Европа.История

RENATIO

политика на интервенция в Полша-Литва. Неговата ненавременна смърт дала повод 1 за изчерпателното споразумение от Договора в Олива (1660) (виж по-долу).

Швеция никога не спечелила пълен контрол върху Балтийския регион, многок-1 ратно обявявания dominium maris Balticae. Но в продължение на половин век играела | прекомерно голяма роля в европейските дела - ужасът от север, военната мощ на 1 епохата, най-активната от протестантските сили.

Полша-Литва била друга страна, преживяла своята “Златна ера” през XVI и начало- ] то на XVII век. Царството на последните Ягелони било абсолютно най-голямата дър-1 жава в Европа; и тя избегнала както религиозните войни, така и отоманските нашес-1 твия, които се струпали върху нейните съвременници. При Сигизмунд (упр. 1506-48) и ] Сигизмунд-Август (упр. 1548-72), съпруг на една и син на друга кралица Сфорца, тя ] имала силни връзки с Италия, особено с Венеция; а Краков подслонил един от най-1 динамичните ренесансови дворове.

Rzeczpospolita - “Република” или “Асоциация”, - която била създадена на Съ-I юза от Люблин (1569), произлязла отчасти от липсата на кралски наследник и отчае-1 ти от заплахата от московска експанзия. Това било ранна форма на Ausgleich меж-I ду полските и литовските интереси. Korona, или Кралство Полша, приело Великото Ли-1 товско княжество за равностоен партньор, макар че като компенсация получило об-I ширните територии на Украйна. Дуалистичната държава щяла да бъде управлявана 1 от обща изборна монархия и от общ Sejm, или Парламент. Управляващата szlachta, 1 която изобретила тази система на аристократична демокрация, запазила господст-I ващата си роля. Чрез техните регионални събрания, или sejmiki (парламентчета), ко-1 ито контролирали централния парламент, те движели данъчните и военните дела. Чрез ] Pacta Conventa, или “съгласувани условия”, които прикрепили към Клетвата при коро-I нацията, те можели да наемат кралете си като мениджъри на договор. Чрез своето I юридическо право на съпротива, въплътено във въоръжените съюзи или конфедера-I ции, можели да защитят своите позиции срещу всякакви кралски машинации. Чрез 1 принципа за единодушие, който направлявал всички техни дебати, те направили та-1 ка, че никой крал или фракция да не може да надделее над общите интереси. Това 1 не била системата на обща анархия, която преобладавала през XVIII век. Въпреки не-I достатъците му, това бил един смел експеримент в демокрацията, който в епохата на I абсолютизъм и религиозни борби предлагал освежаваща алтернатива. Репутацията 1 на Rzeczpospolita сред другите демокрации не трябва да зависи от враждебната про- ] паганда на по-късните е убийци.

През осемте години, разделящи Съюза от Люблин от общата криза от 1648 г., 1 Rzeczpospolita живеела подобре от своите съседи. Балтийската търговия носела не-1 обичайно богатство на много благородници. Градовете, особено Данциг, проспери- ] рали силно, защитени от своите кралски грамоти. Контрареформацията, макар и прес-1 ледвана енергично, не причинила открити конфликти. Благородниците, макар че бук- ] вално прекратили управлението по време на големия rokosz, или “правен бунт”, от 1 1606-9, обикновено не налагали до крайност парализиращите практики от по-късната 1 епоха. Те обикновено избирали крале, които оказвали съпротива на епископите и на ] ултрамонтанската, про-Хабсбургска фракция. Чуждестранните войни се водели или по периферията, или на чужда територия.

т

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

569

Монархията, макар и ръководена от крале с различен талант, запазила общия си авторитет. По общо признание първият избран крал, Анри Валоа (упр. 1574-5), бил абсолютно нещастие; но той избягал след четири месеца, за да наложи личността си вродната си франция, и никой не го оплаквал. Следващият, енергичният трансилва-нец Стефан Батори (упр. 1576-86), възвърнал респекта и подкарал сложната държавна машина към ефикасно действие. Неговата успешна война срещу Иван Грозни през 1578-82 довела до завладяването на Ливония. Третият крал, шведът Сигизмунд Ваза (упр. 1587-1632), изстрадал много превратности, но надживял както rokosz, така и обърканата полска интервенция в Москва през 1610-19 г. Неговите двама синове, Владислав IV (упр. 1632-48), някогашният цар и Ян II Казимир (упр. 1648-68), някогашният кардинал, преживели съответно спокойствие и хаос.

Верижната реакция на бедствията, маркирали властването на Ян II Казимир, изригнала от почти безоблачно небе. През 1648-54 г. бунтът на днепърските казаци под ръководството на Богдан Хмелницки (Кмелнитцки), който довел кръвожадната армия на казаците и татарите чак до Висла, оставил откос от изклани католици и евреи през цяла Украйна. Той свързал селската ярост с много реалните политически, социални и религиозни недоволства на източните провинции. Бунтът бил потушен докрай, когато отчаяният Хмелницки се обърнал за помощ към царя. Московската инвазия от 1564-67, която донесла смърт и разрушения както за Литва, така и за Украйна, събудила стратегическите тревоги на шведите. Двойната шведска инвазия от 1655-60, известна в Полша като Potop, или “Потопът”, опустошила кралството и великото княжество, прогонила краля в изгнание и принудила магнатите да станат предатели. Само манастирът “Ясна Гора” в Ченстохова, чиято Черна Мадона отклонявала шведските топовни гюлета с чудотворна лекота, успял да устои. Паралелните инвазии на тран-силванците и брандербургците докарали страната близо до пълно сгромолясване. Но Полша се възстановила с чудотворна гъвкавост. Московците били спрени; шведите били обградени; прусаците получили откуп. През 1658 г. хетман Кжарнецки можел дори да си позволи кампания срещу шведите в Ютландия. Договорът от Олива (1660), който уредил исканията на западните съседи на Републиката, приключил с враждата с Ваза, потвърдил независимостта на херцогска Прусия и обещал подобри времена.

След това Републиката получила простор да се справи с неразрешените си проблеми. В ежегодните кампании от 60-те години на XVII век полската кавалерия изтласквала московците устойчиво обратно към Русия. После, когато общото възстановяване вече се виждало, програмата на краля за конституционна реформа възбудила непропорционална и жестока реакция от страна на аристократите демократи. През 1665-7 г. братоубийственият конфликт в бунта на Хетман Любомирски сложил край на прогреса на всички фронтове. Той довел до политическа задънена улица между краля и неговите опоненти. В същото време подтикнал Републиката към съдбоносното примирие от Андрусово (1667), което предало Киев и Западна Украйна на руснаците, на теория за двадесет години, на практика завинаги. Кралят абдикирал и се оттеглил във франция, където бил погребан в църквата “Сен Жермен де Пре”. Обезценените монети от неговото царуване носели инициалите ICR: lohannes Casimirus Rex. Те се приемат за белег на Initium Calamitatum Reipublicae, Началото на катастрофите на Републиката.

570