Европа.История

DIVISA ET INDIVISA

че избухнал; но това станало без заплаха от жестока катастрофа.

През 1990 г. започнали да се проявяват практическите последствия от взрива от предишната година. Първо СИВ, а после и Варшавският пакт престанали да функционират. Една след друга управляващите комунистически партии се оттеглили. Всяко ново правителство се обявило за демократична политика и свободна пазарна икономика. С различна скорост били начертани договори и планове за постепенно изтегляне на съветските войски. В Германия ускорила ход кампанията за обединение. Органите на ГДР просто се изпарили. Западногерманските партии започнали да водят кампании на изток и общите избори били спечелени от канцлера Кол. През октомври Федералната република официапно абсорбирала гражданите, територията и авоарите на Източна Германия. Огньовете на свободата се разпространили надпъж и нашир върху крилете на западния вятър. България и Албания пламнали, както и съставните републики на Югославия и на Съветския съюз. Словения и Хърватия, Естония, Латвия, Литва и Чечня декларирали своята независимост, макар че тя все още не била призната. Босна и Македония, Армения, Грузия, Молдавия и Украйна били готови да ги последват.

Разпадането на Югославската федерация било особено зловещо. Демократичните избори били спечелени от войнствените националисти както в Сърбия, така и в Хърватия. Федералният държавен съвет в Белград бил превзет от кроежите на сръбските лидери, поддържащи огъня за “Велика Сърбия”. Когато през август 1990 г. сърбите от Книн в Хърватия се разбунтували срещу Загреб, била изградена сцената за открити войни, които избухнали през следващата пролет. След жалкото си поражение в Словения водената от сърби югославска армия нападнала Хърватия. Паника и междуособно насилие обхванали няколко части от дезинтегрираната държава, където етническите малцинства били точно толкова компактни, колкото мнозинствата. Точ-но преди смъртта си Тито въздъхнал: “Аз съм единственият югославянин“38. Това не било вярно. Но с духа на етническото насилие не било възможно да се наложи над-националната “югославска” политика, [cravate] [illyria] [makedon] [Sarajevo]

Само в Полша ритъмът се забавил. Страната, която първа разхлабила юздите на комунистическия ярем, го отхвърлила последна. През декември 1990 г. Валенса си проправил път до президентството, след като изгубил една четвърт от гласовете срещу подставено лице от бившите секретни служби. Според старите стереотипи Полската революция била доста неполска.

Обединението на Германия било предприето стремително, да не казваме необмислено. Никой не оспорвал уместността на обединението. “Онова, което трябва да бъде заедно, заявил Вили Бранд, сега се обединява”. Но когато бившата ГДР станала част от Федералната република, тя автоматично се присъединила към Европейската общност, без да се задават никакви въпроси; противно на съвета от Бундесбанк източната марка била обменена за западна по курс едно към едно. Малко се мислело за политическите и финансовите разходи за Германия или за германските съседи. Правителството в Бон приемало за даденост, че източногерманците, бидейки германци, ще приветстват налагането на институциите на федералната република и че запад-ногерманците, бидейки германци, ще платят с радост за това. Появила се перспективата, че обединена Германия няма да бъде толкова заинтересована от проблемите на Европа, колкото е била разединена Германия. Тъй като общественото мнение ставало все по-неспокойно и центрирано около самото себе си, федералното правител-

ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА

1129

ство се почувствало задължено да препотвърди своята обвързаност с европейската интеграция. “В един символичен акт с огромно значение, същият член 23 от Основния закон, по който бе достигнато германското обединение, бе коригиран… така че Федералната република, вместо да бъде отворена “за другите части на Германия”, сега се обвързва с “осъществяването на идеята за обединена Европа”37.

