Европа.История

DYNAMO

Младият поет Рупърт Брук, който предишната седмица вечерял на Даунинг | стрийт 10 с Ескът и Чърчил, нахвърлил писмо до Гуен Дарвин, вече мисиз Рейврат:

Всичко се обърна наопаки. Аз искам Германия да разбие Русия на парченца, а после Франция да прекърши Германия. Но вместо това се боя, че Германия ще прекърши лошо франция, а после ще бъде пометена от Русия. Франция и Англия са единствените страни, които трябва да имат някаква власт. Прусия е дявол. А Русия означава краят на Европа и на всяко благоприличие. Предполагам, че бъдещето е една Славянска империя, световна, деспотична и ненормална1“.

Д. X. Лоурънс бил на почивка с трима свои приятели в Езерния район:

Аз се разхождах в Уестморлънд, доста щастлив, с водни лилии, извити около шапката ми… и се гиздех в дъжда, [докато] Котилянски мучеше еврейска музика - Ranani Sadekim Badanoi… После слязохме в Бероу ин фърнес и разбрахме, че е обявена война. И всички ние полудяхме. Спомням си как войниците се целуваха на гара Бероу, а една жена извика предизвикателно към любимия си: “Когато излезеш насреща им, Клем, дай им да разберат”… - вагони “Война - господата Викърс Максим призовават своите работници”…

После слязох няколко мили по брега. И си мисля за удивителните залези над равните пясъци и тъмносивото море… и за удивителната жива, мечтателна красота на всичко извисено нагоре от огромната болка…127

В Германия и Австрия възбудата била също толкова висока. Томас Ман бил в Бад Тьолц в Бавария, чудейки се кога ще бъде свикан Landsturm. Отказвайки да стане свидетел на сватбата на брат си Хайнрих, той записал тогавашните си чувства:

Не трябва ли да бъдем благодарни за напълно неочакваната възможност да изживеем такива могъщи събития? Главното ми чувство е огромно любопитство - и, признавам, най-дълбока симпатия към тази прокълната, неразгадаема, съдбоносна Германия, която, ако досега не е поддържала непоколебимо “цивилизацията” като най-великото добро, сега във всеки случай се подготвя да разбие най-презряната полицейска държава на света122.

Във Виена се носели слухове, че папският нунций не бил допуснат до императора. Говорело се, че Пий X е разбит от скръб заради своя неуспех да съхрани мира. (Той починал на 20 август.) Ватиканските документи по-късно показаха, че слуховете са били неверни: папският държавен секретар одобрил имперската политика.

Виена била в агресивно настроение. Началникът на щаба генерал фон Хьотцен-дорф, още шест месеца преди това бил попитал своя германски колега: “Защо чакаме?” Сега бил двойно по-разярен от забавянето. Дори скептичният унгарски премиер-министър, граф Тиша бил спечелен за каузата. “Скъпи приятелю, казал той на белгийския посланик на 31 юли, Германия е непобедима”129.

Поетът Стефан Цвайг, който по-късно щял да осъди войната, бил разчувстван от тълпите с патриотично настроени демонстранти. Току-що бил прекъснал морската си почивка в Ле Кок, край Остенд, и пристигнал у дома с последния Ориент експрес. “Можеш да ме обесиш на някоя улична лампа, казал той на един свой белгийски приятел, ако някога германците влязат в Белгия.” После наблюдавал как германските военни влакове се придвижват към границата край Хербещал:

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

899

Както никога преди хиляди и стотици хиляди усещат онова, което трябваше да усещат и в мирно време, че те си принадлежат, [осъзнавайки] неизвестната сила, която ги е извадила от всекидневното им съществуване130.

Цвайг се боял от служба на Източния фронт. “Моята голяма амбиция… е да завладея франция, признал той, франция, която човек трябва да наказва, защото я обича”. Той скоро публикувал публичното си сбогуване със своите приятели от вражеския лагер: “Аз няма да се опитвам да смекча тази [широко разпространена] омраза срещу вас, която аз самият не изпитвам, [но която] носи победи и героична сила”131.

На 3 август, когато Цвайг пристигнал на виенската Вестбанхоф, Лев Давидович Бронщайн - Троцки - заминал. Той видял същите демонстрации, видял объркването на своите социалистически колеги в канцелариите на Arbeiterzeitung и бил предупреден, че ще бъде интерниран. Незабавно хванал влака за Цюрих, където започнал да пише “Войната и Интернационалът“ - работа, където мобилизирал прочутите фрази като “самоопределението на нациите” и “Обединените европейски щати” в своето видение за социалистическото бъдеще132.

Ленин, напротив, се спотайвал в своето убежище в Поронин, край Закопане в Галиция, уверен, че опозицията на германските социалдемократи ще предотврати един голям конфликт. Когато чул, че неговите германски другари са гласували за военните кредити, той възкликнал: “От днес аз ще престана да бъда социалист и ще стана комунист”133. В близкия Краков университетската учебна година току-що била приключила. Завършилите студенти, много от тях запасни офицери, тръгвали, за да се присъединят към своите полкове - някои, за да се бият за император-краля, някои - за кайзера, а някои - за царя.

В Санкт Петербург дворът на Николай II свиквал със съдбоносните решения от предишния ден. Царят наредил обща мобилизация на 17/30 юли, очевидно без да се консултира с военния министър. Последвалият германски ултиматум бил оставен без отговор. Санкт Петербург чул, че Германия е обявила война в събота, и я последвал в неделя. Поради това понеделник 21 юли/3 август бил първият военен ден. В 7 часа вечерта влязла в сила военната цензура. Вестниците обявили, че “нацията трябва да приеме оскьдността на пуснатата информация, доволна от съзнанието, че тази жертва е продиктувана от военната необходимост“134. През този ден царят посетил Москва и изнесъл реч в големия Кремълски дворец. Техни императорски величества отишли да се помолят в параклиса на Дева Мария от Иверон, икона, която ознаменувала най-ранните връзки на Русия с Атон.

Оптимистите в Русия вярвали в своята “Большая Военная Програма”, “Голямата военна програма”, която била съставена в началото на 1914 г. и която се стремяла, освен всичко останало, да съкрати времето за мобилизация на имперската армия до осемнадесет дни. Както докладвал британският военен аташе, тяхната надежда бе, че “руснаците ще стигнат до Берлин, преди германците да стигнат до Париж”. Песимистите, ръководени от Пьотър Дурново, министър на вътрешните работи и директор на полицията, имали много лоши предчувствия. През февруари Дурново докладвал на царя, че ако войната тръгне на зле “социалната революция в нейната най-екст-ремна форма ще бъде неизбежна“135.

900