Европа.История

SANITAS

ПРЕЗ 1829 г. град Оренбург в Урал бил залят от безпрецедентна вълна на холера. През 1830 г. същата холера ударила Москва. През 1831 г. тя марширувала заедно с руската армия срещу Полша, преди да се разпространи в Унгария, Австрия и Прусия. Достигнала до Лондон през февруари 1832 г., Париж — през март, Амстердам -през юни, а после се разпространила и в Скандинавия. Испанците се опитали да се защитят зад декрет, осъждащ на смърт всички имигранти, които не минавали през карантина. Но през януари 1833 г. холерата достигнала до Опорто и влязла в Испания през Португалия. Макар че никой не го знаел, Европа стояла на фронтовата линия на втората от шестте холерни пандемии, които щели да профучат по света през следващите деветдесет години; а Русия била бактериалният вход на Европа1, iepidemiai

Ефектът от пандемията бил още по-смъртоносен, тъй като нейното действие все още не се разбирало напълно. Cholera е старогръцката дума за “канал” и описва точно жестокото вътрешно течение, което може да изпразни вътрешностите на заболелия за два дни. Медицината не е сигурна дали по-ранните форми на тази болест, подобна на дизентерията, позната под различни имена, действително са били същите. Но агентът причинител на болестта бил идентифициран през 1883 г. като бактерия, vibrio cholerae 01, който инфектира тънките черва след поглъщане на заразена вода. Наблюдавана за пръв път от военните лекари в Индия, началната точка на всички пандемии, лекарите по-късно разбрали, че тя може да се предотврати най-добре с доставки на чиста вода и да се лекува най-добре чрез прости техники за рехидратиране. Началното избухване през 1817-23 г. се преместило на изток около Азия. Но всички следващи пандемии — през 1829-51, 1852-9, 1863-79,1881-96 и 1899-1923 — засегнали силно Европа. Втората пандемия, която върлувала в САЩ в продължение на петнадесет години, наминала за една последна обиколка из Европа през 1847-51 г. В Британия през 1848 г. умрели 53 000 души, а през 1849 г. подобен брой хора измрели във Франция. През 1851 г. в Париж била издигната статуя, която да измоли Божията милост за безпомощните жертви на холерата.

Помощта обаче щяла да се появи. Холерата се отличава с това, че е провокирала първите в Европа координирани инициативи за обществено здравеопазване както на национално, така и на международно ниво. През 1848 г. в Лондон бил създаден Общият здравен съвет, който се заел с лошите хигиенни условия и високата смъртност в нарастващите британски градове. Окуражен от великия Закон за общественото здраве на Дизраели (1875), който търсел отговорност от всички местни власти и изисквал от тях ефикасна канализационна работа, пресушаване на блатата и водоснабдяване, той защитил най-ефикасно Обединеното кралство. От четвъртата пандемия британските загуби от около 15 000 души били само една десета от жертвите в Русия, Германия, Италия или Австро-Унгария. След петата пандемия, когато Хамбург (1893) изгубил повече от 8000 свои граждани, а Москва и Санкт Петербург (1893-4) — повече от 800 000, Британия можела да се похвали, че вече е прогонила и последния местен случай на холера.

През 1851 г. Наполеон III поел инициативата да свика учредителната Международна здравна конференция в Париж. Нейната цел била размяната на информация за разпространението и превантивните мерки срещу болестите, особено срещу холерата. По това вре-

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

785

ме нито Пастьор, нито Листер били направили пионерските си открития в областта на бак-териологията, но тя довела до серия от редовни конференции по въпросите на хигиената, а през 1907 г. — до учредяването на Международната здравна организация в Париж, предшественик на Световната здравна организация. Дотогава, особено в Полша, Choléra! останала само като една от любимите ругатни в Европа.

По ирония на съдбата, щом Европа укротила холерата, една аномална разновидност на инфлуенцата надминала всички предишни триумфи на холерата. Проследена до избухването на свинската треска в Айова през януари 1918 г., пандемията на инфлуенцата от 1918— 19 г. доплавала до Европа с армията на САЩ. Известен като Blitzkatarrh, “Фландърският грип”, и заради заразяването на испанския крал, като “Испанската дама”, той се специализирал в атакуването на млади хора, особено на жени. В последните месеци от Първата световна война тя опустошила Германия, където за инфлуенцата дори не трябвало да се съобщава на властите, и парализирала работната сила на главните градове, прекъсвайки доставките и придвижването на войските. В трите си ужасни пикови момента — юли 1918, октомври 1918 и февруари 1919 г. — тя покосила милиони европейци, вероятно 40 милиона по цял свят. “[Тази пандемия] уби повече хора за два месеца отколкото всеки друг бич в историята”2.

където потиснатото население било лишено от свободен израз на волята си и от свобода на гласуването. Последно, съществувала и психологията на империализма от края на XIX век, където едно цяло поколение от европейски парвенюта били научени да гледат отвисоко на другите раси и култури по начини, които сигурните и уседнали общества не биха подкрепили.

В политическата сфера правителствата се изправили пред нов тип предизвикателство. Те вече не се обръщали към своя собствен стеснен елит, а към масова публика от данъкоплатци, поддържащи широко разнообразие от възгледи с нарастваща увереност и интелигентност. Те не можели безкрайно да ограничават политическия живот до традиционната мъжка имотна каста; и все по-често се сблъсквали с организирани кампании за всеобщо избирателно право на мъжете, а по-късно и за избирателно право на жените. Мнозинството от европейците получили избирателни права между 1848 и 1914 г. В резултат на това се родили политическите партии, всяка с маса последователи и всяка посветена на интересите на либералите, консерваторите, католиците, селяните, работниците или на различни други групи. Правителствата трябвало също така да учредят широка сфера от нови министерства и да управляват една набъбваща бюрокрация, която имала свое собствено съзнание и своя собствена воля. Те били работодатели от голям мащаб и били принудени да зачитат благоденствието на своите работници чрез националните застраховки и пенсиите. Трябвало да реорганизират местното управление, за да задоволят нуждите на важните градове и на новонаселените провинции, и следователно да обмислят отново цялата същност на взаимоотношенията между столицата и периферията. Те трябвало да се справят с широка гама от професионални, търговски и индустриални асоциации - и най-вече през втората половина на века, с профсъюзите - които претендирали за правото да действат като групи за натиск дълго преди да се интегрират официално в политическия живот.

50. Европа

786