Декомунизацията се оказала деликатен проблем във всички посткомунистически страни. Съществуващите закони, макар и нелегитимни, не можели да бъдат изоставени напълно. Комунистическата номенклатура, която сега декларирала безсмъртна привързаност към демокрацията, не можела да бъде уволнена en masse. Бившите тайни полицаи не можели да бъдат демаскирани лесно. Германия била разтърсена от изобличаването на хиляди и хиляди информатори на Щази; Полша отново открила разследванията за политическите убийства; новият режим в Румъния в действителност се противопоставял на декомунизацията. Единствено Чехословакия прокарала своя Lustracni zakon, или “Закон за лустрацията”, който се опитвал да отстрани корумпираните и престъпните чиновници.

Наследството от икономиката по съветски модел било ужасно. Въпреки първоначалния успех, като валутната реформа и укротяването на хиперинфлацията по полския План Балцерович (1990-1), станало болезнено ясно, че не може да се приложи лечение за една нощ. Всички бивши членки на блока се изправили пред десетилетия на болезнена реорганизация по пътя към жизнеспособна пазарна икономика33. Междувременно техните проблеми щели да бъдат използвани, за да могат страните да бъдат изключени от Европейската общност.

Навсякъде социалните отношения били породени от упорстващия комунизъм. Зараждащите се граждански общества не можели да смогнат да запълнят бездната. Политическата апатия била висока; дребните скандали били вездесъщи; остатъчната симпатия към комунизма като буфер срещу безработицата и изненадите била по-голяма, отколкото мнозина очаквали. Десетилетията “под водата” научили масите да не вярват на никакви обещания и да очакват най-лошото. Циничната идея, че някой губи, ако друг печели, била неизличима. Никой не можел да се досети за размерите на опустошението.

фактът, че комунизмът умрял без битка, не облекчил болката, която оставил след себе си; нямало катарзис. Един участник се оплакал от “невъзможността за внезапен проблясък на разбиране, на Богоявление в мирно време”. Друг отбелязал: “Щастлив съм, че доживях да видя края на това бедствие; но искам да умра преди началото на следващото“39.

Вторият етап от лавината, в Съветския съюз, започнал да се спуска през 1991 г. Икономическата реформа не постигнала забележим прогрес; материалните условия се влошавали. През зимата Горбачов бил привлечен по-близо до апарата на комунистическата партия. Няколко от неговите колеги се оттеглили в знак на протест срещу надвисналата опасност от ново налагане на диктатура. Нещо по-зловещо, националните републики се готвели да последват примера на Балтийските държави, където националните и съветските власти управлявали паралелно. В самата Москва градският съвет избрал демократичен кмет, докато правителството на РСФСР избрало демократичен президент - Борис Елцин. Той започнал да дистанцира Русия от Горбачовия съветски Кремъл. Армения и Азербайджан водели война за Нагорни Карабах. В Грузия,

1130

РМЗДЬ! 1Миш|КА

където Горбачов по-рано санкционирал използването на насилие, причинило смърт, бунтът срещу Москва бил финализиран. Във Вилнюс, където съветските войски също убили цивилни граждани, литовският парламент загубил надежда поради липсата на външна подкрепа. Кремъл се опитвал да замени СССР с един по-свободен съюз от суверенни републики. Новият съюзен договор трябвало да бъде подписан на 20 август.

Неуспешният Московски преврат от 19-22 август 1991 г. бил задействан, за да спре Съюзния договор и по този начин да съхрани остатъчната власт на КПСС. Той ускорил бедствието, което трябвало да предотврати. Заговорниците в никой случай не били “хардлайнери”: те били предани на ограничената форма на перестройката, за която имали основателни причини да смятат, че е предпочитана и от Горбачов. Действително те искрено вярвали, че самият той ще приеме действията им. В резултат от това не взели нито една от предпазните мерки, които вземат компетентните превратаджии. Всъщност това изобщо не било истински преврат; това била последна конвулсия на опашката на умиращия динозавър. В неделя, 19 август, седем нервни апаратчици се появили в редица по съветската телевизия и обявили образуването на техния комитет по извънредното положение. Партията и медиите им се подчинили. Превратаджиите избрали моментът им за действие да съвпадне с последния ден от ваканцията на Горбачов в Крим. Когато той отказал да преговаря с техния пратеник, нямали какво друго да предложат. Елцин, който не бил арестуван, се покачил върху един танк пред Руския парламент и започнал да внушава непокорство. Не били предприети никакви стъпки да бъдат разпръснати неговите поддръжници; танковете по улиците нямали амуниции и заповеди. След три дни заговорниците просто се качили в своите лимузини и заминали. Опитът за преврат показал без съмнение, че системата е мъртва. Съветските комунисти все още контролирали най-големия на света апарат за сигурност; но не можели да го накарат да изпълни и най-простите операции.

