Европа.История

ORIGO

тендирал за най-висшата власт в църковните дела. Съборът бил изцяло доминиран | от епископите от Изтока. Епископите от Запада приели решенията, но с огромна ] неохота.

Доктриналните различия присъствали упорито в привидно неизличимия навик 1 за христологичен педантизъм: за природата на Христа, за волята на Христа, за ро- ! лята на Христа в произхода на Светия Дух. Дали Христос е имал една-единствена природа, тоест божествена, или двойствена - човешка и божествена? Православните водачи подкрепяли диофизитизма и Дефиницията от Халкедон (451), затвърждаваща формулата за Едно Лице в Две Природи, “непогрешимо, непроменимо, неделимо и неотменно” съединено. Монофизитите били осъдени; но те продължили да процъфтяват на Изток. Императрица Теодора била монофизит, също така и мнозинството от христи- ] яните в Армения, Сирия и Египет. Дали Христос е имал една воля или две? Папа Хонорий лекомислено използва фразата “една воля” в писмо до Константинопол през 634 г. Но православните водачи подкрепяли диотелитизма, който утвърдили на Шестия вселенски събор от 681 г. Монотелитите били осъдени, а делегатите на папа Ага-тон приели мълчаливо решенията на Събора. В рамките на Троицата от Отец, Син и Свети Дух дали Светият Дух води началото си от Отца, като единствен извор на божественото и следователно чрез Сина, или той води началото си съвкупно, от Отца и Сина едновременно? Константинопол се придържал към per filium (чрез Сина)\ Рим поддържал filioque (и Сина). Проблемът се появил за пръв път в Испания през 589 г. и причинявал много разделения до IX век. Той никога не бил разрешен.

Привличането към монашеството нараствало пропорционално на политическия и социален безпорядък. Източните практики, отшелнически и колективни, се разпространили на запад. Ранните колективни манастири предшествали падането на Западната империя. Св. Мартин основал Лигуж през 360 г. Но най-голямо влияние имал Бенедикт от Нурсия (около 480-550), който формулирал най-широко възприемането на всички монашески правила. Когато имперската власт отслабнала, особено в бившите Западни провинции, манастирите все повече изпълнявали ролята на оазиси на античното учение във варварската пустиня. Съединяването на християнското учение с високата оценка за гръцката философия и латинските автори дълго било приемано на изток, особено в Александрия; но на запад трябвало да бъде култивирано. Централна фигура в това отношение бил флавий Магнус Аурелий Сенатор (около 485-580), известен като Касиодор, известно време губернатор на Италия под управлението на Теодорих и остготите. Оттегляйки се в манастир след пристигането на Велизарий, той бил привърженик на система за обучение, където свещените и светските предмети били възприемани като взаимнодопълващи се; и той положил началото на колекцията от древни документи. Скоро от нея не останало нищо. [anno domini] [baume]

През VII век ислямският трус променил контурите на християнския свят завинаги. Той сложил край на културното единство в средиземноморските земи и разрушил доминацията, която те винаги упражнявали върху северните крайни точки. Прегазвайки Персия, Сирия и Египет, той определил, че трима от петте признати патриарси - в Антиох, Йерусалим и Александрия - ще бъдат принудени да действат in parübus infidelium. Политиката на Християнската църква била редуцирана от цялостната петст-ранна арена до мъчителна двустранна борба между гръцкия патриарх в Константинопол и латинския патриарх в Рим. Преди исляма патриархът на Рим говорел с един

РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА

287