Европа.История

COMENIUS

Когато Ян Амос Коменски починал в Амстердам на 15 ноември 1670 г., най-общо се възприемал като главния мърморко на една напълно изгубена кауза. Той бил последният епископ на сектата на Чешките братя; изгнаник в продължение на почти петдесет години; а неговата grande oeuvre, която изложила едно пансофистко виждане за универсален мир и култура, останала недовършена. Неговите пророчества, отнасящи се до свалянето на папата или до края на света през 1672 r., предизвикали само осмиване.

Роден в Моравия през 1592 r., Коменски прекарал целия си живот в борба срещу течението. Пътувал надлъж и нашир, получил образованието си в Хайделберг, той се надявал да остане директор в училището на Братята във Фурнек. Но през 1621 г. триумфът на Хабсбургите в Бохемия го прогонил в Полша; а преследването на прошведски настроените протестанти в Полша през 1657-8 г. го прогонило в Нидерландия. Изразходвал много енергия, опитвайки се да направи пубпично достояние съдбата на Бохемия, пишейки за педагогиката или работейки като пътуващ образователен консултант. В това свое последно качество той посетил за дълго Англия, Швеция и Трансилвания1. Дори бил поканен да стане президент на Харвард.

Но възгледите на Коменски били доста по-последователни, отколкото позволявали критиците му. Неговата страст за реформиране на образованието израснала направо от принципите на Чешките братя, които подхранвали хусистката традиция за четене на Библията на простонароден език. Нуждата от преподаване на езика била очевидна за човек от мултинационална провинция като Моравия, който освен това живял в дузина страни. Фикс идеята за една пацифистка утопия била естествен продукт от един живот, преследван от война и религиозни конфликти.

Като автор полиглот Комениус (както бил най-известен) си създал международна репутация. Неговият ранен “Лабиринт на света и раят на сърцето”, нещо като духовно странстване, бил написан на чешки. Неговата Janua Linguarum, или “Врата на езиците”, която започнала като триезичен учебник на латински, чешки и немски, стигнала до стотици версии, включително на персийски и на турски. Orbis sensualium pictus (1658), или “Свят в картини”, пионер в предмета на визуалното обучение, също била толкова популярна. Неговите събрани педагогически трудове Opera didactica omnia (също 1658) надминали далеч неговите ефимерни политически публикации. Наследството на Коменски ставало все по-стойнос-тно с времето и привлякло четири различни категории почитатели.

По религиозните въпроси името му било почитано през следващия век от онези, които възстановили старата секта на Чешките братя в новата форма на “Моравската църква”.

В епохата на Чешкото възраждане той бил издигнат до статус на национален светец. Палацки съставил биографията му; граф Лютцов популяризирал “Лабиринта“ по света; а Т П Масарик го възприемал като ключова фигура в историята на чешката демокрация и хуманизъм. Първата част от мемоарите на Масарик били озаглавени “Заветът на Коменски”2

Съвременните теоретици на образованието виждат Коменски като един от основателите на тяхната дисциплина. Неговите дружелюбни към ученика учебници вдъхновили прог-

ш

ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ

623

ресивни методи на обучение, насочени към детето, развити по-късно от Фрьобел, Песталоци и Монтесори |ВАМВ1М). Защитниците на универсалното образование цитират неговите текстове като образци, изпреварили времето си:

Не само децата на богатите и властимащите, а всички момчета и момичета, богати и бедни, във всички градове и… села трябва да бъдат изпращани на училище… Ако някой попита “Какъв ще бъде резултатът, ако занаятчиите, селяците, носачите и дори жените станат грамотни?” Аз отговарям: на никой от тях няма да му липсва материал за мислене, избиране, следване и вършене на добри дела… Нито пък това е пречка, че някой изглежда природно тъп и глупав… Колкото по-бавно и по-слабо е предразположението на някой човек, толкова повече той се нуждае от помощ…3

Всяко дете, което чете комикс, което се консултира с илюстриран учебник или гледа урок по телевизията, филм или видео, трябва да поздрави Коменски като свой наставник.

тивацията, и с разпускането на йезуитите, които осигурили по-голямата част от мо-зъчната сила. Няколко години по-рано полските реформатори, желаещи отчаяно да избягат от задушаващата хватка на Русия, се обърнали към Русо, за да разберат възгледите му; и неговата съчувствена Considérations sur le gouvernement de Pologne (1769) съдържала много важна глава за образованието. Русо препоръчал създаването на една унифицирана образователна система на мястото на всички съществуващи институции. Думата му била чута; и последният крал на Полша, Станислав Август Понятовски, я предложил като условие за приемане на Подялбата. Политическите перспективи на Полша гаснели; но нейното културно оцеляване все още можело да се спечели. През следващите двадесет години Националната образователна комисия създала около 200 светски училища, много от които щели да надживеят разрушението на Републиката. Били обучени нови учители. Учебниците по полски език и литература, по научните дисциплини и по модерните езици били написани от бившите йезуити. “Ако след 200 години, написал кралят в своя дневник, все още има хора, които се наричат поляци, моята работа няма да е отишла напразно.” Полша действително била унищожена, но не и нейната култура. Националната образователна комисия била закрита; но нейните идеали били пренесени в образователния съвет на онова, което се превърнало в западен регион на Руската империя. Под просветеното управление на принц Чарториски той оцелял до 1825 г. и образовал най-блестящото поколение полски патриоти и литератори, които някога са учили поезия или са хващали перо15.

От това може да се види, че идеите на Просвещението били използвани за различни цели в различните страни. В Нидерландия и Британия те образували част от репертоара на либералното крило на Естаблишмънта. Намерили израз в Британския парламент в речите на К. Дж. фокс и Едмънд Бърк. В американските колонии те били възприети от “бунтовниците”, които не се подчинявали на този британски Естаблишмънт. Във франция, и в не по-малка степен в Испания и Италия, те вдъхновили интелектуалните кръгове, които се противопоставяли срещу Ансиенския режим, без да притежават юридически средства, с които да го направят. В много части от Централна и Източна Европа те били възприети селективно от “просветените деспоти”, които се

624