Известно време Горбачов не можел да схване какво става. Той долетял обратно от Крим, продължавайки да говори за бъдещето на партията и перестройката. Но бил грубо върнат назад в действителността от Елцин, който го накарал да прочете имената на заговорниците пред руския парламент. Те до един били хора на Горбачов. Доверието в Горбачов се изчерпало. Той подал оставка като генерален секретар точно преди саморазпускането на Ленинската партия. На 5 септември 1991 г. Съветският конгрес на депутатите прокарал последния си закон, предавайки своята власт на суверенните републики от бившия Съюз. На 24 октомври 1991 г. Горбачов издал последния си декрет, разделяйки съветското КГБ на съставните му части. Той останал в абсурдното положение на президент фигурант на една държава призрак.

Нищо не илюстрира подобре реалностите на съветския колапс от съдбата на Сергей Крикапьов, съветски космонавт, който бил изстрелян в Космоса през май 1991 г. Той все още обикалял около Земята в края на годината, очаквайки решение да го върнат. Напуснал един Съветски съюз, който все още бил суперсила; щял да се върне в един свят, от който Съветският съюз бил изчезнал. Неговите командири в Космическия център в Байконур се озовали в независимата република Казахстан.

Декември 1991 г. бил месец на решения от двете страни на Европа. Той започнал на 1 декември с референдум в Украйна, на който 91% от хората, включително голямо мно-

ВЯКк* ш.

ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА

1131

зинство от руското малцинство, гласували за независимост. Република Украйна била втора в Европа по територия и пета по население.

На 9 и 10 в Маастрихт дванадесетте лидери на Европейската общност се срещнали, за да обсъдят своята схема за пълен Европейски съюз. След като изхвърлил ужасната “дума с f”*, британският премиер-министър вмъкнал клаузата за свободно излизане от монетарния съюз, отказал да подпише социалната глава, убедил партньорите си да препотвърдят ролята на НАТО и пожънал славна победа. Били изразени страхове, че се създава една “непостоянна геометрия” и “Европа на две скорости”. Но големият обем от условията в Договора били приети. Лидерите инициирали споразумения, които обезпечавали гражданство в Съюза на всички граждани от държавите членки (Документ II, 8-8е), че членовете трябва да следват обща икономическа политика (II, 102-109т), че Европейският валутен съюз и Европейската централна банка (ЕСВ) трябва да достигнат до обща банкова система през 1999 г. (II, 105-108а), че Европейският парламент трябва да получи власт за съвместни решения със Съвета на министрите (II, 137—138а, 158,189-90), че трябва да се създаде консултативен Комитет на регионите (II, 198а-с), че трябва да се преследват обща външна политика и политика по въпросите на сигурността (VI) и че субординацията трябва да остави повечето действия на Общността “на държавите членки” (II, ЗЬ). Те приели подробни глави за образованието, културата, здравеопазването, енергетиката, правосъдието, имиграцията и престъпността. Извън Договора също така потвърдили признаването на трите Балтийски държави, но не и на Хърватия и Словения. Всичко минало подозрително лесно. Оставала само ратификацията. Нямало да мине много време, преди фаталистите да предрекат смъртта на Договора40.

