Европа.История

LUMEN

Неапол. Във Флоренция той се изправил срещу великия херцог, който въвел немските правила в Тосканската църква. Във Франция, до времето на представлението на Don Giovanni, както Асамблеята на нотабилите, така и Парламентът на Париж били свикани и разпуснати. Кралят на франция осъзнал надвисналия над страната провал и решил да свика Генералните щати, първоначално през юли 1792 г. Други събития с огромно значение за бъдещето минали почти незабелязано. Бил демонстриран първият работещ параход. През август Хоръс Соушър бил първият човек, който се качил на Мон Блан. Човекът овладявал Природата.

В ретроспекция историкът може да види, че музиката на Моцарт свирела последните трели за много от най-обречените и най-грохнали елементи на Ансиенския режим. По онова време никой не знаел, че Йосиф II е предпоследният обитател на Свещената Римска империя. Дожът Паоло Рение (упр. 1779-89) бил 125-ят в поредицата от 126 дожове на Венеция. Съседката на Бохемия, Полша, вече навлязла в последното десетилетие от последното властване на нейните 51 суверенни крале и князе. Съдбата на папа Пий VI била да умре във френска революционна тъмница.

В изкуствата както винаги традиционното си съперничело с новото. 1787 г. видяла “Защита на лихварството” на Джеръми Бентъм, Гьотевата “Ифигения” в стихове и Шилеровия “Дон Карлос”. Фрагонар, Давид и Гоя били пред своите стативи заедно с Рейнълдс, Гейнзбъроу, Стьбс и Ромни. Сред музикалните съвременници на Моцарт били Хайдн, Керубини и К. П. Е. Бах.

Разбира се, може да се каже, че Don Giovanni бил създаден като блестяща, ин-туитивна алегория на присъдата, която очаквала покварения и развратен континент. Ако е така, то в кореспонденцията на Моцарт, засягаща самата творба, няма и най,-малък намек за това. Хората нямали представа за надвисналата катастрофа, а най-малко от всички я осъзнавали във франция. Маркиз Де Кондорсе например, един от най-радикалните philosphes на своето време, бил сигурен в едно - че монархията е неуязвима64. Една интелигентна млада французойка с музикални наклонности записала своите впечатления от Париж през същата епоха:

Музикалните сбирки [в хотел Де Рошешуар] бяха много изискани. Те се провеждаха веднъж седмично… но имаше и репетиции. Мадам Монтегро, прочута пианистка на своето време, свиреше на пианото; един италиански певец от операта пееше теноровите партии; Мандини, друг италианец, пееше бас; мадам Де Ришельо беше примадоната; аз пеех контраалт, мосю Де Дюра -баритон; хоровите партии бяха изпълнявани от други добри аматьори. Виоти ни акомпанираше на цигулка. По този начин изпълнявахме и най-трудните финали. Всеки полагаше най-големите старания, а Виоти беше изключително строг… Съмнявам се дали някъде съществуват лекотата, хармонията, добрите маниери и отсъствието на всякаква претенциозност, които можеха да се открият във всички велики домове в Париж…

Сред всички тези удоволствия ние бяхме притегляни към месец май 1789 г., със смях и танци приближавахме към пропастта. Мислещите хора бяха доволни да говорят за премахване на всички злоупотреби, франция, казваха те, ще се прероди. Думата “революция” не бе произнасяна никога55.

НС