Европа.История

RENATIO

нанизаните бронзови колони на Baldacchino (1632) на високия олтар; в декорацията на скелето, подкрепящо купола; в барелефа над предната врата и в многоцветния мраморен под на сводестата галерия; в бронзовия и лапис лазули съд за причастие на Капелата на Тайнството - “най-святата от светостите във великия храм на християнския свят”.

Огромният принос на Бернини към град Рим включва не по-малко от 45 големи сгради. Той построил изумителния Fontana del Tritone (1643), където един тритон изхвърля водна струя от раковина, докато седи в по-широка черупка, издигната нагоре от три делфина; и той бил един от авторите на Fontana dei Fiumi на Пиаца Навона с неговото изображение на четирите велики реки на света - Нил, Ганг, Дунав и Ла Плата. Той построил фасадата на колежа за Разпространение на Вярата, йезуитската църква “Св. Андреа ди Монте Кавало” и градската църква “Кастелгандолфо”. Реставрирал дворците Куиринал и Чиги и Арсенала в Чивитавекия.

В очите на неговите съвременници най-ценните таланти на Бернини се криели в царството на сценографията. Потомството губи от факта, че по-голямата част от творческата му енергия била изразходвана за пиеси, маскаради, карнавали и процесии, които били поставяни в героични мащаби, но не оставили никаква следа. През 1661 г. той украсил хълма Св. Тринита дел Монте за проява с фойерверки, отбелязваща раждането на френския дофин. През 1669 г. организирал знаменит спектакъл, за да отбележи защитата на Крит. В театъра Тор ди Нона (1670-6) той работил с драматурзи, сценични художници, актьори и композитори като Корели и Скарлати. Театралност често се споменава като духа на барока. В това отношение Бернини трябва да бъде описан като най-енергичния практик на жанра.

Провалите му били малко, но болезнени. Разрушаването на неговите камбанарии на “Св. Петър” трябва да се припише на злонамереността на конкуретните съветници при Инокентий X. Но фиаското на неговата експедиция във франция през 1665 г. е по-необяснимо. Проектът започнал с ласкавата покана от страна на Колбер, който го описал в писмо като “възхищение на целия свят”. Той пътувал до Париж, взел със себе си плановете за строеж на амфитеатрална сграда, базирана върху Колизеума, за да изпълни пространството между Лувъра и Тюйлери. Но плановете били отхвърлени и Бернини се върнал у дома шест месеца по-късно, а слисването му било подсладено само от спомените за оживените беседи с Луи XIV. В самия край на неговата кариера, когато в каменното скеле под сводовете на “Св. Петър” се появили пукнатини, той бил обвинен за дефекта. Бапдинучи бил вдъхновен да напише книгата си, за да опровергае тези обвинения.

През 1667 г. папа Александър VII бил почти съвременник на Бернини. Като кардинал Фабио Чиги той бил дипломат от кариерата. Служил като нунций в Кьолн през 40-те години на XVII век, той бил главният преговарящ на Ватикана за опониране срещу всички отстъпки пред протестантите. Той напълно одобрявал остроумната забележка на Бернини: “Подобре лош католик, отколкото добър еретик”. Папата бил поклонник на св. франсис де Салес, когото канонизирал, бил настроен приятелски към йезуитите и поддържал твърда политика спрямо янсенизма. Накратко, той бил образцов папа на Католическата Реформация. В същото време бил човек с много изтънчени литературни и артистични вкусове. Самият той издаван латински поет, бил колек-

ИВВ Шх

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

587

ционер на книги и убеден покровител на изкуствата. Вече бил наел Бернини за резиденцията Чиги, когато все още бил държавен секретар, преди да го извика в онази първа вечер от своя понтификат.

Главният съперник на Александър като водещ римски покровител несъмнено била бившата кралица Кристина от Швеция. Пристигнала в Рим през декември след избора на Александър, Кристина била най-прочугата новопокръстена католичка на своята епоха. Изявена интелектуалка, тя превърнала Палацо Риарио в салон на остроумието и вкуса и чрез squadro volante (групата за действие) на кардинал Азелино - в огнище за църковни интриги. Нейните лесбийски наклонности и копнежът й за разумен католицизъм, от който Декарт първоначално бил впечатлен, попречили на приспособяването й в пуританския Рим на Александър.

От гледна точка на Рим християнският свят бил достигнал до жалко положение. До 60-те години на XVII век продължителната борба срещу протестантството стигнала до задънена улица. Надеждите за включване на православието се провалили. С изключение на франция във всички водещи католически сили царял безпорядък; а франция, като Португалия, водела негласен бунт срещу папската власт. Империята при Леополд I била опустошена и обезлюдена; в Полша-Литва положението било същото; Испания изпаднала в банкрут.

В Северна Европа се вихрели всякакви конфликти без никакво допитване до Рим. Щом Англия сключила мир с Нидерландия по Договора от Бреда, французите започнали война в Испанска Фландрия. Англия от Реставрацията току-що била оцеляла от чумата и Големия пожар в Лондон, ознаменуван в Annus Mirabilis на Драйдън. На изток, в Андрусово, православните московци изкушавали Полша да отстъпи Украйна и заплашвали да променят баланса на силите за вечни времена. Бранденбург-Прусия, станала наскоро независима, била решена да измести шведите като водеща протестантска военна сила.

На Балканите и в Средиземноморието турците били във възход. Венецианците висели мрачно в последната си критска твърдина в Кандия (Хераклион). Папската държава, както и останалите части от Италия, страдала от драматичен икономически упадък. Необяснимо е как са си доставяли доходи, за да плащат за разточителствата на Бернини и за венецианските субсидии. Въпреки цялото си великолепие, Католическата църква осезаемо приближавала към края на най-великите си дни.

Скандалът на Ватикана с Франция се коренял в недоволството на покойния кардинал Мазарини, който не можел да прости на Рим това, че дал убежище на неговия bête noire, кардинал Де Рец, архиепископ на Париж. Той си отмъстил, като помогнал на Фарнезе и Д’Есте в техния диспут за собствеността върху имотите в Папската държава. За своя беда бил изключен от Конклава от 1655 г., който избрал Александър VII въз основа на това, че кардиналите се нуждаели от разрешение на Курията, за да приемат постоянно жителство в чужбина. Луи XIV решил да продължи враждата след смъртта на Мазарини. Под претекст, че имунитетът на френското посолство в Рим бил нарушен, той прогонил нунция от Париж и окупирал Авиньон. Нещастният Александър бил задължен да поднесе унизителни извинения и да издигне пирамида в Рим, надписана с признание за нарушенията на папските служители. Отношенията не би-

588