През същия уикенд президентът Горбачов правел последен напразен опит да свика главите на съветските републики в Москва. Без негово знание обаче лидерите на Русия, Белорусия и Украйна вече преговаряли в една горска ловна хижа край полската граница. В 14.17 следобед на 8 декември те подписали декларация, заявяваща, че “СССР е престанал да съществува”. На следващия ден обявили създаването на Общността на независимите държави. ОНД била удобно прикритие, зад което основната част от стратегическия арсенал можела да бъде запазена под единно командване, докато повечето от другите съветски институции били погребани тихо. До края на годината мирната смърт на последната европейска империя била завършена.

Били предприети няколко малки стъпки за преодоляване на разделението Изток-Запад. НАТО създал Обединен съвет за сътрудничество, в който били поканени бивши членки на Варшавския пакт. Европейската общност подписала договори за асоцииране с Полша, Унгария и Чехословакия. В Лондон била открита обединена Европейска банка за реконструкциия и развитие. В бившия Съветски съюз изпращали хранителни и финансови помощи, а в бившата Югославия - умиротворителни мисии. Но стъпките били извънредно малки. С изключение на германските инвестиции в Източна Германия западните инвестиции в бившия Изток били минимални. Не предстояла

* В ушите на британците думата “федерализъм” била оцветена с американска, като противоположност на германската или континентална, употреба и се възприемала като кодова дума за централизирани Съединени Европейски щати. - Б. а.

1

итопс! пчитол

координирана външна политика; не били предприети ефективни действия за сдържане на започващите войни в Хърватия и Босна; не се появило динамично лидерство. Бездната между “Бялата Европа” и “Черната Европа” все още зеела.

Събитията се движели толкова бързо след 1989 г., че малко наблюдатели имали свободно време да се замислят за взаимозависимостта между Западна и Източна Европа. Навиците, създавани цял живот, карали хората да смятат, че Изтокът си е Изток, а Западът - Запад. Западните държавници били заети с обработване на собствените си градини; те не забелязали веднага, че експлозията, разрушила къщата на съседите им, е съборила и тяхната ограда и покрив. “Те се облягаха удобно на Стената, написал един унгарец, без да знаят, че Стената е направена от динамит”41.

В продължение на 40 години Желязната завеса осигурявала рамката за политическия и икономическия живот както на запад, така и на изток. Тя определила иг-ралното поле за Плана Маршал, за НАТО, за ЕИО, за германската федерална република, за икономическия успех на Западна Европа. Била изключително удобна не само за комунистите, но и за западните банкери, плановици и индустриалци, чиито усилия можели да бъдат насочени към лесната част от Европа. Тя била особено изгодна за протекционисткия елемент в рамките на ЕИО и следователно за изопачаването на Общата аграрна политика. Накратко, това бил един от факторите, които заплашвали да превърнат Западна Европа в късоглед и самодоволен клуб за богаташи, на който не му пука за благосъстоянието на другите. Тя била виновна за отношенията, отразяващи огледално Доктрината Брежнев, където “придобивките на капитализма” трябвало да бъдат защитавани на всяка цена, където западните държавници мечтаели за безкрайно продължаване на тяхната изолация. В дългосрочен план европейците щели да се изправят пред избора или да построят отново своето село в унисон, или да преоткрият Желязната завеса под друга маска.

В действителност събитията на изток и на запад в Европа били близко свързани. Успехът на Европейската общност, както се виждал от изток, бил мощен фактор за провала на Съветския блок. Успехът или провалът на посткомунистическите демокрации щял да обуслови съдбата на Европейския съюз. Отдръпването на Москва от Източна Европа и от критични географски райони като богатия на петрол Баку създало нови арени, където новата Русия можела да се почувства принудена да се противопостави на разширяването на западните фирми и институции.

За някои общият знаменател, изглежда, лежал в универсалната привързаност към либералната демокрация и свободната пазарна икономика. Западната победа изглеждала толкова пълна, че един академик си спечелил внезапна слава, питайки дали светът е стигнал до “Края на историята“42. Нищо не би могло да бъде по-далеч от истината: Европа била погълната от напрегнат период на исторически промени, чийто край не се виждал.

