Европа.История

INDEX

РАННАТА църковна традиция приписва на папа Инокентий I (401-17) първия I списък със забранени книги, а на папа Геласий (492-6) - първия декрет по I тази тема. Геласиевият декрет прибавя списък с препоръчителни и допълнителни че-I тава към обявения от него канон на автентичното Свето писание. Модерните учени обаче I се съмняват, че декретът е имал някаква връзка с Геласий. Сигурно е, че Църквата винаги е I охранявала правото си да се произнася за благоприличното или неблагоприличното в областта на писменото слово. От V до XV век тя налага всевъзможни забрани върху отделни автори, от Арий и Фотий до Хус и Пико дела Мирандола (1486). Следващата стъпка била I подбудена от появата на печатарството. Макар че тук отново съществува известен спор по I отношение на авторството, папа Инокентий VIII (1484-92) или е сложил началото, или е I затвърдил закона, че всички публикации трябва да получават разрешение от епископа. (PRESS) Благодарение на потока от книги, отпечатани по време на Ренесанса и Реформаци-I ята, църковната йерархия все повече търсела напътствия от Ватикана. И Съборът от Трент I поискал незабавни действия. Резултатът бил Index Librorum Prohibitorum, или “Наръчник I за забранените книги”, съставен от Павел IV през 1557 г. Вследствие на несъгласията във I Ватикана тази първа версия била забранена; чак втората версия от 1559 г. била публикува-I на по-късно. Ревизиран отново по молба на Събора, Тридентинският индекс от 1564 г. пое-I тавя нормата за по-нататъшната практика. В допълнение към списъка от автори и книги, I които си спечелили неодобрението на Църквата, той поставял десет критерия, според които те да бъдат съдени. След 1564 г. римският “Черен списък” е бил разширяван многок-I ратно. Правилата му са изменяни през 1596,1664,1758,1900 и 1948 г. (Виж Приложение III, I стр. 1280.)

През годините Индексът бил подлаган на много критики. Той винаги е бил неефика-I сен с това, че забранените заглавия винаги можели да си намерят издател в протестантски-I те държави отвъд обсега на Ватикана. Нещо повече, тъй като забраненият плод е най-сла- I дък, Индексът може да бъде атакуван сериозно заради това, че е рекламирал активно оно-I ва, което се е опитвал да забрани. Враговете на Църквата винаги са бързали да го цитират I като доказателство за католическата нетолерантност. От Просвещението нататък освободените интелектуалци никога не са пропускали да осмеят както отделните решения в Индекса, така и самото му съществуване. Като се изброят световните шедьоври и бестселъри- ! те, на които той се е опитал да се опълчи, човек може да види каква е причината за това.

От друга страна, Индексът трябва да бъде преценяван в контекста на времето. Всяка власт в модерна Европа, светска или духовна, протестантска, католическа или православна, е споделяла желанието на Ватикана да контролира публикациите. Цензорите са действали във всички европейски страни до втората половина на XX век. Много от онези крес-льовци, обвиняващи папския индекс, не са виждали никакво противоречие, когато самите те са се опитвали да забраняват някои книги. Човек трябва само да погледне някои от времената и местата, в които класиците на европейската литература са били забранявани от други власти, не от Ватикана:

282