Европа.История

LUMEN

профаниращото. Това може да се илюстрира с кантатите на Бах, с “Реквием” (1791) на Моцарт и с Бетовеновата “Missa solemnis” (1823), както и с концертите на Бах, с четиридесет и първата симфония на Моцарт и с деветте симфонии на Бетовен. Авст-ро-германските композитори се радвали на нарастващо превъзходство. Освен Бах, Моцарт и Бетовен, в първата им редица се нареждали Йохан Пахелбел (1653-1706), Г. П. Телеман (1681-1767), Г. ф. Хендел (1685-1759) и Йозеф Хайдн (1732-1809). Но музиката останала предимно интернационална по своя характер. В своето време италианците Ж.-Б. Люли (1632-87), Аркангело Корели (1653-1713), Алесандро Скарлати (1660-1725), Томазо Албинони (1671-1751) и Антонио Вивалди (1675-1741) били влиятелни колкото германците. Също толкова влиятелни били датчанинът Дитрих Букстехуде (1637-1707), французите франсоа Куперин (1668-1733) и Ж.-П. Рамю (1683-1764) или орга-нистът на Уестминстърското абатство Хенри Пърсел (около 1659-95) в Лондон. Цигулката, главният инструмент в европейската музика, била усъвършенствана от Антонио Страдивари (1644-1737) от Кремона. Пианото било изобретено през 1709 г. отБ. Крие-тофори от Падуа. Операта се развила от ранния етап на диалог с музика до пълномащабните музикални драми на К. В. Глук (1714-87). [cantata] [mousike] [opera] [strad] Официапната религия останала в по-ранния калъп. Религиозната карта на Европа не се променила значително. Установените църкви продължили да действат според строгите държавни закони за толерантност и нетолерантност. Членовете на официалната религия печелели предпочитание, полагали клетви и преминавали през сурови изпитания на подчинение; нечленовете и онези, които откажели да положат клетва, когато не били преследвани активно, съществували в юридическа изолация. В католическите страни протестантите били повсеместно лишени от граждански права. В протестантските страни католиците страдали от същата участ. Във Великобритания Англиканската църква и Църквата на Шотландия официално забранили както римокатолиците, така и протестантските сектанти. В Швеция, Дания и Холандия се прилагали подобни забрани. В Русия Руската православна църква се радвала на статута си на единствената призната църква: нямало законно пребиваващи евреи. В Полша-Лит-ва, където упорито продължавала да съществува най-голямата степен на религиозно разнообразие, ограниченията все пак нараснали. Сосинианците били прогонени през 1658 г. за измислен колаборационизъм с шведите. През 1718 г. всички некатолици били отстранени от Конференцията. През 1764 г. евреите изгубили своя Парламент, но не и своите kahals, или местни общини. Руската пропаганда започнала да оплаква съдбата на полското православие, чието положение било значително по-леко от това на католиците в Русия. Пруската пропаганда раздула измисленото преследване на лютераните.

Римокатолическата църква уседнапа в рутинните си занимания и вече не се опитвала да си възстанови протестантските земи. Голяма част от нейната енергия била насочена в чужбина, особено към йезуитските мисии в Южна Америка, Южна Индия, Япония до 1715 г., Китай и Северна Америка. Веригата от двадесет и една красиви францискански мисии в Калифорния, които били започнати от Фр. Джуниперо Сера (1713-84) и които били разположени от Сан Диего до Сан Франциско, са останали духовна утеха в околната пустош и до ден днешен. В Европа Ватиканът не можел да се справи с нарастващите центробежни тенденции на църковните провинции. Един папа, Инокентий XI (1676-89), през 1688 г. бил принуден да отлъчи тайно Луи XIV зара-

ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ

605