В очите на един бивш държавник революцията от 1989-91 г. родила три Евро-пи. “Европа Едно” се състояла от установените демокрации в Западна Европа. “Европа Две” съвпадала с Вишеградския триъгълник от Полша, Унгария и Чехословакия плюс Словения. Тези четири посткомунистически страни имали причини да се надяват, че ще могат да се присъединят към Европейската общност, без да срещнат по-големи пречки, отколкото онези, които през предишното десетилетие преодолели пост-фашистките страни като Испания, Португалия и Гърция. “Европа Три” обхващала ос-

НК £

ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА

1133

таналите страни от бившия Съветски блок, чиито европейски аспирации щели да дочакат двадесет и първи век43.

Но декларациите за добра воля сами по себе си не можели да дадат резултат. Приоритетите, дадени на икономическите съображения, задушавали по-широката перспектива. Всяко строго настояване за икономическа конвергенция било свързано с отлагане на разширяването на Общността може би безкрайно. От друга страна, всяко голямо разширение било обвързано както с големи разходи, така и със засилване на нуждата от институционална реформа. Ако германците негодували заради цената на интегрирането на седемнадесет милиона свои сънародници, другите държави членки в Съюза най-вероятно нямало да приветстват жертвите, които се изисквали за интегрирането на още кандидати. Правителствата се срещнали с трудности при ратифицирането на Маастрихгския договор, но щели да се срещнат с още по-големи проблеми при прилагането му.

Поради това заедно с продължаване на марша към по-нататъшно разширение и интеграция щяла да се засилва и съпротивата срещу него. При един форум на потенциална конфронтация между Общността и суверенните й членове статусът на Европейския съд щял да се превърне в критически въпрос. “Европа на Шестнайсетте” или “Европа на Двайсетте” не можела да се управлява чрез структурите, които задоволявали “Шестте” или “Дванадесетте”. Европейският съюз щял да зацикли на място, ако не реформирал своите управителни институции като част от пътя към разширяване и задълбочаване.

Според един песимистично настроен наблюдател Европа щяла да бъде убедена да се интегрира по-нататък само ако се изправела пред лицето на изключителна катастрофа - тоест пред сцени на геноцид, масова миграция или война44. По същата логика валутният съюз щял да бъде постигнат само чрез колапс на съществуващия монетарен режим; а политическият съюз - чрез очевидния провал на политическите програми. “Европа Едно” можела да бъде принудена да приеме “Европа Две” само ако “Европа Три” се върнела назад.

През декември 1991 г. нито интеграцията на запад, нито дезинтеграцията на изток не вървели по своя курс; но много малко европейци можели да си спомнят времето, когато били свалени толкова много бариери. Границите били отворени, а умовете се отваряли заедно с тях. Имало зрели хора, прекалено млади, за да си спомнят франко или Тито. Човек трябвало да наближава 30, за да си спомня Дьо Гол или Пражката пролет, 50 - Унгарското въстание или Римския договор, 60 - края на Втората световна война. Никой под пенсионна възраст нямал ясни спомени за предвоенна Европа. Никой под 90 не можел да има живи спомени за Първата световна война. Столетниците били единствените живи хора, които познавали онези златни дни в началото на века преди започването на голямата Европейска криза.

Граф Едвард Рачински (1891-1993) принадлежал към тази последна рядка група. Той бил роден в Закопане, на границата между Австрия и Унгария, в полско семейство, което притежавало големи имения в Прусия. Техният дворец в Берлин бил разрушен, за да се направи място за Райхстага. Учил в австрийския Краков, в Лайпциг, а после в Лондонската школа по икономика. Служил като полски посланик в Обществото на народите, а от 1933 до 1945 г. - в Двора на св. Джеймз. По-късно станал президент на полското правителство в изгнание. Никога не успял да се прибере у до-

1134