членове. После гласувал за създаване на национална армия от 100 000 души, стъпка, която била блокирана още по времето на гарантираната от руснаците конституция през 1717 г. Той също така подкрепил “сближение” с Фридрих ВилхелмН от Прусия. Неговите активисти се групирали около англофилския крал, който мечтаел за монархия в британски стил, и около група от интелектуалци - преподобния Хюго Колатай (1750-1812), ректор на реформирания Ягелонски университет, преподобния Станислав Сташик (1755-1826) и Станислав Малаховски (1736-1809), говорител на Сейма, които били пламенни привърженици на американския пример. След три години на бурно законодателство техният кратък момент на слава щял да дойде през май 1791 г., когато прокарали своята Конституция от трети май (виж по-долу).

През ноември 1788 г. съсловията от Брабант и Хайнаулт предприели подобна важна стъпка. Вбесени от пороя от реформи, наложени от техния върховен господар император Йосиф II, те гласували да задържат данъците от провинциите. Дълго били онеправдавани както в религиозно, така и в политическо отношение. Като католици от испанската школа, те не можели да приемат с лекота имперските декрети, които потискали семинариите, поклонничествата и съзерцателните ордени; които заместили църковната с държавна цензура; и които подложили Църквата на директно данъчно облагане. Също така, като бенифициенти на привилегии, които функционирали от 1354 г., не можели да понасят несъобразяването на императора. Градовете Брюксел, Антверпен и Лувейн били привързани ревностно към своето право на вето над решенията на съсловията. Но след като отстоявали своята позиция точно по това време, те ускорили конституционната криза, която щяла да се разиграе в Австрийска Нидерландия една стъпка пред паралелната криза, която започвала във франция. Белгийските “патриоти” изпълнили заглавията в Париж в същата седмица, когато френските нотабили се насочвали към Версай, за да се съветват за дневния ред на Генералните щати. На 29 април 1789 г., точно шест дни преди свикването на френските Генерални щати, императорът се опитал да наложи нова конституция на белгийските съсловия. Когато наредбите били отхвърлени от Държавния съвет на Австрийска Нидерландия, той решил да използва сила. Австрийската армия нахлула в Брюксел, разпуснала Държавния съвет и премахнала Joyeuse Entrée на 20 юни 1789 г. Това станало в същия

КОНТИНЕНТ В СМУТ

705

ден, когато непокорните Генерални щати, чрез полагането на “Клетвата на тенискорта”, задвижили революционния процес във франция (виж по-долу).

Брюксел и Париж говорели на един и същ език. Новините помежду им пътували бързо. “Белгийският бунт”, който продължил дълго след императорския преврат, бил важен компонент от “френската революция”. Париж не повел Брюксел; Брюксел повел Париж.

Последната седмица от април 1789 г. донесла смърт по парижките улици. Изключително студената зима засилила недоволството от банкрутиралото правителство, повишаването на цените и липсата на работа. Гладът дебнел в победните райони и нападенията на хлебарниците били често явление. Когато един богат производител на име Ревелон се осмелил да каже открито, че неговите работници могат да живеят добре с по 30-те су на ден, които им плащал, къщата му на Фаберже Сен Антоан била обкръжена. През първия ден вбесените тълпи разрушили няколко сгради с викове “Vive le tiers!” и “Vive Neckeri”. През втория ден, когато били вкарани войниците от Régiment du Royal-Cravatte, те били обстрелвани с прашки; някой стрелял. Войниците отговорили със залпове от мускетен огън, след които по улиците останали поне 300 убити. Това била новината, която очаквала членовете на Генералните щати през уикенда, когато се събрали в столицата от всички краища на франция.

Революцията

Във Франция, както и в Англия 149 години преди това, общата криза назряла, когато банкрутиралият крал свикал дълго пренебрегвания парламент в своя помощ. Всички страни очаквали предоставяне на облекчения за кралското управление в замяна на компенсация заради трудностите. Поради това по предварително споразумение всички делегации, избрани от провинциите, дошли в Генералните щати, въоръжени с cahiers de doléances, или “каталози от жалби”. Тези cahiers били предназначени за кралските министри и се използват широко от историците като главен инструмент за оценяване на естеството и размерите на народното недоволство. Някои от оплакванията съвсем не били революционни: “майсторът на перуки от Нант да не бъде притесняван с нови братя по гилдия, защото настоящият брой от деветдесет и двама бил повече от достатъчен“23.

Началната сцена в Париж, в неделя 4 май 1789 г., била описана в една от паметните картини в думи на Карлайл:

Виж… вратите на църквата “Сен Луи” се разтвориха широко: и Процесията на Процесиите напредваше към Нотр Дам!… Избраните от Франция и после Дворът на франция са подредени в строй… всеки на предписаното място и с определения костюм. Нашите Обикновени хора “в проста черна мантия и бяла вратовръзка”; Благородниците в позлатени, ярки наметала от кадифе, бляскави, с шумолящи дантели, с развети пера; Духовенството в нагръдници, стихари или други най-добри pontificalibus. Накрая идва самият Крал и Кралското семейство, също в най-яркия блясък на великолепието… Някъде около четиринадесет хиляди мъже издухани тук от всички ветрове на най-сериозната мисия.

45. Европа

706