Европа.История

PUGACHEV

ТЪЙ като селяните положително оформяли най-голямата социална класа в модерна Европа и в Руската империя, която положително била най-голямата държава, не е изненадващо да открием, че най-големите селски бунтове са избухнали именно в сърцето на Русия. Те били четири - на Болотников, 1606-7, на Стенка Разин, 1670-1, на Була-вин, 1707-8, и на Пугачов, 1773-4. Също така главният елемент през гражданската война в Съветска Русия (1917-21)’, били селските вълнения.

Емелян Иванович Пугачов (1726-75) бил дребен казашки земевладелец и офицер ветеран. Дълги години той бродил по манастирите на староверците, трупайки чувства на негодувание. През 1773 г. вдигнал знамето на бунта в Яицк на река Урал, на самата граница на Европа, обявявайки се за император Петър III и обещавайки освобождаване на крепостните. Стотици хиляди от всички провинции по Волга се присъединили към неговата кауза. Той бил приветстван от селяните, от казаците, дори от номадите башкирци и казахи. Поради липсата на координация неговите привърженици се пръснали във вилнеещи банди.

Най-напред императрицата хвърлила светлина върху “L’affaire du Marquis de Pugachev”, обявявайки скромна награда от 500 рубли за главата му. Но цената скоро нараснала на 28 000. В един момент всички укрепления по Волга били в негови ръце. Пугачов превърнал Казан в пепел, избивайки всички, които оказали съпротива. Той поддържал карикатурен двор, подражавайки на антуража на убития съпруг на Екатерина. Краят дошъл след две години на кланета, когато основните му сили били притиснати край Царицин. Пугачов бил заведен в Москва и разкъсан на четири2.

По всяко време до средата на XX век численото превъзходство на селячеството не било отразявано в историографията. Селяните намерили своето място в учебниците чак когато техните периодични бунтове смутили политическата сцена. Събития като Селският бунт в Англия от 1381 г. или германската Селска война през 1524-5 г. получили одобрението на марксистките историографи, защото се възприемали от тях като демонстрация на революционния потенциал на масите3. Всъщност никое селско въстание не е успяло. Селяните се оказали най-консервативната от всички социални сили, привързани дълбоко към религията, към земята, към семейството и към начина на живот, който помнели от памтивека. Периодичните fureurs били изблици на отчаяние. Техният кръговратен цикъл на благополучие и неблагополучие бил много по-важен за тях, отколкото всяка мисъл за социална революция4.

Селските изследвания са една от няколкото новоразцъфтели академични области. Тя предлага огромна възможност за изследване на взаимодействията на социалните, икономически, антропологически и културни теми. Оособено подходяща е за сравнителен анализ - както между европейските религии, така и между континентите. A Journal of Peasant Studies (1973- ) израсна от един семинар, проведен в Лондонската школа за ориенталски и африкански изследвания. В уводната му статия се набляга върху абсолютния размер на селячеството по света и на неговите проблеми:

я

602