Европа.История

MASON

На Деня на Йоан Кръстител през 1717 г. представители от четирите съществуващи в Лондон ложи на свободните зидари се срещнали в бирарията “Гъска и скара”, за да образуват “Великата ложа-майка на света” и да изберат първия си Велик магистър. Макар че протоколите не оцелели, историците на франкмасонството не оспорват факта, че събранието се е състояло или че лондонската Велика ложа от тогава нататък се превърнала в главна квартира на едно международно движение1.

Ранната история на франкмасонството е тъмна. Историята за папската була от XIII век, създала общество на църковни строители, е чиста измислица. Връзките със средновековните commecines, или Steinmetzen, а още повече за нелегалната асоциация на бившите тамплиери са напълно недоказани. Един доклад от 1723 г. съдържа безсмисления стих:

Ако историята не е древна Измислица Франкмасоните са дошли от Вавилонската кула.

Най-ранните надеждни справки посочват Шотландия от XVII век и контактите с Англия, осъществени по време на Гражданската война. Елиас Ешмоул (1617-92), антикварят, астрологът и основателят на Оксфордския музей, записал бележка за собственото си посвещаване в своя дневник:

1646 окт. 16, 4h 30’ следобед. Бях приет за франкмасон в Уорингтън в Ланкашиър с полк. Хенри Мейнуоринг от Чешиър. Имената на онези, които бяха тогава в Ложата: мистър Рич. Пенкет, Уордън, мистър Джеймз Колиър, мистър Рич. Санки, Хенри Литър, Джон Елъм, Ричард Епъм и Хю Брю2.

Атмосферата на тайнственост, обграждаща франкмасонството, е създадена нарочно. Тя е привлекателна за симпатизантите и противна за опонентите. Непосветените са оставени да гадаят за техните ритуали, за тяхната йерархия, за техния псевдоориенталски жаргон, за техните знаци и символи и за техните цели. Компасът и квадратът, престилката и ръкавиците и кръгът на пода очевидно са предназначени да насърчат вярата в произхода на движението от средновековните гилдии. Но именно предполагаемата клетва за тайна предизвиквала най-големите противоречия. Според едно описание заслепеният с кърпа кандидат за посвещаване бил питан:

“В Кого влагаш твоята вяра? - и отговарял: - В Бог.” “Къде пътуваш? - и отговарял: - От Запад на Изток, към Светлината.” Тогава от него се изисквало да се закълне в Библията, че няма да разкрива тайните на обществото “под заплаха от наказание гърлото ми да бъде прерязано, езикът ми да бъде изтръгнат и тялото ми да бъде изгорено в грубите пясъци на морето…”3

Франкмасонството винаги е действало предимно като общество за взаимни облаги, макар че облагите не са дефинирани никъде. Неговите врагове често поддържат тезата, че то е антифеминистко, тъй като не допуска жени, антисоциално, както и антихристиянско, тъй като за неговите членове се предполага, че си помагат с политически, търговски и со-

ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ

647

циални връзки във вреда на други. Франкмасоните винаги са наблягали върху своето противопоставяне срещу атеизма, върху своята религиозна толерантност, върху своя неутралитет в политиката и върху своя ангажимент с благотворителни дейности.

Франкмасонството се разпространило драматично през XVIII век. То набирало членовете си сред най-висшите рангове на британската аристокрация и се превърнало в трайна опора на монархията. Ложата в Париж била основана през 1725 г. от прогонени от родината си шотландци; след това тя разпространила влиянието си във всички страни на континента. Била установена в Прага (1726), Варшава (1755), дори и в Санкт Петербург. До Наполеоновите войни мрежата била достатъчно широка, за да се разпространяват истории за офицери от противниковите страни при Бородино или Ватерло, които си показвали тайния знак за разпознаване и спирали огъня.

В католическите страни франкмасонството взело антиклерикален обрат и изиграло важна роля в радикалното Просвещение4. Неговите членове често били деисти, философи, критици на Църквата и Държавата. В Австрия например, където папските були, които го отхвърляли, не били публикувани, то било изключително активно в подпомагането на изкуствата до забраната му през 1795 г. Във Франция допринесло за предреволюционния кипеж. През XIX век и след това се свързвало силно с каузата на либерализма.

Реакцията на Католическата църква била недвусмислена. Ватиканът се отнасял към франкмасонството като към зло. От Bull in Eminenti (1738) до Ab Apostolici (1890) папите го осъдили в шест отделни случая като конспираторско, грешно и подривно. Лоялните католици не можели да бъдат франкмасони, а франкмасоните често класифицирали ултракато-лическите кръгове като обществен враг наред с якобинците, карбонарите и евреите. Тоталитарните режими от XX век били още по-враждебни. Франкмасоните били затваряни в концентрационни лагери както от фашистите, така и от комунистите. В много части от Европа те успели да подновят своята дейност едва след падането на фашизма или, на Изток, след сгромолясването на Съветския блок.

Спорът за ролята на франкмасонството продължава. Но най-впечатляващият документ за франкмасонството е неговият членски списък, за който се говори, че включвал Франсиз I от Австрия, Фридрих II от Прусия, Густав IV от Швеция, Станислав Август от Полша и Павел I от Русия; Рен, Суифт, Волтер, Монтескьо, Гибън, Гьоте, Бърнс, Уилкис, Бърк; Хайдн, Моцарт, Гилотен, Марат; генералите Лафайет, Кутузов, Суворов и Уелингтън; маршалите Макдоналд и Понятовски; Талейран, Канинг, Скот, Тролъп, 0’Конъл, Пушкин, Лист, Вазини, Гарибалди и Кошут; Леополд I от Белгия, Вилхелм I от Германия; Айфел, Тирпиц, Шарнхорст, Масарик, Керенски, Щресеман и Чърчил; и всички британски крале, освен един, от Джордж IV до Джордж VI. Което показва, че най-великото международно тайно общество не е било напълно тайно.

национално или културно възраждане. С единственото изключение на протестантския Ълстър, където хугенотските бегълци започнали проспериращата ленена индустрия, тя не участвала директно в британската индустриална революция. Нарастващото население превърнало селските злочестини в житейски факт. Гладът от 1726-9 и 1739-41 г. предвещавал бедата от 40-те години на XIX век. Жестоките банди на Уайт-бой се появили най-напред в провинцията през 1761 г. Движението за реформи, водено от Хенри флад (1732-91) и Хенри Гретьн (1746-1820), по-късно било връхлетяно

648