Европа.История

DOLLAR

Якимов е малък бохемски град в Йохмистал, на около 80 км северно от Пилзен. През 1518 г. граф фон Шлик получил имперски патент да копае сребро там и да създаде монетарница. Неговите сребърни монети били произвеждани от Walzenwerke, или “въртящи се машини” и официално били класифицирани като “големи грошове”. Популярного им име било Joachimsthaler, скоро съкратено на thaler.

До XVII век талерът се превърнал във валутна единица на цяла Централна Европа. Той бил копиран и в Испания на Хабсбургите, чиито taleros, или “осминки” били в обращение в двете Америки. 30-шилинговата сребърна монета на Джеймз VI Шотландски била кръстена “доларът с меча”. През XVIII век сребърните талери били широко изместени от сребърните “дискосни пари”, внесени от Швеция, които получили шведското име dater. Един меден dater от 1720 г. бил равен по стойност на един сребърен талер, въпреки че неговото тегло било 250 пъти по-голямо; и можел да бъде транспортиран само с кон и каруца1.

Признатият шедьовър от серията обаче бил доларът на Мария Терезия от 1751 г. Върху превъзходната монета бил изобразен бюстът на императрицата с двуглав орел от другата страна и надписа:

R[omae] IMP[eratrix] * HU[ngariae et] Bo[hemiae] REG[ina] M[aria] THERESIA D[ei] G[ratia] ARCHID[ux] AUST[riae] DUX BURGfundiae] COM[es] TUR[olis]*

Тя продължила да бъде сечена в милиони екземпляри през целия XIX век, като всички посмъртни монети носели датата на смъртта на императрицата през 1780 г. Монетата била сечена и от Мусолини през 1936 г., за да финансира нахлуването в Абисиния, и от британците в Бомбай. Двеста години по-късно тя все още е в обращение в някои части от Азия като валута за международна търговия2.

Доларът бил приет като валута на САЩ през 1787 г. и на Канада през 1871 г. Нотой вече не фигурира сред валутните единици в Европа.

и постоянно лигава уста, която един нахален испански гранд веднъж му казал да затвори, “за да прогони мухите”. Но той притежавал много таланти за управление на своите обширни владения, говорейки фламандски по избор, испански, френски и италиански на своите чиновници “и немски на коня си”. И не му липсвала сила на духа. “Назовете ми един император, който някога е бил удрян от топовно гюле”, възразил той, когато отказал да остане отзад при Мюлберг. Като приет лидер на католическите владетели, бил начело на най-силната кауза, която можела да задържи единството на християнския свят. Но абсолютните размери и сложността на вътрешната и външ-на криза не давали възможност за координирани действия. В Църквата, макар и успяла да свика Общия съвет, той осъзнал, че дебатите от Трент само затвърждават разделените мнения. Неговите планове за възстановяване на религиозното единство на Империята били забавени гибелно. Въпреки победата при Мюлберг, войните на Шмапкадикската лига завършили в задънената улица на Мира от Аугсбург (1555). В Испания, където властвал като съкрал със своя душевно разстроен брат, той се борел с бунта на сотипегов, а после с различните интереси на Севиля и Арагон. В Но-

____________________________ И

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

541

вия свят водел губеща битка да защити американските индианци. В Нидерландия, която оставил в ръцете на леля си Маргарет, той се сблъскал с мъчителното задължение да потуши бунта на своите родни Гент със сила (1540). В главните наследствени земи на Хабсбургите - Австрия, Бохемия и Унгария, - които поверил на брат си Фердинанд, той се сблъскал с постоянната опозиция на местните водачи като Заполай в Трансилвания, а през 1546-7 г. - с първия Бохемски бунт. Другаде трябвало да се бори с провинциалните конференции, непокорните благородници, със сепаратистките интереси. От стратегическа гледна точка той трябвало да се справи с враждебността на франция, с експанзията на турците и със заплахата от френско-отоманско съдействие.

Съперничеството с франция породило пет войни, които се водили във всички точки на териториален допир - в Нидерландия, в Лоран, в Савоя, в Пиренеите и в Италия - и, индиректно, за голям срам в неговия живот, в Плячкосването на Рим (1527). Страхът от турците довел до Хабсбурски завоевания в Унгария и Бохемия; в по-дългосрочен план обаче те предизвикали безкрайна серия от изтощителни усложнения както на Балканите, така и в Средиземноморието. [ORANGEJ

В това последно десетилетие Карл V трябва да е имал някакви основания за оптимизъм. Но Мирът от Аугсбург се оказал разочарование; и безкрайно разстроен, той абдикирал. Оставил Испания и Нидерландия на своя син Филип, останалото - на брат си. Починал в уединение в Юсте. Той бил последният император, който се отнасял с любов към идеята за универсално единство и бил призован от някои свои съвременници да стане покровител на обединена Европа. “Карл V, някога смятан за последния боец от ариергарда, пише една заинтересована страна, изведнъж се оказа в предните редици”40.

След абдикацията австрийските Хабсбурги забравили за универсалните идеи на Карл. Максимилиан II (упр. 1564-76), внук на Ягелоните, не спечелил нищо от своето номинално назначение за крал на Полша-Литва. Двамата му синове, Рудолф II (упр. 1576-1612), ексцентричният отшелник от Прага, и Матиас (упр. 1612-19) били напълно погълнати от взаимните си подозрения и от религиозните несъгласия. Над 200 религиозни бунта и вълнения избухнали в десетилетието след Инцидента в Донауворт от 1607 г. Фердинанд II (упр. 1619-37), Фердинанд III (упр. 1637-57) и Леополд I (упр. 1658-1705) били напълно погълнати от Тридесетгодишната война и нейните последствия. С появата на постоянно и отделно австрийско канцлерство във Виена центърът на гравитация се преместил решително на изток, докато самата Империя, изглежда, се клатушкала към ръба на неминуемото си разпадане. Както пеели пияниците в таверната в Гьотевия “фауст”:

Скъпа стара Свещена Римска империя,

Как се държи в едно?

Отговорът, според един изтъкнат британски историк, се криел по-малко в политическата сфера, отколкото в “цивилизацията”, набор от становища и чувства41.

Император Рудолф II събрал двор в Прага, който наистина бил една чудесна рядкост. Избраните от него компаньони, най-блестящите артисти и учени на епохата, приемали естественото и свръхестественото за неразделна част от своите ежеднев-