Европа.История

DYNAMO

познавал добре чуждите страни. Той бил дълбоко пропит от духа на “разкошната изолация” на 90-те години на XIX век, когато за пръв път навлязъл в света на международните отношения. Не виждал причина, поради която Британия трябвало да се намесва ненужно в европейските дела. Неговите лозунги били: “Никакво обвързване” и “Нашата земя трябва да бъде свободна”. През 1914 г., на 52-годишна възраст, личният живот на Грей бил разстроен. Осем години преди това съпругата му била убита в инцидент с карета . Той общувал с природата сам и с отслабващо зрение. Не му било лесно да чете вестници: имал перде на очите и влошаващо се увреждане на ретината. Но заради напрежението в работата през лятото на 1914 г. щял да отиде да се консултира с офталмолог в Германия.

Отношението на Грей към Германия не било враждебно. Той всъщност не бил враждебно настроен към нищо. Но се чувствал неспокоен от германските амбиции. Обратно на приказките за колониално съперничество и желанието на Германия за “място под слънцето”, той преценил, че амбициите на кайзера са насочени другаде. “Онова, което Германия в действителност искаше, написал след войната, беше място в умерен климат и плодородна земя, която да бъде населена с нейното бяло население… под германското знаме. Ние нямахме такова място, което да й предложим1’“. Той не одобрявал това; от друга страна, германските планове за Източна Европа не представлявали заплаха за Британската империя.

Повечето от новините през месеца, последвал Сараево, почти нямали нищо общо с европейската криза. В следобеда, когато ерцхерцогът бил застрелян, Сардън-пейл на барон Де Ротшилд спечелил Гран при в Париж с една дължина преднина. Британският календар за юли 1914 г. бил пълен с обичайните летни обявления:

2 Смъртта на Джоузеф Чембърлейн.

3 В Кристи, Le Rond des Nymphes на Kopo реализира 6 000 гвинеи.

4 Харвард спечели Купата на Голямото предизвикателство в регатата Хенли.

7 Статуя на Виктор Юго открита в Кандид парк, Джъренси.

9 Англиканската църква допуска жените до енорийскийте съвети.

11 Въздушната гонка Лондон-Париж-Лондон спечелена за 7 часа 13 минути и 6 секунди.

12 Дивентис, Швейцария: 1300 годишнина на св. Сигизберт.

16 Енорийската църква в Грейвсенд: американският посланик открива прозорците с цветни стъкла в чест на индианската принцеса Покахонтас.

Жорж Карпентиер (франция) побеждава “Топчията” Смит (Америка) в Световния боксов шампионат за бели в тежка категория.

24 Проваляне на Конференцията за ирландско самоуправление.

26 Шотландският граничен полк стреля по тълпа в Хоуг след ирландски инцидент с контрабанда на оръжие.

31 Жан Жорес, френски социалистически лидер, бе убит в Париж.

На 1 август експедицията на сър Ърнест Шекълтън отплава за Антарктида.85

Първият сигнал за беда в Лондон пристигнал на 31 юли, когато фондовата борса била затворена и сконтовият процент се вдигнал с 8%. В неделя, 2 август, “молитви за нацията” били отправени във всички църкви и параклиси на Обединеното кралство. Злокобно, на 3 август регатата “Коус” била отменена.

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

889

Поведението на Грей по време на кризата от 1914 г. предизвикало както похвали, така и критики. Уинстьн Чърчил, пръв лорд на Адмиралтейството, бил негов почитател:

[Грей] се хвърли в своята огромна двойна борба а) за да предотврати войната, и б) да не изостави франция, ако се стигне до война. Аз наблюдавах… неговото спокойно умение… с възхищение. Той трябваше да накара немците да разберат, че са длъжни да се съобразяват с нас, но без да създаде у Франция или Русия чувството, че ни държат в джоба си“.

Manchester Guardian, водещият британски либерален вестник, възразил остро. Очаквайки Британия да запази неутралитет, той бил ужасен след обявяването на войната. “От години, проплакал той, [Грей],криеше цялата истина“87.

Дейвид Лойд Джордж, канцлер на хазната, също бил много критичен. В началото на 1914 г. той пледирал за съкращаване на военните разходи, вярвайки, че анг-ло-германските отношения са “далеч по-приятелски, отколкото през изминалите години”. “Грей беше най-ограниченият от нашите държавници,” написал по-късно той. “Нортъмбърланд бе достатъчно добър за него…” И посочил онова, което смятал за фатален недостатък: “Ако той [Грей] беше предупредил Германия навреме за точката, в която Британия ще обяви война… проблемът щеше да бъде различен.“88

В Германия подобни критики били изразени с по-груб език. Мнозина вярвали, че Грей е “нескопосникът”, “лукавият лицемер”, “главният архитект на войната”, който е завлякъл Германия в бездната. Дори онези германци, които оценявали добронамереността на Грей, го осъдили строго. “[Сър Едуард] си въобразяваше, че управлява своя кораб със сигурна ръка, без да знае, че други ръце бяха на кормилото”. Той беше “човек с два чифта човешки стойности… с двоен морал”89.

След войната Грей не споменал колективната вина, а още по-малко грешките на дипломатите. Вместо това той разказал един анекдот за Япония. “Ние бяхме нация от артисти, казал му веднъж един японски дипломат; но сега… ние се научихме да убиваме и вие казвате, че сме цивилизовани”90.

Пътят на сър Едуард към войната започнал много късно - през последната седмица от юли. На 25-и той както обикновено пътувал за своя риболов през уикенда в Ичън Абас - “с непоклатима невъзмутимост… или с престъпно незачитане на дълга“91. На този етап “той изобщо не мислел за война”. Първоначалните му симпатии били към Австрия и нещата за него започнали да се изплъзват от контрол чак когато тя отхвърлила предложението на Сърбия за помирение. Той бил убеден, че силите “ще се отдръпнат от бездната”; че Британия трябва да подкрепи франция, ако се стигне до война; че Британия обаче не трябва да дава обещания, които не може да изпълни; и поради това ние (британското правителство) “трябва да се обърнем към Германия”. На 26-и, след вечеря с виконт Холдейн, той говорил с неофициалния немски пратеник Балин, който докладвал на своето правителство, че Британия ще остане неутрална, освен ако Белгия не бъде “погълната” напълно. На 27-и той предложил международна конференция, но открил, че предложението не се приема.

На 31-ви, когато Германия и Русия провеждали мобилизация, Грей все още не правел положителни коментари пред никого, макар че вече бил отхвърлил германс-