Европа.История

RENATIO

Четирите години борба станали свидетел на множество сражения, включващи I местни и централни сили. Роялистите, със своята главна квартира в Христовата цър-1 ква, Оксфорд, първоначално взели връх в повечето английски графства. Но парла-1 ментарните сили, подпомогнати от Шотландската лига на съглашенците, държали не-1 превземаема база в Лондон и следователно - органите на централното управление. I Постепенно те успели да съберат професионалната армия от нов модел, чийто създа- ] тел, страховитият Оливър Кромуел (1599—1658), постепенно поел ролята на команд-1 ващ както в политическите, така и във военните дела. Парламентът често контроли-1 рал градовете, а кралят - провинцията. Никоя от страните не се радвала на общо пре- ] възходство, докато парламентът не пожънал бавно плодовете на по-добрата си opra- ] низация, на непобедимия си генерал и на съюза с шотландците. След първоначалния ] сблъсък на Едж Хил (24 септември 1642), на север от Оксфорд, решителните битки се : провели край Марстън Мур в Йоркшир (2 юли 1644) и край Неизби (14 юни 1645). След \ като кралят се предал на шотландците край Нюарк през 1646 r., всяка открита съпротива от страна на роялистите престанала.

Когато битката забавила ход, политическата ситуация се ускорила с революционна скорост. Парламентарният лагер бързо се радикализирал както в своите републикански убеждения, така и в своята връзка с крайни евангелистки сектанти, сред които били левелерите и дигерите. Неспособен да принуди краля да подпише твърдо споразумение, Кромуел решил да го екзекутира - екзекуцията била изпълнена пред двореца Уайтхол на 31 януари 1649 г. и сложила началото на Commonwealth. Неспособен да контролира Дългия парламент, Кромуел го прочистил. Безсилен да надделее над ирландците и шотландците с убеждение, той нахлул първо в Ирландия, а после и в Шотландия. Неговата победа над шотландците при Уорсестър (1651) го превърнала в абсолютен победител. Но той никога не успял да постигне политическо споразумение, което да отговаря на военния му триумф. Неспособен да се справи дори с прочистения парламент, съставен от подбрани негови привърженици, той го разпуснал. “Необходимостта, казал им той, няма никакъв закон”. Кромуел бил оставен да управлява като лорд протектор чрез полковници на единадесет военни окръга. Парламентарната кауза, след като изоставила парламентарното управление, стигнала до политически банкрут.

“Великият Оливър” бил човек с несравнима сила и целенасоченост. “Мистър Лели, казал той на портретиста, желая ти… да нарисуваш картината съвсем като мен и да отбележиш всички тези грапавини, пъпки и брадавици; иначе няма да ти платя и фартинг”. Но той не измислил трайни решения и бил склонен да припише всичко, дори клането от Дрогеда, на Божията присъда. След неговата смърт каузата на роялистите се възродила. Нямало алтернатива на връщането към status quo ante bellum. И кралят, и парламентът трябвало да бъдат възстановени. Чарлз II се завърнал от изгнание на 29 май 1660 г. при условията на Акта за обезщетение и забрава. Кралят и парламентът трябвало да научат отново правилата на бдителното съжителство.

В известен смисъл Британските граждански войни били симптоматични за напрежението, свързано с израстването на модерната държава в много европейски страни. Но те не вдъхновили континентални подражатели и трябва да бъдат оценени като трагедия от изключително регионално значение.

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

567

Отвъд Северно море скандинавските страни се движели в противоположната посока - далеч от обединението. Особено Швеция дълго се дразнела от датското господство. Тя притежавала свой собствен Riksdag, или “парламент”, от четири съсловия след 60-те години на XVII век и свой университет в Упсала от 1479 г. На Коледа през 1520 г. в Дарлекарлия избухнал бунт срещу коронацията на друг датски крал. Кървавата баня на градския площад в Стокхолм, където сто привърженици на бунта били екзекутирани за предателство, само разпалила пламъците. Водени от младия благородник Гус-тав Ериксон Ваза, бунтовниците изгонили датската армия. През 1523 г. Съюзът от Кал-мар се разпаднал. Дания и Норвегия, под властта на фредерик I (упр. 1523-33) и неговите наследници, били първите нови членове на лютеранството. Получилото се в резултат на това съперничество, не на последно място заради оспорваната провинция Халанд, останало силно в продължение на повече от век.

Шведската съдба след това била свързана с династията Ваза в търсене на превъзходство в Балтийския регион и, с известно забавяне, на протестантската кауза. През 1527 г., на Конференцията от Вастерас, Густав създал Ерастианска църква, изпреварила тази на Хенри VIII от Англия. Той забранил католическия ритуал; но прехвърляйки имотите на Църквата на своите привърженици, създал социалната база за една силна монархия. Вторият му син, Юхан III (упр. 1568-92), се оженил за наследницата на полските Ягелони, а внукът му, Сигизмунд Ваза, (упр. 1592-1604), бил избран за крал на Полша. Сигизмунд бил възприеман като последната надежда на западащата шведска католическа партия; а гражданската война, която произтекла от неговото възкачване на престола, убедила мнозинството от благородниците да идентифицират националната независимост с протестантството. През 1593 г. Синодът от Упсала приел Изповедта от Аугсбург за държавна религия. Сигизмунд бил детрониран в полза на чичо му, Карл IX от Сьодерманланд (упр. 1604-11), родоначалник на протестантската линия. След това, в постоянните си войни с Полша, Швеция прибавила династични и религиозни мотиви към стратегическите си интереси в Балтийския регион.

Младият Густав II Адолф (упр. 1611-32) приел, че атаката е най-добрата форма на защита. Притежаващ огромен талант, сигурна политическа база, флот и родна армия, която можела да отхвърли дори испанците, той усъвършенствал изкуството на самофинансираните военни експедиции. През 1613 г. си върнал Калмар от Дания; през 1614-17 г. се намесил в московското Смутно време, спечелвайки Ингрия и Карелия; през 1617-29 атакувал Полша-Литва, превземайки Рига (1621) и обсаждайки Данциг (1626-9). Веднъж избегнал на косъм пленяването си от полските хусари; но спечелил толкова пари, издоявайки таксите от Висла, че можел да играе с още по-големи залози. През 1630 г., с френска подкрепа, той предприел драматичното си нахлуване в Германия. Смъртта му в битката при Люцен (виж по-долу) прекъснала една все още обещаваща кариера.

Кралица Кристина (упр. 1632-54), която израснала при регентството на канцлер Оксенстиерна, видяла възхода на Швеция до нейния връх с превземането на Халанд (1645) и Договора от Вестфалия. Но тя тайно преминала към католицизма, абдикирала и се оттеглила в Рим. Нейният братовчед Карл X (упр. 1654-60), разтревожен от амбициите на Москва и от разходите по незаетата армия, се върнал към старата

568