Европа.История

ORIGO

През този век след смъртта на Пророка армиите на исляма марширували неуморно. Два пъти Византион бил обсаждан неуспешно, през 673-8 и 717-18 г. Но Кабул, Бухара и Самарканд били превзети на изток, а Картаген и Танжер - на запад. ] През 711 г. прекосяването на Колоните на Херкулес от Ал-Тарик - по-късно наречен Джебел ал-Тарик или Гибралтар - довело мюсюлманите в Европа, те залели Испания на вестготите и направили пробив през Пиренеите. През 732 г., на стогодишнината от смъртта на Мохамед, те стигнали до Тур на Лоара, на няколко дни езда от Париж, в сърцето на Франкската държава.

В резултат от тези обширни завоевания в Испания, Мароко, Тунис, Египет, Персия и Транзоксания се появили автономни ислямски държави, които само формално служели на далечните халифи. Ислямът напреднал толкова за един век, колкото християнството за седем. В Иберия мюсюлманските завоеватели си спомнили за своята история и нарекли страната El-Andalus, “Земята на вандалите”, създавайки много нови княжества. Кордовският емират, основан скоро след пристигането на Ал-Тарик, установил най-трайното мюсюлманско присъствие на европейския континент. Заедно със своите наследници, Алморавидската империя и Гранадския емират, той щял да продължи да съществува почти осем века. По време на зенита си под управлението на Абд-ал-Рахман (упр. 912-61) той покривал по-голямата част от Иберийския полуостров и претендирал, че е халифат на целия ислям. Той донесъл цивилизация от най-висш порядък и голям демографски приток на араби, маври, бербери и евреи. От VIII до XII век в Испания се вляла много североафриканска кръв. [mezquita]

От този момент нататък ислямът имал постоянно присъствие в Европа. Първо на югозапад в Иберия, а по-късно и на югоизток на Балканите и в Черноморските региони (виж Глава VII). Взаимодействието между християни и мюсюлмани дало една от най-трайните характеристики на европейския политически и културен живот. От VIII век нататък никога не е имало ден, когато adhan, зовът на мюезина, да не бъде чут сутрин и вечер, призоваващ вярващите на молитва:

РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА

275

Allähu akbar

ashadu ‘an lä iläha illä 11äh

a§hadu anna Muhammadu ’rasülu ’Hah

‘alä ’1-galäh

hayyä ‘alä ’l-faläh

Allähu akbar

aähadu ‘an lä iläha illä lläh

(Бог е най-великият/Аз свидетелствам, че няма друг бог освен Бог/Аз свидетелствам, че Мохамед е пророк на Бога/Да се помолим,/Хайде, към спасение!/Бог е най-велик/Аз свидетелствам, че няма друг бог освен Бог.)14

При сутрешния призив към четвъртата формула се вмъкват и допълнителни призиви, al-salat khair min al-nawm, “Молитвата е по-добра от съня”. Всички мюсюлмани, които чуят призива, трябва да повторят думите му освен след четвъртата и петата формула, когато рецитират: “Няма мощ, нито сила освен в Аллах” и “Ти говори вярно и праведно”. Всеки възрастен и здрав мюсюлманин е задължен да изпълнява Salat, или “ритуалното просване”, по пет пъти всеки ден.

Междувременно, след като арабите се появили на Лоара, франките събрали сили да отблъснат мюсюлманското настъпление. Шарл Мартел (около 688-741), управител на Меровингския дворец, събрал армия, която спряла вълната. Битката при По-атие през 732 г. може би е преувеличена от християнските апологети: арабите може би са били принудени да отстъпят заради прекалено разтеглената линия на комуникациите им. Те в крайна сметка са се намирали на 1000 мили от Гибралтар. Но тази битка е вдъхновила някои великолепни пасажи:

Повтарянето на едно равно пространство би завело сарацините в ограниченията на Полша или в планините на Шотландия; Рейн не е по-непроходим от Нил или Ефрат, а арабският флот можеше да преплава без военноморска битка до устието на Темза. Може би тълкуването на Корана сега щеше да се преподава в училищата в Оксфорд и неговите катедри щяха да демонстрират на обрязани хора святостга и истината в откровенията на Мохамед15.

Оттогава нататък на запад мюсюлманите щели да се задържат на линията на Пиренеите. Мюсюлманите и франките щели да си оспорват планинските проходи в

276