Европа.История

DYNAMO

след като завършил училище. Бил дълбоко привързан към Хохенфинов - триетажна грамада от червени тухли, разположена в края на дълга липова алея насред 7500 акра върху отвесен бряг с изглед към Одер. Той приел мотото Ego et domus теа serviemus domino (Моята къща и аз служим на Господа). Но като младеж преживял години на неспокойно, романтично скиталчество, четейки поезия и скитайки около Айфел и Зи-бенгебридж с приятели бохеми. Бил объркан от брат си, който избягал в Тексас да продава недвижими имоти, вместо да се изправи пред държавните изпити. Веднъж се кандидатирал за Райхстага в местната избирателна комисия; но малкият вот в негова полза бил отхвърлен от изборната комисия въз основа на някаква техническа подробност; и той никога вече не изпробвал силите си в популярната политика. Оженил се за едно до известна степен нестандартно момиче, Марта Пфуел-Вилкендорф, която отбелязала, когато му предложили най-високия пост в Райха: “Тео, скъпи, не можеш да направиш това!”1“

Личността на Бетман била изключително обикновена. Той бил същество на рутината, яздейки до изморяване всяка сутрин в 7 часа, дори и в Берлин. Но подредените навици не спомагали за неговата ефективност или решителност. Той бил изключително красноречив и добре информиран; но имал фаталната склонност към отлагане и постоянно правел гафове, които един по-умен политик би избегнал. Особено неудобно се чувствал сред военната върхушка, която заобикаляла кайзера; но бил ужасен и от социалдемократите, които имали голямо влияние в раболепния демократичен сектор на германската политика. По-голямата част от вътрешната информация за неговото канцлерство е извлечена от дневника на личния му асистент, Курт Райзлер, който работел заедно с него и му се възхищавал по време на кризата от 1914 г. Райзлер отбелязал: “неговото лукавство е толкова голямо колкото несръчностга му”,(И. Неговият биограф говори за “агресивно защитна стеснителност”104.

Бетман дължал поста си отчасти на своето старшинство в държавната администрация и отчасти на убеждението, че може да запази баланса между консерваторите и радикалите. По германските стандарти той бил много умерен консерватор: във външната политика често декларирал своя ангажимент към мира и предупреждавал за опасностите от милитаризма. Заради това бил bête noire за Пангерманската лига, която често апелирала за неговото уволнение.

Неговият водещ принцип вероятно бил Weltmacht und kein Krieg, “Световна власт, но не и война”. През предишния ноември той порицал престолонаследника заради липса на въздържаност: “Да дрънкаш със сабята при всяко дипломатическо заплитане… не е само безразсъдно, но и престъпно”105. Обмисляйки перспективите скоро след Сараево, той споделил с Райзлер: “Всеки общ конфликт [ще доведе] до революция на всички съществуващи положения”106. Две седмици по-късно той лично протестирал пред кайзера за бомбастичните изявления на престолонаследника и за определени изявления в пресата.

През юли 1914 r., на 58-годишна възраст, личният живот на Бетман бил объркан от смъртта на съпругата му само два месеца преди това. Той пътувал напред-назад между Хохенфинов и Берлин сам или с Райзлер. Чувствата му към Англия били много приятелски. Неговият син, Ернст, който щял да бъде убит през войната, бил стипендиант на Роудс в Оксфорд през 1908 г. Всичко, което писал или казвал преди кризата, подчертавало неговото желание и очакване за англо-германско сближение.

т

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

895

Поведението на Бетман привлякло малко възхищения, освен от страна на непосредствените му сътрудници. Райзлер се възхищавал от неговата сила на духа, когато бил подложен на натиск, и сравнявал неговите “скрупули” с “леденото лицемерие” на Грей. “Канцлерът е дете на първата половина от XIX век, отбелязал той, и наследник на една по-идеапистична култура”107. Но кайзерът бил брутален: когато нещата тръгнали на зле в средата на юли и Бетман предложил да си подаде оставката, кайзерът очевидно казал: “Ти сготви тази супа и сега ти ще я ядеш”100. Алберт Бапин, президент на линията Хамбург-Америка и неофициален посредник с Лондон, не му симпатизирал повече. Приятел на предшественика на Бетман като канцлер, той наричал Бетман “отмъщението на Бюлов” и говорел за неговата “тъпота”, за неговата “пасивност”, за неговата “липса на инициатива”, за неговата “огромна несръчност”. “Бетман, казал той, беше необичайно красноречив човек… който не разбираше, че политиката е мръсна работа”109. Фон Бюлов, бившият канцлер, посочил онова, което смятал за фаталната грешка: “Щеше да бъде напълно достатъчно да кажем на Виена [след Сараево], че определено отказваме нашето одобрение за всякакъв конфликт между Сърбия и Австро-Унгария”110.

В Англия критиките срещу Бетман били безмилостни. Популярни източници си спомняли не само за неговата “флегматичност” и “нерешителност”, но също и за “основно пруските му концепции за политическия морал”. Най-общо се смятало, че Бетман ръководи германската външна политика без да знае, че кормилото всъщност е в ръцете на военните111. След войната той щял да наблегне силно върху колективната вина. “Всички нации са виновни,” настоял той в своите “Мемоари”. Германия също носи голяма част от вината”112.

Пътят на Бетман към войната започнал през първата седмица от юли. Вследствие на отсъствието на външния министър, който бил на меден месец, той поел лично грижите за германската дипломация още от самото начало. Постоянно заявавал своята решимост да избегне един евентуален международен конфликт. Сутринта на 5 юли той бил извикан при кайзера за съвет, по молбата на Австрия за помощ в нейния скандал със Сърбия. Били взети две противоречиви решения - едното - да се въздържат от директен отговор, а другото - да уверят Франц-Йосиф, че Германия няма да го изостави. Следобед той присъствал на съвещание на военните съветници на кайзера, където преобладавало мнението, че Русия няма да се намеси и че Сърбия трябва да бъде наказана, и то “колкото по-скоро, толкова подобре”. Това окуражило Бетман да каже на австро-унгарския посланик:

Виена трябва да прецени какво трябва да се направи, за да се изяснят отношенията на Австрия със Сърбия. [Въпреки това], в това начинание тя със сигурност може да разчита на подкрепата на Германия за Монархията като съюзник и приятел - каквото и да бъде решението113.

Това бил прочутият “карт бланш” за войната на Австрия срещу Сърбия.

Обратно в Хохенфинов вечерта на 8-ми, Бетман разговарял с Райзлер “на верандата под звездното небе”. Той обяснил опасностите от един общ конфликт. После казал, че бездействието било най-лошата възможна политика. Бил обзет от страх от Русия: “Бъдещето принадлежи на Русия, която расте и расте, извисявайки се над нас като все по-ужасяващ кошмар”114. Поради това всъщност канцлерът се съгласил с оне-

896