Европа.История

PESTIS

Упадъкът на магията не започнал в действителност до втората част от XVII век. За него допринесла Научната революция, последвалият възход на рационализма, модерната медицина, математиката и по-голямото разбиране на вероятността и новата социална среда, която ставала все по-малко заплашителна. |ЬШУО’8| Но вярата в магията и нейната взаимозависимост с религията никога не отмряла напълно. През XX век хороскопите са вездесъщи. Сакраменталната магия била съживена в земята на Лолардите под формата на модерните ритуали на Британската монархия, достигнали своя връх по време на коронацията от 1953 г.3 В католическите страни като Полша и Италия свещениците благославят всичко - от колите до футболните талисмани. Ватиканът все още държи на изцелението чрез вяра и на пророчествата. [ВЕ1(1Чаоетте] |ЕШМА1 Даже в Русия, където комунизмът покоси православната религия, вярата в астрологията и феите не можа да бъде унищожена.

Изследването на магията и на религията неизбежно е оцветено от предубеждения и предпочитания. От “Златната клонка” на Фрейзър насам учените антрополози се опитват да действат безпристрастно. Но те не винаги могат да устоят на изкушението да оклеветят магията на другите хора. Самото това действие може да се сметне за някаква форма на суеверие. [АШС1А|

умрял внезапно, той оставил една дъщеря, бременна кралица и едно неродено дете, което като Жан I живяло и царувало по-малко от седмица. Крайният изход бил тъй нареченият Сапически закон, който измислили адвокатите на братята на Луи, за да изключат своята сестра (и всички следващи жени от френското кралско семейство.) Но през 1328 г., когато тронът преминал в ръцете на основателя на новата династия, Филип де Валоа, наследяването незабавно било оспорено. Претендентът бил единственият оцелял внук на Филип IV, Едуард III, крал на Англия. [MONTAiLLOU]

Англия под управлението на трима Едуард Плантагенет - Едуард I (упр. 1272— 1307), Едуард II (упр. 1307-27) и Едуард III (упр. 1327-77) - станала свидетел само на трима крале за повече от век. Тя не изпитвала липса на баронско недоволство и чуждестранни войни; и тъй като Плантагенетите продължили да владеят Гаскон и Гиен като свои феодални владения във Франция, териториалната база все още била неустановена. Но търговията с вълна с Фландрия процъфтявала и градовете нараствали. Особено при управлението на Едуард I се провеждала съгласувана политика за консолидиране на институциите на управлението и за осигуряване на доминиращата позиция на Англия на Британските острови. “Образцовият парламент” от 1295 г., който последвал прецедента на Де Монфор отпреди тридесет години, свикал гражданите, лордовете и рицарите от графствата и по този начин положил основата на Камарата на общините. Магна Харта била препотвърдена. Но в една поправка, приета по време на парламентарната сесия на Степни Грийн през 1297 г., бил въведен принципът за “необлагане с данъци” без представителство. След това Уестминстър Хол се превърнал в постоянно място за заседания на английския парламент. Разпореждането на Едуард Quo Warranto (1278) застрашило владенията на бароните: но Вторият статут от Уестминстър (1285), който се отнасял благосклонно към онаследяването на именията, облагодетелствал както монархията, така и главните наематели. Конфликтът на Едуард с Църквата за Clericis laicos бил контролиран чрез простия механизъм за обя-

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

425