Европа.История

MEDIUM

норманските завоевания на юг били обединени в “Кралството на двете Сицилии”, което оцеляло до времето на Гарибалди.

Преди завоюването на Сицилия да бъде завършено, Папството решило да подкрепи друг нормански авантюрист. През 1066 г. Уилям Копелето, херцог на Нормандия, получил флага на св. Петър, чрез който била благословена неговата експедиция срещу Англия. От гледна точка на Рим това било още един ход за изграждане на система от папски поддръжници, които да бъдат независими от империята. От гледна точка на Уилям това било начин да убеди войските си да се бият. (По-късно той отхвърлил папското искане за сделка, подобна на онази, която папата уговорил за Сицилия.) Но съдбата още веднъж се отнесла благосклонно към това рисковано начинание. След като чакали много седмици, за да прекосят Ламанша, норманите атакували англосаксонската армия, чакаща при Хейстингс. Харолд Английски, след като получил време да се върне на север, където победил другия си съперник, Харолд Норвежки, бил уверен в по-нататъшния си успех. Но на 28 септември той загинал в битка, пронизан в окото от норманска стрела. Уилям, вече Завоевателят, бил коронясан в Уестминстърското абатство на Коледа. Кралство Англия, както и Сицилия, било разпределено между норманските рицари и се превърнало в образец за феодално кралство. (Англичаните твърдят, че от тогава насам то никога не е било завоювано.)

През март 1075 г. новият папа, Григорий VII (1073-85), формулирал двадесети седемте предложения от своята Dictatus Рарае (Папското върховенство). Той претендирал за върховна законодателна и съдебна власт в рамките на християнския свят, заедно с правото да сваля всички князе, както светски, така и духовни. Скоро след това в синода той официално наредил да бъдат отлъчени от църквата всички светски владетели, които утвърдили кандидати за църковни назначения без препоръки от духовната власт. Папата, преди това Хилдебранд, тоскански монах и главен съветник на предишните папи, бил избран от кардиналите по нов начин. Император, Хайнрих IV (упр. 1056-1106) не бил уведомен, да не говорим, че никой не се допитал до него. Един голям конфликт между империята и Папството бил неизбежен. Това било началото на Спора за пълномощията.

Въпреки надутия юридически и теологически език, на който се провеждал, Спорът за пълномощията бил открита борба за власт. Дали императорът ще контролира папата, или папата ще контролира императора? Теорията на съгласието била проста: Латинският християнски свят се подкрепял от два стълба на властта - светския, оглавяван от императора, и духовния, оглавяван от папата. Но взаимоотношенията между двата били открити за интерпретации. Според имперската гледна точка папата трябвало да ограничи вниманието си върху духовната сфера. Според папската гледна точка така както земята била под небето, така и императорът трябвало да се подчинява на волята на папата. Предложенията в Dictatus на Хилдебранд били безкомпромисни:

2. Само римският папа заслужава титлата Католически или “всемирен”.

3. Само папата може да сваля и опрощава епископите.

12. На папата е позволено да детронира императори.

16. Само папата може да свика общ събор.

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

359